България е малка страна, но с много природни богатства. Нашата страна е сред топ дестинациите на континента за спа-почивки. Имаме над 225 находища с минерална вода – истинско богатство! По-голямата част от тях се намират в Южна България – 148 извора, а в Северна – 77. Повечето минерални извори са с гореща вода, но има и със студена. Лечебните свойства и на едните, и на другите са доказани.
България е осеяна с минерални извори и бани. Тук се намира и единственият в Европа гейзер, от който извира вряла вода, която достига почти температурата си на кипене – в Сапарева Баня – 103 градуса. Имаме дори водни източници, като този в софийското село Железница, чиято вода се намира под защитата на ЮНЕСКО като природно богатство.
Всяка вода обаче има своите специфики, своите особени свойства. Така например, водата от въпросното село Железница е наистина уникална, защото трябва да се остави една нощ да се изпари сярата от нея, като за целта не бива да се запушва бутилката и след това трябва да се охлади добре. Едва тогава тя става годна за пиене и когато се спазят тези условия, човек наистина се убеждава, че тази вода е уникална.
Велинград е така наречената „спа-столица“ на България. Там наистина баните, които видяхме, са ремонтирани, или се ремонтират и работят.
Нима Банкя не е също „спа-столица“, или пък Добринище, дори и няколкото села Баня, или пък Хисаря, Варвара, Костенец, Ощава, Слатино и къде ли още не! Много са населените места, където има минерални извори и на различните места водата е различна, помага за различни неща, лекува различни болести.
В софийското село Железница например, водата е уникална и с още нещо. Само на метри един от друг са открити три извора, като и трите имат различно съдържание и състав на водата. На километър по-нагоре в планината пък е друг извор, който има четвърто различно съдържание на водата. София е град, създаден заради минералните извори. В момента от няколкото извора и съответно бани към тях, около и в София- градът на минералните извори, работят само панчаревската баня и тази в Банкя.
Общият годишен обем на есплоатационните запаси на минерални води в България е 109 млн. кубични метра (с дебит 3,45 л/сек.), от които само половината се използва за различни, главно стопански цели.
Лечебните качества на българските минерални води са били познати още в дълбока древност. Край минералните извори са съграждани балнеолечебници и цели селища: Хисар – Древна Аугуста, Кюстендил – Пауталия, – Акве Калиде (по-късно Термополис, днес Бургаски минерални бани), Сапарева баня – Германея, Сливенски бани – Танзос, София – Улпия Сердика и много други.
Неотдавна медиите в София публикуваха информации за така наречената “сребърна вода” във Витоша, недалеч от Боянската църква. Запознати твърдят, че преди години някакъв местен човек отклонил водата от този извор към дома си и тя…спряла. След като той махнал тръбите, водата отново потекла по стария си път. Казват, че във водата има сребърни йони. Витоша е богата на сребърни залежи и това вероятно е едно от обясненията.
В софийското село Шума, което се намира само на около 40 км. от столицата, все още има множество извори, водата на които не е изследвана, но местните хора знаят, свойствата й по предания на предците. Така например, изворът в Малабръдска падина от години се счита за извор с “най-пивка” вода за пиене и за готвене. Водата от турският кладенец в Панин дол пък е с само за миене и за пране. Един от най-известните извори в селото, където водата също е считана за много добра за пиене е този до къщата на Паро Ристин във Власара.
Отношението на хората към водата и нейните почти вълшебни свойства е с уважение и благодарност. На всеки от изворите е поставено импровизирано канче с оформена дръжка. Пред отвора на изворите обикновено се поставят тръни, за да не влизат вътре диви и питомни животни и да замърсят водата.
