България има традиции в отглеждането на влакнодайната култура.
Известно е, че памукът е суровина не само за облекла, но и за производството на барут. След съответната обработка растителните влакна придобиват свойства, които ги превръщат във взривно вещество за армейските боеприпаси.
Военното приложение на памука
и възможностите на България за отглеждането му можеха да се проследят на щанда на Института по полски култури – Чирпан, по време на Международното изложение за отбранителни продукти и услуги „Хемус 2026”, което се състоя в Пловдив неотдавна.
„Представяме двете направления, по които се работи при нас. Едното е за качествено влакно – дълговлакнестите сортове, а другото е за по-висок добив. Тези, които са за по-високодобивните ни сортове, са с малко по-късо влакно, по-грубо, по-здраво. Всъщност те са подходящи за производство на барут и съответно за по-грубите и по-здрави текстилни тъкани”, казва доцент Минка Колева, която е заместник-директор на Института по полски култури в Чирпан. Тя напомня, че памукът има много по-широко приложение, като освен за барут, може да се използва и за различни видове превързочни материали. В производството на облекла пък освен за масовата конфекция, памукът е изключително ценен и предпочитан с качествата си и за униформено военно облекло. В това отношение този естествен материал има ключови преимущества пред изкуствените си аналози.
Доцент Колева изтъква, че от памука може да се произвежда и техническо масло.
То е много добро за смазка
и се е използвало преди години в оръжейната промишленост, преди да се появят синтетичните продукти. Памукът намира приложение и в животновъдството. Растителната култура може да се използва, след съответната обработка и за производството на храна за хората.
По думите на доц. Колева България има традиции в отглеждането на памук. Площите с тази култура са достигали около 1 милион декара. Били са осигурени и поливни условия. Изградена е била и система за изкупуване на суровия памук, както и за извършване на първичната преработка на суровината.
Поне в 7-8 града в страната е имало филиали на организацията, която се е занимавала с изкупуването, първичната преработка, както и със заготовката на семена за памук – един съвсем не лесен процес. „В момента България има квота от ЕС да отглежда 30 000 дка памук. Това е площта, която се субсидира. Но, за съжаление, интересът на производителите не е толкова голям и се побираме в тази квота, която имаме за страната”, заявява доц. Колева. Според нея, ако се открие перспективата за производство на барут от памук, интересът на фирмите, независимо от квотата, може би ще нарасне. „Но проблемът тук не е единствено отглеждането на памук. Трябва да има фирма, която да извърши
първичната преработка на влакното
Когато го прибираме от полето, кутийката на растението съдържа и влакно, и семе. Трябва да се извърши т. нар. омаганяване. Това е процесът на отделянето на памучното влакно от семето (който се извършва със специални машини, наречени магани – б. р.). Това липсва в момента в България. Това звено го няма… След това вече може да се произвеждат останалите изделия. Продукцията, която произвеждаме, се изкупува и заминава за Гърция. У нас няма кой да изкупи памука. А нашият институт няма икономически лостове, за да влияе на този процес. Ние създаваме сортове и в годините произвеждаме памук”, обяснява доц. Колева.
Заместник-директорът на Института по полски култури прогнозира, че памукопроизводството може да се възстанови ако има кой да изкупува продукцията: „Имало е години, в които хората са ожънали памука, но няма на кого да го продадат и са го изсипвали в края на нивата. Дори се публикуваха снимки в социалните мрежи. А българските земеделски производители притежават традициите, опита и уменията за отглеждането на тази култура. Въпреки че е на северната граница на разпространение на памука, в България са налице необходимите условия за неговото добро развитие. За памука трябва да има над 3500 градуса активна температура (сумарната температура за целия вегетационен период на растението – б. р.) и валежи, които да са точно в конкретни периоди.
Това го имаме, традиции в производството – също
Ние, в института, макар и трудно, бихме могли да създадем семена в по-големи количества, които да задоволят нуждите на производителите. Но трябва да има интерес някой да изкупува продукцията, за да се появи желание от самите фермери да произвеждат памук”, изтъква доц. Колева. Тя посочва, че отглеждането на памук не е лесно и е зависимо от прибиращата техника: „Комбайните са много скъпи. Де факто те служат единствено и само за прибиране на памук. Докато комбайните за зърнено-житните култури намират малко по-широко приложение – могат да се използват и за слънчогледа, и за житото. При памука прибиращата техника е доста скъпа, а пък е необходима. Технологията за отглеждане също е малко проблемна, защото нямаме регистрирани в България много препарати за борба с вторичното заплевеляване. А то е проблем. Но би могло, при желание и на фирмите за растителна защита, да се решат и тези проблеми”.
Доц. Колева посочва, че България, заедно с Гърция и Испания са трите страни в ЕС, които произвеждат памук. Причината са подходящите климатични условия. Но се оказва, че в Гърция и Испания, както и у нас драстично са спаднали площите, засети с памук. Въпреки това заместник-директорът на Института по полски култури не крие оптимизма си: „Ние можем, макар и трудно, да осигурим семенен материал. Метеорологични, почвено-климатични условия в страната има. Така че
би могло производството на памук да се възстанови
Въпреки че то е по-ограничено и се свежда до районите Ямбол, Стара Загора, Хасково. Това са местата с по-висока активна температура. От икономическа гледна точка е добре памукът да бъде включен в сеитбооборота на културите в земеделското стопанство. По принцип трябва на дадена площ една година да се сее жито, на следващата година – окопна култура. Така се запазват почвените ресурси. Освен това памукът е много сухоустойчиво растение. Показал е, че в години без поливане може да реализира добиви до 350 кг от декар, получавали сме ги в Пловдив. Но това е суров памук, в смисъл – влакното и семето. При един 40 процента рандеман, излиза около 200 кг от декар, което пак е много добро. Друг е въпросът, че нямаме такива хубави изкупни цени на суровия памук. Зависими сме от тези, които ни го изкупуват. Те определят цената и условията. Доскоро беше 50 евроцента за килограм, сега вече цената е по-ниска. А разходите за производство на памук не са малки”.
Доц. Колева добавя с гордост, че Институтът по полски култури вече е на 100 години: „Има завидна история. Когато са започнали първите селекционери да създават сортове памук до наши дни са успели да повишат добива поне двукратно. Също така се работи и за повишаване на качеството на влакното. Това е друго направление в работата ни –
междувидовата хибридизация
(кръстосване на организми от различни видове – б. р.). Постигнали сме сортове с по-голяма дължина на влакното. Други пък са с естествено оцветено кафяво влакно, което е добре, примерно, за производството на тъкани без използването на химия за оцветяване на влакното”.
Институтът работи и по създаването на сортове твърда пшеница. „Това са двете култури, с които работим – памук и твърда пшеница. Твърдата пшеница също е стратегическа култура. От нея се произвежда най-добрата паста”, заявява доц. Колева.
