Русия разглежда Европа като част от войната на Украйна и не я приема като посредник
Автор: Ангел Найденов
За България средата за сигурност се определя от събитията в няколко направления. На първо място, от международните ни ангажименти, най-вече към ЕС и НАТО, от състоянието за сигурност в нашия регион и войните в Украйна и Близкия изток. Такъв фактор е и сигурността в Черно море и Западните Балкани и не на последно място – събитията, свързани с външната политика на страната. Връщайки се към въпроса за международните ни ангажименти, не виждам никакви основания за нападките срещу правителството за това, че се стреми да променя стратегическата ни ориентация и външнополитическия курс. Такива аргументи няма. Категорично е участието на България в постигнатото съгласие по заключителните документи в рамките на последните срещи на върха и в ЕС, и в НАТО.
За съжаление, ситуацията с войната в Близкия изток има много характеристики на безизходица, а разговорите са в задънена улица. От основните въпроси, които стояха на вниманието на американската и израелската страна в началото на войната, свързани с иранската ядрена програма, балистичните ракети, прекратяването на финансирането на прокси организациите и терористичната дейност на в цял свят за момента не се говори нищо. На повърхността излизат разговорите по контрола върху Ормузкия проток. Силно смущаващо е, че от ситуация на свободно корабоплаване се върви към такава, в която върху корабоплаването ще бъде упражняван контрол и от иранска, и от оманска страна, според постигнато споразумение между тези две страни, за разделяне на потока от кораби и танкери на 2 коридора, като единият – за влизащите в Персийския залив, ще се контролира от Иран. Излизащите от него ще минават по коридор под контрола от Оман. Продължава блокадата от американска страна, което говори, че няма постигнато споразумение и не се вижда изход от ситуацията със силно негативно влияние върху глобалната икономика.
В Украйна наблюдаваме фаза на ескалация на военните действия и от двете страни: масирани въздушни атаки, технологична надпревара при дроновете и опити за логистична блокада на значими направления на фронта. И от двете страни могат да бъдат отбелязани ограничени тактически успехи, които обаче не променят ситуацията на позиционна война на изтощение и за двете държави.
Руското настъпление на практика е блокирано. Анализите сочат недостиг на оперативни резерви, тежки загуби на фронта, които за юли са над 1132 души жертви от руска страна за квадратен километър овладяна територия. Така цената на всеки завладян километър се увеличава и това е стъписващо. Вклиняването в територията на украинската отбрана на малочислени групи от по 5-10 души е част от промяната в стратегията на руската страна за разлика от преди, когато групите са от по 20 души. Но това е друга тема. Анализаторите отбелязват, че руската страна е овладяла едва 38 кв.км.
Друго доказателство за ескалацията на бойните действия е увеличаването на интензивността на сраженията за денонощие. Те отдавна надхвърлят числото 250 в сравнение с предишни години, когато рядко достигаха до 200.
За съжаление, не виждам скорошно постигане на споразумение дори за прекратяване на огъня, камо ли за окончателно прекратяване на войната. Защото в момента и двете страни ескалират военните действия. Повод за подобен извод е разширяване на географията и на обхвата на ударите по цели на територията на Руската федерация. И това са цели, свързани с нефтопреработващата промишленост, което блокира експорта на петрол и петролни продукти. Украйна вече говори за нови дронове с по-голям обхват, за серийно производство на ракетите „Фламинго” с обсег от 3000 км, за разработката на собствена балистична ракета и очаква лицензи за производство на ракети прехващачи за системите „Пейтриът“. Всъщност, недостигът на средствата за противовъздушна отбрана, особено по отношение на ракетите, способни да прехващат и унищожават руските балистични ракети, е една от тревожните констатации за украинската страна.
Що се отнася до сядането на масата за преговори, и двете страни демонстрират готовност за това, като в по-голяма степен то се отнася за Украйна. Тревожна е позицията на Москва, която подчертава, че би отишла на преговори, ако бъдат изпълнени исканията й, непроменени от началото на войната. А това са условия, които на практика означават капитулация на Украйна. И няма държавно ръководство, което да приеме такива условия.
Що се отнася до посредниците в този процес, САЩ са ангажирани главно с процесите в Близкия изток и с усилията да се постигне споразумение с Иран. Посредниците в лицето на Уиткоф и Джарет Къшнър изразяват готовност да се върнат към посредничеството в преговорите между Киев и Москва едва след постигането на договореност с Техеран.
А на Европа е необходима повече решителност и ясен дипломатически план, какъвто за момента няма. Това е план за участие в преговорите или за посредничество в тях, което руската страна не приема. Тя разглежда Европа като част от войната на Украйна и не я приема като посредник. От друга страна, европейците все още не са наясно кой ще представлява Стария континент. Виждаме споровете между големите страни, претенциите на т.нар.европейска тройка: Великобритания, Франция и Германия да бъдат този говорител. Което среща съпротива от страни като Италия.
Но Европа не изоставя усилията за постигане на мирно решение и дипломацията като инструмент за това. Всъщност, тя залага на формулата още от 2024 г. за дипломатически усилия, за продължаване на натиска върху Русия, включително с икономически санкции и трето – на продължаване на военната помощ за Киев.
Що се отнася до ситуацията и сигурността в Черно море като последица и пряка връзка от войната в Украйна, наблюдаваме увеличаване на атаките срещу търговски кораби и украински, и руски, но и под флага на трети страни, неутрални кораби. И тези атаки са част от по-широката ескалация на военните действия. Украйна отчита над 50 атаки в нейни пристанища или кораби, основно свързани с украинския износ на селскостопански стоки, особено на зърно. Това е част от руското усилие да блокира износа и да засили негативните ефекти върху икономиката на Киев. Но същевременно това означава сериозни смущения върху сигурността на хранителните доставки за Азия, Африка и Латинска Америка. Продължават и руските атаки по пристанищата в Одеса, Черноморск и към украинските речни портове.
Киев атакува основно логистичните връзки по отношение на Крим и нефтените съоръжения на пристанище Новоросийск. Целта е д се изолира Крим и наруши експорта на петрол и петролни продукти. Украйна отчита, че са нанесени повече от 200 удара срещу патрулни, военни и търговски кораби, като над 60% са в Азовско море, а останалите – в Черно море. Това означава високи рискове за свободното корабоплаване с негативен ефект върху всички Черноморски държави. Например, с 20% намаляват услугите на обслужваните морски кораби от българските пристанищни власти. Голяма част от атаките срещу търговското корабоплаване от украинска страна са с въздушни и с морски дронове. А от страна на Москва – с балистични крилати ракети. Това увеличава наличието на останки от ракети и дронове в Черно море, а другият риск са плаващите мини в акваторията му.
Затова предложението за среща на страните от Черноморието (с изключение на Русия) за изготвяне на обща политика за сигурност в региона е повече от логично. Така или иначе мерките за засилено наблюдение, контрол и противодействие се предприемат чрез тристранната група за противоминна борба на България, Румъния и Турция. Но става дума и за призив на черноморските държави към двете воюващи страни да се въздържат от атаки срещу търговските кораби. Песимист съм доколко Москва и Киев ще се вслушат, както и по отношение на намирането на решение за войната в Украйна през тази година. Малко повече надежда има за ситуацията в Близкия изток. Но нищо повече от надежда.
