Президентът на Сърбия се закани да промени течението на река Ибър, един от основните източници за вода в младата държава
Преди години в Съветския съюз имаше грандиозни проекти, с които водите на големите сибирски реки Об, Лена и Енисей щяха да бъдат пренасочени да текат на юг, а не на север. Щели да се напояват степите и пустините в средноазиатските републики на СССР. И тъй като това беше времето на големите строежи в общата държава, проектът изглеждаше възможен.
Екологичното чувство в онези времена е все още в ембрионален стадий, и никой не говореше за тежките последствия от проекта. Гигантоманията беше на мода, а и „Москва беше решила“. Международните споразумения не играеха роля, защото и трите реки са на територията на СССР, в Сибир. Слава Богу, така както гръмко идеята бе представена, така и полека отиде в историята.
Трите реки продължават да текат на север, а СССР вече го няма
Ако тогава тази идея е имала преди всичко икономическо-стопански и пропаганден заряд, днес президентът на съседна държава е намислил нещо подобно с чисто политически и наказателни мотиви. В много по-малък мащаб, което не го прави по-малко опасно. Става дума за първия човек на властта, държавният глава на Сърбия Александър Вучич, който преди дни се закани да измести течението на река Ибър на сръбска територия така, че да ограничи водите ѝ, които отиват в Косово. Експертите вече били проучили тази възможност, тя би могла да се осъществи, макар и скъпо. Пък и идеята за промяна на течението на реката, която минава през 3 държави – Сърбия, Черна гора и Косово, не била чак толкова нова, а още от югославско време, през 1985 г. Преди 2 г. проектът е актуализиран, но с оглед на актуалната политическа ситуация със сърбите в Косово и нарушаването на техните права, според Вучич, било нормално това да се случи.
В ход е старото правило: ако си решил да направиш нещо наредно, аргументи винаги ще се намерят. Или измислят. Вучич много добре знае какво е значението на водите на река Ибър за бита и икономиката на младата държава, която се откъсна от Сърбия и обяви независимост(17.02.2008 г.). Няколко общини на територията на Косово напълно зависят от водите й, тя пълни основното водохранилище Газивода, което косоварите наричат Уймани. Минавал съм с екип на БНТ покрай него на път за един от граничните пунктове на Косово, опожарен в часовете след обявяването на независимостта на младата държава. Реката служи и за охлаждането на металургичните предприятия в Обилич, които Косово наследи от Сърбия. Има и други аргументи, но картината е ясна.
И след като Вучич се закани „да оправи“ Ибър,
реакцията последва веднага – и в Прищина, но и в Тирана, и дори в Сърбия
Там лидерът на сръбската опозиционна партия „Сърбия център“ Здравко Понош сравни Вучич с Моисей и му препоръча преди да се захване с Ибър, да оправи канализацията в едно от градчетата на страната. „Докато се правиш на Моисей, оправи първо канализацията в Борча. Това ти е по мярка. Не залитай по Ибър, макар и с лъжи“, написа той в социалните мрежи.
Що се отнася до реакцията в Прищина, тук пролича коварството на Вучич, който след като видя и чу отговора на заплахата си, „вдигна крака от газта“. В момента Косово е в институционална и политическа криза с неуспеха на парламента да събере мнозинство от 80 депутати(от всички 120) и да избере президент на страната. Един такъв провал през пролетта прати държавата на поредните предсрочни парламентарни избори. Управляващата досега партия „Самоопределение“ на премиера Албин Курти спечели отново, но пак гласовете не ѝ стигат „да прокара“ своя кандидат. Водят се преговори с Демократичния съюз на Косово (ДСК), партията, основана някога от незабравимия Ибрахим Ругова, за подкрепа. От ДСК обаче поставят условие срещу своя кандидатура, която заедно със „Самопределение“ да изберат. Политическата игра е сложна и иска време, но така или иначе институциите работят с временно изпълняващи задълженията си ръководители. Колкото и да реагират те на намерението на Вучич да лиши държавата от вода, възраженията им нямат достатъчно легитимност.
