Доналд Тръмп смени тактиката във войната – вече няма да удря иранците, а ще затяга финансовата примка около врата им
САЩ сменят тактиката във войната срещу Иран. Това вече е сигурно, след като преди няколко дни президентът Доналд Тръмп обяви „най-съкрушителната икономическа операция, предприемана някога срещу която и да било държава“. Въпросната операция вече си има и име – „Икономически парий“. Засега американците оставят на заден план силовото въздействие върху Техеран, оръжията ще замлъкнат за известно време. През тази седмица държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви пред няколко свои колеги от съюзнически държави, че засега не се очаква американците да нанесат нови удари по Иран.
Тръмп не успя да принуди иранското ръководство да капитулира чрез ракетни удари, затова сега ще опита да затегне икономическа примка. Това ще продължи дълго – изборите за Конгрес на САЩ в началото на ноември вече не са ориентир за иранската кампания на Вашингтон, Тръмп е наясно, че войната срещу Иран няма да е приключила до тогава.
Какво реално може да донесе тази Специална икономическа операция
(ако използваме кремълската терминология) на Тръмп срещу Иран? Американците ще търсят максимално ограничаване на иранската външна търговия по две направления – първо, блокиране на физическия пренос на стоки, и второ – отрязване на ислямската република от световната финансова система.
Около две трети от иранския износ заемат нефта, газа и производните им пластмаси. Могат ли американците да блокират иранския петролен експорт? Да, но физически, а не чрез вторични санкции срещу Китай, който поема почти целия нефтен износ на Иран. Мощната американска военноморска групировка в Арабско море в близост до Ормузкия пролив е в състояние да спре значителна част (над две трети) от танкерите, превозващи ирански петрол. През миналата седмица шефът на централната банка в Техеран призна, че нефтеният износ на страната му е паднал до нула. Иранците са
много изобретателни и опитни в заобикалянето на санкциите,
сигурно и сега ще намерят начин да претоварват някой и друг барел в танкери, които официално не са свързани с Техеран. Но за връщане на нивото от 1,6-1,5 млн. барела дневно, колкото беше иранския износ през 2025 г., не може и да се мисли при сегашната ситуация. Вероятно този показател ще бъде под половин милион барела на ден. Все пак – много е важно с каква степен на решителност и постоянство ще действат американските военноморски сили в Арабско море. В този смисъл икономическата операция срещу Иран ще има и военен компонент.
Иран в на второ място в света по запаси от природен газ и има внушителен добив (275 млрд. куб. през 2025 г., което е равно на вноса на целия ЕС), но по-голяма част от него отива за вътрешни нужди, почти цялата електроенергия в страната идва от газови централи. Основните експортни дестинации за ирански газ са две – Турция и Иран Износът се реализира само по тръбопроводи, Иран няма терминали за втечняване на газа. През 2025 г. са продадени по около 9 млрд. куб. в Ирак и Турция, плюс още 475 млн. куб. м в Армения на бартер (газ срещу ток). САЩ вече са притиснали Ирак, издават му специални временни изключения от санкциите за вноса на ирански газ, сега може да ги спрат съвсем, макар че без комшийския газ иракската електроенергетика ще колабира. Тук трябва да се отбележи, че Ирак внася и електроенергия от Иран, като тази търговия също е под въпрос, ако Вашингтон поиска настойчиво от Багдад да я спре.
Договорът на иранците за износ в Турция изтече в края на миналия месец и засега не се водят преговори за нов. Турците имат много алтернативи и при достатъчно силен натиск от Вашингтон (особено ако Доналд Тръмп им обещае някакво „захарче“) ще спрат да купуват газ от Иран.
