Носете си бански само за плаж, водата на Атлантика е доста студена
Да попаднеш в Лисабон в разгара на лятото и да не опиташ вълшебните атлантически плажове е все едно да отидеш до Рим и да не видиш папата. Само че не се гответе за гмуркане в тюркоазените води на океана. Студеният Атлантик ще среже като с нож мераците на неподготвените. Плацикането в топлото Черно море ще остане само далечен спомен. Затова по красивите вълни на лисабонското крайбрежие се реят главно любители на сърфа – и то облечени в плътни неопренови костюми. До тук обаче с неприятните изненади. Португалската столица е пълна с чудесни места и преживявания. Нищо, че не попада в топтуристическите европейски дестинации като Рим, Париж, Виена или Амстердам.
Първата приятна изненада е летището на португалската столица. То е почти в центъра на града и първите гледки виждате буквално от илюминатора на самолета, който подхожда за кацане откъм океана, преодолявайки бурните въздушни течения отляво и отдясно. От самолета за миг ще зърнете и величествения естуар на река Тежу малко преди да се влее в Атлантическия океан. Това е същата река, която прекосява на близо 1000 км. Иберийския полуостров и в испанска територия носи името Тахо.
От летището на Лисабон тръгва разнообразен транспорт. Най-удобно и бързо е метрото, което ще ви докара до центъра на града за 20 минути. Ако куфарът ви е по-голям, може да разчитате на специална автобусна линия Aerobus 1 и 2. Иначе класическият транспорт на Лисабон са трамваите и въжената железница заради стръмните хълмове, на които е построен градът. Слабо известно е, че Лисабон, както и Рим е построен на 7 хълма. В час пик или когато вали може да спрете и такси. Бакшишът не е задължителен, но дори да е малък, се посреща с искрена благодарност.
Почти всеки лисабонски маршрут тръгва от Паметника на мореплавателите и кулата Белем. До тях пък е манастирът Жеронимуш. Тук е мястото да поясним, че испаноговорящите може да срещнат сериозни затруднения в комуникациите заради масовото използване на звуците Ж и Ш в португалския език. Така испанецът Хосе в Португалия става Жозе, Хуан става Жоан, Луис става Луиш и т.н. Освен това разговорният португалски е мъчно разбираем и заради скорострелното говорене, споделиха българи, живеещи в Испания. Манастирът Жеронимуш , който в Испания се нарича Йеронимуш, е построен през 1502 г. в чест на завръщането на Вашку да Гама от Индия. Издържан е изцяло от бял камък в типичния португалски стил мануелино, а строителството му продължава близо 50 г. Счита се, че е построен с парите, които Лисабон печели и бурната търговия с индийски подправки, тръгнала след пробива на Вашку да Гама и други мореплаватели след него.
Кулата Белем е един от символите на Лисабон. Построена е през 16 век в района, откъдето са потегляли повечето морски експедиции. Тя е и мемориал на загиналите във войните, водени от Португалия. През 1983 г. кулата Белем и манастирът Жеронимуш са обявени на паметници под защитата на ЮНЕСКО.
Паметникът на първооткривателите е най-масивен. Той напомня за епохата на великите географски открития, когато Португалия е доминирала в морската търговия между континентите. Построен е във форма на кораб като на борда му личат фигурите на известни португалски мореплаватели като Фернандо Магелан, Педру Кабрал, а най-отгоре е фигурата на принц Енрике Мореплавателя. Единствената жена в тази редица е кралица Филипа от Ланкастър, майка на принц Енрике.
От паметника на първооткривателите се открива приказна гледка към моста „25 април“. Червеникаво-оранжевият му цвят наподобява моста Голдън Гейт в Сан Франциско, от който е вдъхновен. Мостът е открит през 1966 г. и първоначално бил наречен на името на диктатора Салазар. След Революцията на червените карамфили от 25 април 1974 г. обаче мостът е прекръстен на тази паметна дата от съвременната португалска история. Мостът свързва Лисабон с град Алмада, известен със статуята на Исус Христос, която се извисява над река Тежу.
Грехота е да дойдете в Лисабон и да не посетите най-западната част на континента Европа – нос Кабо да Рока, известен като Края на света.
Уникално място! Намира се на 40-ина километра по атлантическото крайбрежие. За него португалският поет Луиш де Камю пише: „Тук, където земята свършва и започва морето”. Носът представлява стръмна отвесна скала, издигаща се на 140 м над бушуващия океан. Именно тук през 1722 г. е построен първият морски фар в Португалия. Почти през цялото време на годината на носа духат бурни ветрове. Срещу 5 евро услужливи домакини ти изписват с калиграфски почерк името на красив сертификат, че си бил на най-западната точка на Европа.
На връщане от Кабо да Рока не изпускайте шанса да спрете за малко в Ещорил, известен по-скоро с пистата за Формула-1. Който има повече време обаче – може да посети китната улица „Малко Търново“, където прекарва последните години от живота си съпругата на цар Борис Трети – царица Йоана. Тя умира в Ещорил на 92-годишна възраст през февруари 2000 г.
