Ще влоши ли допълнително случаят с Ива Михайлова отношенията ни със Северна Македония?
Това развитие на ситуацията около българската гражданка Ива Михайлова от град Кочани в Северна Македония бе неизбежно. На 11.10.2026 г. заедно с българския си адвокат тя се прибра в България и бе приета в болница „Пирогов“ за преглед и лечение. Лекарите очакват да са нужни дни, за да се установи здравословното й състояние след катастрофата, претърпяна през м.г., при която загина човек. Тя бе обвинена и срещу нея бе заведено дело в Основния съд в Кочани.
През времето, в което съдебният състав търсеше истината за вината за катастрофата, на Михайлова бе определена мярката „подпис“ в местното полицейско управление. Тя ежедневно и денонощно трябваше да е на разположение на прокуратура и съд, като полицията си запазваше правото да я проверява в различни части на деня, въпреки редовното й явяване в участъка. Получените травми от сблъсъка на двете коли, едната от които е шофирана от нея, с течение на времето влошаваха здравословното ѝ състояние. Медицински консилиум в скопска болница установи, че има нужда от терапия, която не бе по възможностите на медицината там. Такова лечение се предлага у нас, в Турция и Израел. Адвокатите на 23-годишната Ива направиха опити да ѝ се разреши да пътува за София за медицинска помощ. Тя е български гражданин, с българско самосъзнание и затова пожела да я получи в България. Съдът в Кочани, а и по-високата инстанция в Щип, отказаха. И в един момент на 11.10 тя се озова в София.
Така се развиваше сагата около Ива Михайлова. С времето, особено след пристигането й у нас, случаят се облепва с нови подробности, повечето – пълна измислица.
И това идва преди всичко от политици, институции и медии в Скопие, повечето от които надхвърлят мярката на цивилизованост, а и за добро съседство. Нищо ново, нов е поводът за поредната порция обиди и обвинения, който прави и нов опит държавата ни да бъде прикована към позорния стълб и да бъде оплювана от обикновените граждани от Повардарието през инфлуенсърите в социалните мрежи и медиите, та чак до политиците в Скопие на най-високо ниво.
Този път обаче температурата на тази кампания е по-висока от всякога. Като кореспондент на наши медии в Скопие съм пряк свидетел на подобни вълни в развитието на младата държава, чиято независимост и суверенитет България призна първа в света. Отношенията ни с Република Македония, сега Северна, са преминавали през различни периоди по модела „горещо-студено“. След прибирането на Михайлова в България нещата от студено отиват към …още по-студено.
Впрочем, първите реакции в Скопие дойдоха чак когато в телевизиите ни се появиха съобщения, последвани от интервюта с Ива от София. Професионално тяхната реакция ми е крайно интересна. И видях, че бързи и рефлективни в други казуси, медиите в Скопие сякаш бяха потопени в изненада така дълбоко, че им трябваше време да осъзнаят какво се е случило. Но след шока единодушно се обединиха в оценката, че е избягала в България. Докато ние в София предпочетохме да съобщим, че тя се е прибрала, или че си е дошла и т.н.
Този първи кръг на различното тълкуване бе последван и от други. Като например реакцията на институциите и политиците и от двете страни на границата. Оказа се, че в България никой от отговорните лица не е знаел за това, че Ива, придружена от българския си адвокат, ще премине границата и ще се озове в София. Дори вътрешният ни министър Иван Демерджиев, който би трябвало да е най-информиран за това какво се случва по границата ни със Северна Македония. На въпрос на журналисти дали би посетила Михайлова в болницата, където ще се лекува, президентът Илияна Йотова отговори, че ще го направи при първата възможност. Не се учудих, защото помня, а и не беше така отдавна, че единствена от политиците и държавниците ни тя като вицепрезидент на страната посети във ВМА големия българин от Македония Панде Ефтимов, когато бе на лечение там. Панде вече си отиваше от живота, но събра сили да си поговори с нея и да я призове тя и политиците ни да пазят отношенията между България и Македония.
В случая с българската гражданка Ива Михайлова нашата политическа класа и държавните институции достатъчно плътно се ангажираха с нейната кауза.
Президентът Илияна Йотова информира влиятелни международни представители и институции за делото срещу Ива, изпрати молба към колегата си в Скопие Гордана Силяновска-Давкова.Евродепутатите ни направиха същото в ЕП, народни представители присъстваха на заседанията на съда в Кочани по делото, медиите ни проявиха дълбок интерес. И правилно, защото случаят с Ива фокусираше в себе си цялата проблематика, свързана с правата на човека на българите край Вардар, заради което страната ни поставя като условие за европейската интеграция на Северна Македония тяхното включване в конституцията на страната. И правото на справедлив съдебен процес, и възможността за лечение извън страната при договорка за явяване на съдебните заседания, и медийното третиране или полицейския тормоз, и т.н.
Разбира се, край Вардар реакцията бе съвсем различна. За политиците там е ясно – ще вдигат шум и патардия с цел да „изравнят резултата“ с българската кампания на европейски терен в защита на Ива Михайлова. Но за другите? Все се надявам, че цялата дискусия, която се разгръща там около „бягството“ на Ива Михайлова в България може да има и положителен ефект, чрез който да се осъзнае нивото на защитата правата на човека в Северна Македония, преднамерената „технология“ на съдебното дирене според етническата принадлежност и волеизявление на отделните граждани, традиционната болест на местното правосъдие да бъде използвано като политическа бухалка. Или като инструмент за уреждане на политически сметки.
В правителството на Зоран Заев, а после и на Димитър Ковачевски първи вицепремиер бе Артан Груби, представител на коалиционния партньор Демократичен съюз за интеграция на бившия бунтовнически командир Али Ахмети. Когато ВМРО-ДПМНЕ победи на парламентарните избори през май 2024 г. Груби напусна тайно и неочаквано и неизвестно къде Северна Македония под заплахата, че ще бъде съден за злоупотреба със служебно положение. През пролетта на т.г. той се предаде на граничните власти и бе отведен в Скопие, но му бе отредена леката мярка „домашен арест“. Всички там говореха, че това е резултат на споразумение с правосъдието. В суматохата около Ива Михайлова Груби бе пуснат на свобода. И всичко това въпреки непрекъснатите уверения от страна на управляващите, независимо с какъв цвят са, че Северна Македония спазва едно от най-сериозните изисквания за членство в ЕС – върховенството на закона…
Всъщност един от основните, ако не и единственият важен въпрос, подложен на дискусия, по който все още няма пълна яснота, е законно ли е преминала Ива Михайлова границата между Северна Македония и България. Ще стане ясно, без никакво съмнение. И аз ще се изкуша да спомена онзи емблематичен случай с бягството на бившия премиер Никола Груевски. Срещу него имаше камара обвинения, водеха се дела, а по едно от тях получи присъда от 2 г. и половина затвор. И докато журналистите го чакаха през входа на следствения арест в един скопски квартал, той се обади от Будапеща. И досега е там, жив и здрав. По времето на Виктор Орбан получи унгарско гражданство, което прави всички евентуални опити за екстрадиция безпредметни.
Ива Михайлова има българско гражданство и се счита за българка. В интервютата говори на отличен книжовен български език, по-добър от езика на някои от тези, които я интервюираха. Затова мястото ѝ е в България, където да се лекува. А дали начинът, по който е минала границата е законен, ще стане ясно. И пак ще спорим със Скопие.
