Има моменти, в които думите са малко…
Има полети, които не се измерват в часове, километри или височина.
Има полети, които се измерват с години живот, отдаденост и мечти.
Днес небето изпрати двама свои достойни хора – полковник Лазарин Лазаров и майор Цветан Калайджиев, които изпълниха своя последен полет като военни летци.
Последен полет…
Думи, които за един авиатор носят особена тежест.
В този полет са събрани всички останали – първият допир до небето, първото излитане, тревогата преди трудните мисии, увереността в гласа на командира, доверието между екипажа, безкрайните часове във въздуха и онова неповторимо чувство, което може да разбере само човек, оставил сърцето си там – в небето.
Днес самолетът се приземи.
Но историята не приключва.
Защото човек може да свали униформата, да остави служебното си място и да затвори последната страница от един дълъг професионален път…
Но авиаторът остава завинаги.
Остават спомените.
Остават приятелствата.
Остават хората, с които сте делили радостта от полета и напрежението преди него.
Остава примерът, който сте дали на тези след Вас.
Полковник Лазаров, майор Калайджиев, благодарим Ви!
Благодарим за годините, в които поставяхте дълга преди всичко.
За смелостта.
За професионализма.
За моментите, в които небето беше Вашето работно място, а България – Вашата отговорност.
Днес Ви изпращаме не с тъга, а с гордост и признателност.
Защото има хора, които просто служат.
И има хора, които оставят следа.
Вашата следа остава в небето, в историята на авиацията и най-вече – в сърцата на хората, с които сте били рамо до рамо.
Последният полет не е сбогуване.
Той е поклон.
Поклон пред един живот, посветен на небето.
На добър път, полковник Лазаров!
На добър път, майор Калайджиев!
Веднъж авиатор – завинаги авиатор!
Източник: 16 Авиационна база