Що се отнася до стоките извън енергийните ресурси, Иран търгува главно с Китай и своите съседи Турция, Афганистан, Пакистан, а Обединените арабски емирства му служеха като хъб за реекспорт. Сухопътната транспортна връзка между Иран и Китай ще се запази, американците не могат да я прекъснат. Но по нея нефт не може да се пренася – твърде скъпо е да бъде натоварен и превозван в цистерни. Снабдяването на Иран с някои важни стоки като храни и лекарства ще бъде затруднено, но няма да е невъзможно, дори и Турция да се отдръпне, остават Русия и Китай, с които Иран има стабилни комуникации.
Специфичен случай е коридорът през Армения и Грузия
към пристанищата на Черно море. Тези две малки кавказки републики ще бъдат изправени пред труден избор да се откажат от търговията с Иран или да кажат „не“ на Вашингтон. Търговията на Иран с Европейския съюз е нищожно малка на фона на голямата икономика на ЕС – 3,72 млрд. за 2025 г. Любопитно е, че в Източна Европа най-голям търговски партньор на Техеран е България, сигурно сте виждали ирански фурми и дори ирански дини в нашите магазини.
Другият ключов момент от операцията „Икономически парий“ е да бъде отрязан достъпът на иранците до финансовата инфраструктура, която им помага да заобикалят санкциите. Тук много важно е, че Обединените арабски емирства обещаха да съдействат – до сега Дубай бе основният финансов хъб, ползван от иранската държава и от нейните висши ръководители, за да перат пари, да обменят кеш и да откриват сметки и фирми с неясна собственост. Включването на Абу Даби и Дубай в икономическата война срещу Иран до голяма степен е логично, през тази пролет двата търговски мегаполиса понесоха доста дронови и дори ракетни удари от иранците.
Остават криптовалутите, там иранците са много напред с материала, но дългата ръка на финансовото министерство във Вашингтон може да бръкне в криптопортфейлите.
В крайна сметка на Иран почти ще му спре финансови въздух, но едва ли ще престане да диша в обозримо бъдеще. Така стигаме до въпроса за
целта на операцията „Икономически парий“.
В идеалния вариант санкциите трябва да доведат до смяна на режима в санкционираната държава или поне до промяна в нейната политика (според мен Тръмп очаква точно този резултат). Това обаче не се случва почти никога. Затова е добре да гледаме към по-скромната и прозаична цел – Иран да остане без пари, което означава, че ще има силно ограничени възможности да трупа ракети и дронове и да оказва военна съпротива. Същата е и историята с Русия – никой здравомислещ политик в Европа или Америка не си прави илюзията, че санкциите ще свалят Путин или ще го накарат да спре войната срещу Украйна, но е много важно кремълският самодържец да има по-малко пари за агресията срещу своята съседка.
Колко дълго американците могат да си позволят новата тактика срещу Иран? Мисля, че доста дълго. Наскоро стана ясно, че танкерният трафик през Ормузкия пролив е значително по-голям, отколкото се предполагаше. Хватката на Иран върху водната теснина отслабва, и докато нефтът е под 100 долара за барел, американците могат да не бързат.
Техеран остава в бойна готовност
Говорител на иранската армия заяви, че всички оръжейни системи, повредени по време на войната, са били възстановени и че в страната са били внесени нови, предаде Франс прес. „Системите на всички видове въоръжени сили, които бяха повредени, са възстановени, а също така са внесени и нови системи“, заяви пред държавната телевизия говорителят на армията Мохамад Акраминия. „Новите системи са получени благодарение на отбранителната промишленост и армията, а някои от тях са внесени и от чужбина. Това военно оборудване укрепи нашите бойни способности“, добави говорителят. „Предприехме важни мерки за възстановяване и повторно разполагане на системите, които бяха повредени от врага“, увери Мохамад Акраминия
Войната в Близкия изток започна в края на февруари със съвместни удари на САЩ и Израел срещу Иран, който отвърна, като атакува съюзнически на Вашингтон страни в региона, отбелязва АФП. Договореното през април прекратяване на огъня сложи край на близо 40 дни на интензивни удари, но спорадични атаки, главно около стратегическия Ормузки проток, намалиха шансовете за окончателно мирно споразумение, посочва АФП.
