На 31 август през 1886 г. в Кюстендил е формиран славният 13-и пехотен рилски полк от състава на 2-ри пехотен струмски полк, разформирован заради участие в преврата срещу княз Александър I. През 1891 г. на тържествена церемония полкът получава бойни знамена – единствените, които заедно с тези на Собствения на Н.В. конвой, преименуван по-късно на Лейбгвардейски конен полк, и на 14-и пехотен македонски полк носят вензела на княз Фердинанд I.
Снимка: НВИМ
В Първата балканска война (1912 – 1913) рилци участват в състава на 1-ва бригада на 7-а пехотна рилска дивизия, включена във Втора съюзна армия, която настъпва по поречието на р. Струма за овладяването на Солун. Воюва на Македонския фронт при Кочани, Щип, Струмица, Булаир, Шаркьой, Злетовска река и Калиманци.
С влизането на България в Първата световна война (1915 – 1918) полкът като част от Втора армия от средата на октомври до средата на ноември има за задача да не допусне сръбските сили да се съединят със силите на Антантата в Солун, като разгроми противника в Македония (Вардарска и Брегалнишка дивизия), да излезе в долината на р. Вардар, да изолира сръбските части и да не допусне съглашенски войски да им се притекат на помощ.
Седма дивизия нанася удар от района на Горна Джумая (дн. Благоевград) Куманово, с който отхвърля и разгромява силите на противника на главната му позиция при Крива паланка и Царево село. Впоследствие полкът води боеве с френските части по долината на р. Вардар (ноември 1915) и англо-френските войски по долината на р. Струма (август – октомври 1916). До сключването на Солунското примирие (29 септември 1918) защитава позициите си в Струмския участък на Южния фронт в района на Серското поле.
През 1921 г. полкът се реформира в дружина, а след премахване на Ньойските ограничителни клаузи отново преминава към полкова организация (1928). Участва в заключителния период на войната срещу Германия (1944 – 1945) в състава на 11-а пехотна дивизия и се сражава при Страцин, Куманово, реките Пчиня и Драва.
Източник: militarymuseum.bg
