Руско момченце в разкъсвания от сражения Сталинград. Двама воюващи на живот и смърт снайперисти – немският майор, изпълняван от Ед Харис, и руският „боевик” Василий Зайцев, пресъздаден от Джъд Лоу. Това е залегнало в сюжета на прочутия филм на Жан-Жак Ано „Враг пред портите”. Решаващият изстрел на Зайцев, покосил майора, идва, след като хитлеристът е погубил детето. Лентата излиза на екран през 2001 г. и получава безброй награди.
Унгария, пролетта на 1945 г. Българската армия води тежки боеве с отстъпващите хитлеристи. Пред една наша позиция стои непреодолима преграда – немски снайперист, който покосява всекиго, дръзнал да надигне глава. На помощ на нашата дружина идва руски снайперист, който трябва да „надиграе” съперника си с пречупен кръст. Между българските войници, заели позиция в окрайнините на малко селце, шета унгарско момченце, което сякаш не се бои от изстрелите, оръдейните гърмежи и избухващите мини. За него войната, колкото и страшна да е тя, е като игра в унгарската пуста. То похапва войнишка чорба и с интерес разглежда оръжието на войниците. А пристигналият на помощ
съветски снайперист в свободното си време рецитира стихове… Битката с немския му съперник продължава. Все без успех. Докато един ден покачилото се на покрива на плевнята момченце е покосено от изстрел на скрития в мъглата на блатата немец. Тогава руският сержант Коля взема своята специална винтовка и потъва в утринното разсъмване. След единичен изстрел се завръща на позицията, а нейде в още невдигналата се тъма се чува плясъкът на мъртвото тяло на немеца в мътните блатни води…
Това пък е сюжетът на филмовата новела „Стихове”, минала по родните екрани още през 1972 г. Сценарият е на Павел Вежинов, а режисьорският дебют е на Маргарит Николов. Остава почти незабелязана от публиката и критиката. Времето е на героичните истории, все още не е заглъхнало зашеметяващото ехо от „На всеки километър”, където Вежинов също е един от главните сценаристи. Новелата, родена като литературно произведение, част от авторския цикъл „На разсъмване”, носи в себе си дълбок, но не показен хуманизъм. Дали Жан-Жак Ано е успял да я зърне нейде из световните киноархиви – едва ли. Произведението е скромно, не е показвано на известни фестивали. Но е удивителна приликата в авторския замисъл и в развитието на сюжета с драматичните моменти, свързани с децата в ужаса на войната В „Стихове” Павел Вежинов е създал и роля на военен кореспондент, за която, казват, е избрал като прототип сам себе си. Има право, защото наистина е видял лицето на войната отблизо през 1945 г. в Унгария, където е журналист под пагон във вестниците „Фронтовак” и „Часовой”. За разлика от доста други тогавашни писатели, също стигнали до фронтовата линия, той оставя в родната литература и във филмовото ни изкуство наистина забележителни произведения. По-голяма част от колегите му в Унгария са поети като Ламар, които написват „героични” стихове, от които днес няма и следа. Иван Мартинов пък „отчита” белетристиката с „Драва тече през славянски земи”, но този обемист роман така си остава в забравата на онези времена. Дори талант като Ивайло Петров не успява да остави за поколенията нещо значимо за войната, в която е участвал. Докато „Втора рота” и „Златан” на Вежинов са актуални и днес – най-вече с човешките образи, характери, преживявания. Този драматизъм на човека откъснат от мирния дом и семейството, от роден град и село, облечен в шинел и пратен под куршумите, Вежинов развива блестящо в уж комичния сценарий на филма „Тримата от запаса”, появил се през 1971 г. Преди това не забравя и младите читатели, за които създава романа „За честта на родината”.
Роден в София с името Никола Делчев Гугов, Павел Вежинов не е „военен писател” в чистия смисъл на това понятие. Той по-скоро е автор, надхвърлил пределите не само на родната, но и на европейската литература – „Бариерата”, „Нощем с белите коне”… Има хумористичен талант – и днес създаденият по негов сценарий филм „Специалист по всичко” е сред родната кинокласика. За по-малките пък написва „Следите остават”, който като филм е привлекателен и днес. Тези „крими” сюжети му дават и киноизвестност, защото родното кино е твърде пристрастено към тях. Филмиран е целият Богомил Райнов – от крими историите в „Инспекторът и нощта” и „Бразилска мелодия” до всички подвизи на разузнавача Емил Боев. Докато за армията няма почти нищо, особено за съвременния й живот. Вежинов има своя звезден миг в „приключенското направление” със създаването на образа на Богдан Велински в „На всеки километър”. Но въпреки това остава верен на армията, остава си „вечният военен кореспондент”. Негово дело, в съавторство с Рангел Игнатов, е сценарият на мащабната лента „Зарево над Драва”, отново, както и „Тримата от запаса”, режисиран от Зако Хеския. Със същия режисьор по-късно създават телевизионния сериал „Сами сред вълци” за дейността на разузнавателната група „Боевой”…
Павел Вежинов си отиде внезапно през 1983 г. В многобройните слова, обичайни за такива тъжни случаи, се споменаваха десетките му произведения, които бяха спечелили и читатели, и зрители. Но сред пороя от споменати заглавия не стана дума за онази малка новела „Стихове” с нейния огромен човешки драматизъм. Която се оказа далечен предходник на пресъздадения от Жан-Жак Ано във „Враг пред портите” трагизъм на войната. Оказва се, че сме имали автор с планетарно мислене, чието произведение обаче така и остава незабелязано през далечната 1972 г. Приликите между Вежинов и Жан-Жак Ано са в творчеството. А разликата – че нашият писател е видял отблизо войната и е писал „от първо лице”. И е останал завинаги онзи „военен кореспондент” от унгарските фронтове…