От друга страна, Прищина не би могла да се обърне за помощ и към международните институции, като заяви например, че промяната на коритото на Ибър на сръбска територия противоречи на принципите на международното право за използването на трансграничните води. Вучич не признава, че Косово е отделна държава и че е субект на международното право. И второ, самата Сърбия е страна по Конвенцията на ООН от 1997 г. за използването на международните водни течения за цели, различни от корабоплаването. Сред основните ѝ принципи са справедливото и разумно използване на трансграничните води и задължението да не се причиняват значителни вреди на други държави. В отношенията със своите съседи
България се води от тези принципи
Работата е там, че благодарение на блокадата от Сърбия на преговорния процес между Белград и Прищина, който се води с променлив успех от години под патронажа на Европейския съюз, Косово все още не е член на ООН. Както и на други важни международни организации. В този смисъл младата държава не може да бъде страна по конвенцията. И Вучич отлично знае това.
Ако все пак имаше някакъв елемент на изненада в реакцията на идеята на сръбския президент, тя дойде от твърдо изразената позиция на несъгласие от страна на премиера на Албания Еди Рама. Както е известно, той не си поплюва в изказа, когато не е доволен от нещо. В дълга публикация в социалната мрежа „Х“ Рама написа, че
река Ибър „ще продължи да тече според географията, а не според фолклора“
„Сърбия загуби Косово. Повтарянето, че не го е загубила, може би може да превърне загубата в победа в географията на политическото въображение, но за съжаление, картите са по-малко толерантни. Територията на Република Косово не е сръбска територия и природните ресурси, които се намират в нея, не са ресурси на Република Сърбия“, подчерта Рама. И допълни: „Албания няма никакви претенции към сръбска територия, нито има нужда да измисля такива. Не ни е необходима и „Велика Албания“, за да подкрепяме Косово. Косово е самостоятелна държава. Албанците в Косово са именно това – косовски албанци. Те имат своя република, свои институции и право сами да определят бъдещето си. Ние винаги ще подкрепяме това право“.
А тъкмо Рама и Вучич преди години размразиха отношенията между Албания и Сърбия, като албанецът бе първият премиер на страната си, който от десетилетия за първи път посети сръбската столица. Там с Вучич дадоха надежди, че между двете съседни балкански държави ще се установят отношения на добросъседство, които ще са в интерес на народите на Албания и Сърбия, а и на Западните Балкани. Изпълняващият 4-и пореден премиерски мандат лидер на социалистите Еди Рама бе първият, който подкрепи идеята на Вучич за многостранно регионално сътрудничество в рамките на така наречения „Отворен Балкан“. Между двамата има очевидна химия, която, за съжаление, май се основава на автократизма при използването на властта, който те изповядват, макар и в различна степен. А това, че Рама реагира по този начин срещу намерениоето на Вучич да накаже косоварите, като ги остави на сухо, говори повече от всякаква дипломация. Албанецът си остава албанец, където и да се намира по света. Колко пъти сме говорили за тази „солидарност на кръвта?“.
Ибър е символна водна артерия, във всякакъв смисъл. Нейният мост в Северна Митровица се превърна в
емблема на разделението в Косово между албанци и сърби
Всички журналисти, които там предаваха своите репортажи от Митровица по повод непрекъснатите сблъсъци, избираха за фон металните дъги на моста над Ибър. От пролетта на 2004 г., когато в града станаха жертвени сблъсъци и погроми, мостът е под опеката на миропозващите международни сили на КФОР. След 22 г. се приема, че контролът над съоръжението може да бъде облекчен и той наистина да започне да изпълнява основната си функция да свързва хората от двата бряга на Ибър. И вече са направени първите стъпки. На Вучич това не му харесва, той обича напрежението и го подклажда, за да държи „на къса каишка“ сърбите от северния бряг, а и от цяло Косово. Това не е ли форма на политическа проклетия и коварство?
За мен е.
