Те са медицински сестри с над 40 годишен стаж. И за двете повечето години сестринство са свързани със Спешното звено на ВМА. И тук „Спешно отделение” не е заглавие на филм, а реалният живот за спасяване на хора в беда. И за Боряна Ангелова, и за Евгения Лачева интересът към професията тръгва обичайно – от детството. И никакво друго любопитство през годините не ги отклонява от този път, ясно посветен на това да се помага на другите.
Медицинска сестра Боряна Ангелова: За да получиш повече, трябва да дадеш повече, независимо какъв си
Абсурдът е, че сестринската професия е супер важна, но от по-незабележимите. Така смята медицинската сестра Боряна Ангелова след 42 г. стаж, от които 33 – във ВМА. И днес е в Противошоковата зала на Спешното отделение на ВМА. Но още като много други момичета избира професията завинаги, защото й харесвало как леля й помага на болните в Онкологията.
През годините едно от основните неща, които научава, е че винаги трябва да уважава високостоящия, това й е било закон в тази болница. Но и независимо къде е била и на каква длъжност, спазва правилото: да е на мястото си и да има мярка в приказката.
В процеса на работата си се е усъвършенствала в професията благодарение на всички случаи, по които са работили с колегите си и на всички неща, които е преживяла. Защото е преживявала всяка болка на всеки един пациент. Както казва, едно е да го четеш на книга, но когато го видиш и пипнеш с ръцете си го запаметяваш за цял живот. И това е оказало голямо влияние върху поведението й.
Боряна казва, че винаги се поставя на мястото на пациентите и се отнася към тях и ги обгрижва, с каквато грижа и уважение би искала да получи, ако е на тяхно място. Като втора магистратура е завършила и клинична психология, смята че това и помага да разбере пациента и да се отнесе с уважение към проблема му. И казва с усмивка: а уважението е взаимно, дори буквално да помислим – той е човекът, който „носи” моята заплата…
Това с клиничната психология е като опит за вариант „Б” като професия. Но се оказва се, че Боряна е повече човек на действието, харесва й даже напрежението, каквото намира в сестринската си професия в Спешната клиника. „Доставя ми удоволствие да виждам резултата от труда си и просто някой пациент да ми каже „Благодаря”. Смята това наистина за най-благодарното нещо в професията си. Така сама се е тествала дали правилно е избрала работата си, а клиничната психология й носи своите плюсове и днес, когато в отделението се среща, както казва, с всякакви хора.
Във всекидневието с бялата престилка през годините открива баналната, но неопровержимата истина, че човек е толкова беззащитен и малък, че независимо от богатството, което има, не може с него да си купи живота. Принципите й са винаги да се държи с достойнство, защото позицията, която заема, за някого определя живота. Да е точна, изпълнителна и внимателна, защото понякога животът на хората зависи и от теб буквално, от твоите ръце. Всъщност, някога са обучавали медицинските сестри да са дясната ръка на лекаря, особено ако по време на операция се случи нещо с него. Това знание й е давало възможност да помага адекватно и на своите близки, и на непознати навън при случай. Казва, че сега образованието е различно.
Младите си колежки винаги е искала да научи на точност, на обективност и бързина, защото в спешността трябва да бъдеш много бърз, но и внимателен. Всяка грешка трябва да признаеш на мига, когато я установиш, за да бъде поправима. Радва се, че младите медицински сестри, които идват и по време на обучението си в Спешното се интересуват от всичко, за да имат по-широк поглед върху нещата. Съветвала ги е да бъдат лоялни, приемайки условията за работа при влизането в болницата. Мисли, че за да получиш повече, трябва да дадеш повече, независимо какъв си. И в работата, и в живота изобщо. Смята, че много от тях са станали добри специалисти.
Боряна Ангелова казва, че половината от живота й, дни и нощи са минавали за нея във ВМА и тук е вторият й дом, че работи и се чувства полезна. Днес, като се връща назад, си спомня, че е била танцьорка, тренирала е акробатика в цирк, но изборът й натежал към сестринската работа. Сега мечтае да пътува още, защото времето не й стигнало да обиколи света…
Медицинска сестра Евгения Лачева: В общата работа на лекар-сестра-санитар няма как да играеш солова роля
Бялата престилка и интересната работа на близка в поликлиниката отворили очите на Евгения Лачева за професионалния й път. Д завидиш на хора, които от раз определят едно от най-важните си житейски решения. И така, с 41 г. стаж като медицинска сестра, от които 36-в Спешното на ВМА и днес Евгения е в амбулаторните му кабинети. Учила се е цял живот, както сега е модерно да се казва. Първо, с получена специалност „Оперативна и превързочна техника”, а после е натрупала и много сертификати.
Казва, че в общата работа на лекар-сестра-санитар няма как да играеш солова роля без участието на целия екип. И така се гради съгласие, разбирателство и колегиалност. С някои от колегите, след дневни и нощни дежурства години наред при трудна ситуация се разбира с поглед. Защото има и такова професионално приятелство, подкрепено от това, че във всеки момент единият може да свърши работата на другия до детайл. Като знак за доверие.
Спешността в работата изважда неподозирани качества в човека, казва Евгения. Подходът към всеки пациент трябва да е различен, всеки от тях идва с болка. И ти трябва да откликнеш в този момент на страданието му. А пациентът непременно ще усети отношението ти. Твърди, че в Спешното всички са „калени в боя”, и с поглед още с влизането в кабинета могат да предусетят оплакването на човека.
Но вярно е и друго: независимо с каква травма идва пациентът, той винаги се усеща като „най-болен” от всички. Затова е важно отношението към него. А работата на екипа е да прецени обективно оплакването му. Както се казва, не този, който най-високо крещи сред ранените в боя е и най-тежко ранения. Просто всеки има различен праг на болка, казва медицинската сестра: „С едно и също страдание, един вика и се чува до аптеката на 18-я етаж, а друг си мълчи”. Но разбира се, никой не идва в Спешното за „Добър ден”.
През годините сестра Евгения Лачева научава много важни неща за и от професията, но и за себе си. Първо, научава се на важни неща за самата нея и как да е полезна на близките си. Установява, че се е научила на търпение: пациентът обича да обяснява, но и на него да му се обяснява. Нашата работа ни променя много и те кара да мислиш повече за другите, отколкото за себе си, казва от опит сестра Евгения. Цената е, че в много случаи пренебрегваш собственото си „аз” по отношение на заболявания, на недоспиване и умора. И добавя: защото и ние не сме „железни”.
При тях на стаж идват не само бъдещи медицински сестри, но и бъдещи лекари, студенти по медицина. Днес някои са доценти и дори професори, а са тръгнали оттук като санитари. „Много хора са минали през нас и се надявам, че сме ги научили на нещо. Защото спешността във ВМА е голяма школа и стажуването тук учи на много неща. И ако издържиш „изпита” тук, после, както се казва, няма да те плашат другите клиники, отиваш там по-закален.” Не случайно не всеки издържа гледката в Противошоковата зала с пациенти след катастрофа. Затова някои от колегите й при първия досег с подобни пациенти преценява: това не е за мен…
Но има и друго в тези кабинети: като това, че работата е динамична и ден със ден не си прилича. Сблъскваш се и с много неща, които в реалния живот не можеш да ги видиш, житейски истории, които другаде не чуваш. В такъв момент и на това място пациентите имат нужда да споделят. Но този ритъм държи екипа тук, концентрира те, днес си нощна смяна, утре – дневна, мобилизираш се, казва Евгения. И така – от много години. „Защото тук всеки ден е „спешен” и времето пациентите ни го планират”.
