Научнопопулярната книга на Джаред Даймънд – „Пушки, вируси и стомана“ стана световен бестселър, но предизвика ожесточени спорове и разминавания между масата си читатели и университетските специалисти – антрополози и историци заради тезата, че „географията е съдба“. Книгата е с над 2 милиона тираж по целия свят, преведена е на десетки езици и печели „Пулицър“ през 1998 г., както и научната награда „Фи Бета Капа“. На български е издадена от ИК „Изток-Запад“.
Авторът е енциклопедична личност – Джаред Даймънд получава бакалавърска степен в Харвард, през 1961 г. – докторска степен по физиология и биофизика в Тринити Колидж, а от 1966 г. е професор по физиология в Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Книгата му оборва расистките теории, обяснявайки глобалното неравенство чрез географски детерминизъм, а не чрез биологично превъзходство. Кулминацията е историческият разказ за сблъсъкът между Писаро и Атауалпа, а развръзката доказва, че евразийската ос „изток-запад“ и наличните ресурси за опитомяване са предопределили развитието на човешките общества. Въпреки критиките за прекомерна причинно-следствена връзка, книгата е оценена като фундаментален исторически труд. Бил Гейтс и историкът Ювал Ноа Харари я определят като една от най-важните книги за разбирането на човешката история. Критици от New York Times я наричат „амбициозен и изключително важен проект“. В сайта Chitanka мнението е единодушно, че книгата е написана на изключително увлекателен и достъпен език, въпреки сложната си научна материя.
