В периода 2–6 септември 1916 г. се провежда Тутраканската битка – едно от най-значимите сражения на Българската армия през Първата световна война и една от най-ярките победи в българската военна история.
Битката е част от Добруджанската кампания през 1916 г., започнала след включването на Румъния във войната на страната на Антантата.
Тутраканската крепост, разположена на южния бряг на река Дунав, има важно стратегическо значение като ключов пункт за контрол над района.
Българските войски, под командването на генерал-майор Пантелей Киселов, заедно с германски и османски съюзнически части, предприемат настъпление срещу силно укрепената румънска позиция. Крепостта е защитавана от многобройни румънски сили и разполага с модерни за времето си отбранителни съоръжения.
На 5 и 6 септември 1916 г. българските части извършват решителен щурм. След ожесточени боеве отбраната на Тутракан е пробита, а на 6 септември крепостта пада в ръцете на българската армия. Победата е постигната благодарение на добрата подготовка, високия боен дух и умелото командване.
Тутраканската победа има огромно военно и политическо значение. Тя води до разгром на значителни румънски сили, открива пътя за българското настъпление в Добруджа и се превръща в символ на бойната мощ на Българската армия.
Сражението остава в историята като пример за героизъм и саможертва на българските войници, офицери и командири. Победата при Тутракан е сред най-големите успехи на българското оръжие през ХХ век и заема почетно място във военната памет на България.
