Днешният 18 август отбелязваме като Международен ден на морските фарове – едни от най-разпознаваемите символи на мореплаването и на хората, които поддържат светлината им. Инициативата датира от Шотландия, където е отбелязана за първи път през 1994 г.
Отбелязването на Международния ден на морските фарове има за цел да даде възможност на хората да научат повече за ролята на морските фарове при осигуряване безопасността на морския транспорт през вековете. В днешно време, с напредъка на навигационната техника фаровете остават на заден план, като в момента работещите фарове по света са не повече от 1500 и представляват основно туристическа атракция. Най-старият фар на родния черноморски бряг е този край Шабла. Той започва да излъчва постоянна светлина на 15 юли 1856 г. Кулата е висока 32 метра, а до фенерното отделение водят 132 стъпала. През тази година се отбелязват 170 години от въвеждането му в експлоатация. През XIX век са изградени и други знакови фарове – на нос Калиакра, нос Галата, нос Емине, както и на островите Света Анастасия и Свети Иван. След Освобождението мрежата от навигационни съоръжения постепенно се разширява, като през първата половина на XX век се появяват фарове и в Евксиноград, Маслен нос, Несебър, Поморие, Созопол, Царево и Ахтопол. Сред най-известните е и фарът на нос Емине, запален през 1880 г. Той предупреждава корабите за един от най-опасните участъци по българското крайбрежие. Днес светлината му се вижда на около 20 морски мили навътре в морето.
Макар съвременните кораби да разполагат със сателитна навигация и сложни електронни системи, морските фарове продължават да са част от облика на българското Черноморие. Те са не само ориентири за моряците, но и своеобразна връзка с историята на мореплаването – светлини, които вече повече от 150 години бележат пътя покрай българския бряг.
