Крайната победа във всяка война е резултат от свързани помежду си усилия в различни сфери, които при това се намират в странна симбиоза. И макар че всяка битка се решава преди всичко на бойното поле, на везните на успеха натежават и редица „странични дейности“, вариращи от пропаганда и психология, до икономика и международна политика. Някъде там, сред безкрайния списък на подобни „дейности“ са и ракетно-дроновите удари, които са сред главните новини от руско-украинската война.
Въпреки че и двете страни провеждат активни ракетно-дронови кампании, те са коренно различни, както като характер, така и като цели. Руснаците залагат преди всичко на комбинирани удари, част от които са насочени срещу важни от военна, икономическа или логистична гледна точка обекти, но има и такива с чисто терористическо предназначение. Путин и антуражът му продължават да смятат, че ако атакуват жилищни квартали и избиват цивилни, украинците ще рухнат морално и ще молят за милост.
Ако трябва да отличим все пак конкретна руска целенасочена кампания, то това са ударите срещу Одеса през това лято, които целяха да се наруши украинския зърнен износ. И действително успяха. Ръководството в Киев се видя принудено да затвори пристанището и да пренасочи експорта към дунавските портове Измаил и Рени, както и към румънската Констанца. Това обаче ще реши проблема само частчино, защото капацитетът на тези пунктове позволява износа само на 30 до 50% от желания обем. Крайният резултат е този, на който са се надявали в Москва – сериозни финасови загуби за Украйна.
От тактическа и оперативна гледна точка най-характерните черти на руските удари са масовостта, регулярността и комбинативността. Обикновенно те се провеждат така – всяка нощ по посока Украйна се изстрелват около 100 дрона, най-вече от популярния с триъгълната си форма „Шахед“, сред които има т.нар. дронове-примамки – евтини летящи апарати от стиропор и шперплат, които на екрана на радра симулират ударен дрон или даже ракета, и принуждават украинската ПВО да изразходва ценни ресурси, за да ги свали. Целта на тези еженощни атаки често е Киев, но в обсега им попадат и други големи градове като Харков, Суми, Днепър и Одеса. По неписано правило, успеваемостта на отбраната е изклюително висока и почти винаги украинците свалят около 90% от летящите обекти. Два или три пъти в месеца обаче, след като са натрупали достатъчно запаси, руснаците нанасят и наистина опостушителни удари. Те включват дестки ракети от различни видове и стотици дронове. Това са и нощите, през които украинската ПВО работи на пълни обороти. Отново биват свалени почти всички дронове и крилати ракети, но процентът на неутрализираните балистични ракети си остава постоянно нисък – понякога е 30%, а може и да е нула. Големите главоболия с руските балистичните ракети обаче тепърва могат да настъпят, ако военно-промишления на Кремъл успее да увеличи производството, а от там – и общата бройка, използвана в единичен удар. Представете си, например, как биха се чувствали в Киев ако към тях полетят, да речем 200 балистични ракети.
Средствата за борба с руската балистика са добре известни на украинците и те отдавна ги използват много успешно. Това са американската ситема „Пейтриът“ и френско-италианската SAMP/T. ВСУ (украинските въоръжени сили) разполагат с 8 батареи от първата и две до три от втората. Самите системи са изключително ефективни и причината, поради която те свалят само малка част от руските балистични ракети, не е от техническо естество, а от логистично, икономическо и даже политическо. Работата е там, че за да се гарантира поразяване на целта, стандарната процедура е по нея да се изстрелят поне две антибалистични ракети, а ако тя е по-сложна – даже четири. Украинците обаче от доста време се сражават в условията на постоянен недостиг и затова гледат да икономисват дефицитните муниции. Затова понякога те изстрелват само по една ракета по руска балистична ракета, а понякога даже умишлено позволяват на целта да прелети, просто защото запасите им са стигнали критичния минимум. За изключително трудната ситуация, в която се намира украинската ПВО в момента, свидетелстват и данните, изнесени от президента Зеленски и Генералния щаб през последния месец. Например на 31 юли ВСУ са прихванали само една от 27 руски балистични ракети, а на 5 август – нито една от 28.
Има ли изход от кризата?
Да, има, и той е свързан най-вече с пари и изчисления. Основната антибалистина ракета за системите „Пейтриът“ се обозначава като PAC-3 и струва над $4 млн. Тя скъпа, защото на парктика представлява малък безпилотен самолет, натъпкан с всевъзможна „умна“ електроника. Неин основен производител е американската компания „Локхийд Мартин“, която на свой ред разчита на верига от десетки американски и няколко чуждестранни доставчици. Годишният капацитет е 620 ракети (за 2025 г.), което е значително подобрение спрямо 2024 г., когато са произведени около 500. Плановете са тези бройки да стигнат 2000 на година, но това няма да е толкова лесно защото няма да стане само с увеличаване на производствените мощности и наемането на нови работници. Трябва да се разшири или веригата от поддоставчици, или те неколкократно да увеличат собственото си производство. Ясно е, че това няма как да стане с магическа пръчка. Подобен е случаят и с френско-италианския консорциум, произвеждащ SAMP/T. Той също планира удвояване на произведените бройки, но при него количествата досега са били в пъти по-малки отколкото при „Пейтриът“.
Какво показват сметките? Ако приемем, че руснаците изстрелват поне по 50 балистични ракети на месец и даже достигат 60, това прави между 600 и 720 годишно. Това означава, че на Украйна ще й трябват минимум по две ракети за всяка руска, т.е. между 1200 и 1440 годишно. С други думи – около три пъти повече от цялото производство на „Локхийд-Мартин“ за година. Другата причина, поради която това няма да бъде възможно, е, че САЩ са продали комплекси „Пейтриът“ поне на 18 други държави и винаги трябва да има по нещичко и за тях.
На 8 юли се появи малка светлина в края на тунела, когато американският президент обяви, че ще предостави на Зеленски лиценз за производство на PAC-3 в Украйна. Това обаче се оказа поредната „сделка“ в стил Тръмп, защото стана ясно че той даже не е разговарял предварително с „Локхийд Мартин“. Впоследствие Тръмп май се отметна, защото изрази сериозни опасения, че такава чувствителна военна технология и ноу-хау могат да се окажат в чужди ръце. Твърди се, че в самата компания също са имали своите резерви, защото са притеснени, че мощен производител като Украйна може да използва наученото, за да ги измести един ден от пазара. А дори и да се сключи сделка сега, тя няма да разреши краткосрочния недостиг, защото се предполага че изграждането на съвместно производство на PAC-3 може да отнеме до 5 години. Много по-благосклонни и експедитивни са в Париж и Рим, които вече разрешиха лицензирано производство на антибалистични ракети за SAMP/T, което ще започне в Украйна до края на годината.
Цялата тази сага за пореден път убеди украинците, че преди всичко трябва да продължат да разчитат на собствените си сили. Компанията „Файър Пойнт“, която произвежда някой от най-ефикасните модели ударни дронове и прословутите ракети „Фламинго“, анонсира, че е разработила и тества три балистични ракети, едната от които – „Фрейя“ – е предвидена да прихваща балистични цели. Масовото й производство може би ще започне поне след година, цената й се очква да бъде приемлива (под един милион долара), а заявената цел – поне 2000 бройки годишно. Всичко, казано до тук, води до извода че решение на балистичния проблем ще има, но ще е нужно търпение и много работа. Интересното обаче ще настъпи когато „Файър Пойнт“ завършат другите две балистични ракети и те полетят в значителни количества към цели в Русия.
