Силата на лечебна структура от мащаба на ВМА е и във възможността за преки взаимодействие и подкрепа между екипите от клиничните и диагностичните звена, казва полк. доц. д-р Любина Веселинова.
*Началникът на Първа клиника „Физикална и рехабилитационна медицина“ на ВМА полк. доц. д-р Любина Веселинова, д.м. има особеното усещане за приемственост и гордост да оглави клиниката 70 г. след първата жена военен лекар с тази специалност, основала тогава отделение по физиотерапия – полк. проф. д-р Светлана Бойкикева.
Паметта за предшествениците си намира за важна заради силата от стабилността на предходния опит. Тя самата е продължител на семейна традиция с родители лекари и дядо по майчина линия военен. Затова и изборът й военен лекар е напълно осъзнат. Има магистратура и по защита на населението и критичната инфраструктура от Военна академия „Г. С. Раковски”, научна профилировка в областта на електромагнитните полета, както и обучение по лимфология в специализирана клиника в Германия. Където впрочем част от екипа е неин колега българин. Някак малко встрани от това стои потребността й да пише като израз на всичко онова, което сдържаността на професията повелява да остане недостъпно в общуването с пациентите и с колегите. Стихосбирката й „Гласът на тишината“ е за приятелите й по случай собствения й юбилей. Едната й част е съхранила и емоцията от участието й в мисията в Босна. Има стихове, които хващат за гърлото. Натрупано вече за цяла книжка обаче има и нещо детско.
Сега разговаряме за участието на екипа на клиниката в лечението на COVID-19. И за един тих враг лимфедема.
За една идея
Създаването на референтен център по лимфология във ВМА е една идея, която като че ли намира все повече разбиране. „От една страна, пандемията от COVID-19 малко ни отклони от работата по нея, но от друга, ограничаването на физическата активност по време на изолацията рязко подобри разбирането към този проблем“, казва доц. Веселинова. Защо именно референтен център? Защото се оказа, че в България липсва системен подход. Най-често с това се сблъскват жени, преживели операция на гърдата. Недостатъчна се оказа инициативата на програма „Виктория“, предназначена по замисъл за тях. А за тези, преживели особен вид коремни операции, след които се развива лимфедем по долната половина на тялото, на практика търсенето на отговори започва тепърва. От лекар на лекар. И от център на център. А „центрове“ се нароиха много. Най-безполезни, за да не кажем опасни са псевдомедицинските. Те лекуват „всичко“ и „всякак“. Но често зад различните „терапии“ с обещаващи имена стои неизвестност. Та един референтен център при нас ще има точно тази задача – пациентите с лимфедем да намерят компетентна и комплексна помощ, обяснява д-р Веселинова. Защото често той върви ръка за ръка с някакво хронично или остро състояние на венозната система. Дълбоката венозна тромбоза например е животозастрашаващо състояние. Затова рехабилитационното лечение на лимфедемите е взаимносвързаност между две специалности – рехабилитацията и съдовата хирургия, по-специално един неин клон – ангиологията, възникнала като концепция отново именно тук, в тази клиника на ВМА. „Ако успеем да превърнем тази ничия засега земя в обетована, където всеки би намерил отговор и решение за собствения си лимфедем, ще бъде постигната целта“. И в това е и силата на голямата болница, каквато е нашата, твърди доц. Веселинова. Не заради площта, а заради съдържанието, с което е изпълнена.
Къде е коварството на лимфедема?
Веднъж завзел територия по каквато и да била моментна или по-продължителна причина, циркулацията на лимфната течност се нарушава и добре познатите реплики „отекоха ми краката, отесняха ми обувките“ изведнъж се материализират, прокарвайки първата стъпка към него. „Затова превенцията е не по-малко важна от лечението. И възпитанието в тази посока. А рехабилитационната медицина е кралицата на превенцията. Физиотерапията пък – на профилактиката. Ето затова, когато казвам, че не просто обичам, а съм влюбена в специалността си, казвам го по убеждение. Няма друга специалност, която съчетава в себе си чрез методите и средствата си възможности за превенция, профилактика, лечение и диагностика.“ В това повярва и проф. Кузман Гиров, началникът на Клиниката по съдова хирургия във ВМА, виждайки резултатите от работата ни.
Пътят Основният проблем не е отсъствието на отделна клинична пътека за лечение на лимфедем, смята д-р Веселинова, въпреки че наличието й ще улесни и лекарите, и пациентите. И сега всеки от колегите ми, запознат с проблема, намира начин да помогне на пациентите си в рамките на съществуващите възможности. Обикновено една терапевтична сесия чрез т.нар. мануален лимфен дренаж (който го владее), познат в цял свят като МЛД, е продължителна, а при дефицита и натоварването на медицинските специалисти апаратите за лимфен дренаж са незаменими като повече от чифт ръце, поетапно изтласквайки застоялата лимфна течност и отваряйки пътя за останалите компоненти на лечението. За да полагат вкъщи необходимите им грижи за себе си обаче, пациентите трябва да имат достатъчно познания и подкрепа. И така, проблемът от лечебен се превръща в социален. Все повече приспособления, компресивни трикотажни облекла, така необходими да съхранят постигнатия в лечебно заведение ефект от терапията, се насочват към този сегмент от пациенти. И идва въпросът с непосилната им често за нашите условия цена. Да, тя е приблизително същата и в Германия, и в други страни. Но с основната разлика, че там предписаното от лекар лимфолог се поема от Здравната каса. Срещу това пациентът има задължението да спазва всяка стъпка от терапията. И именно този икономико-социален въпрос намирам за по-приоритетен от клиничната пътека. И дискусията за това предстои, смята д-р Веселинова.
За специалността
Пристрастна съм към специалността си и твърдя, че българската физиотерапевтична школа е една от най-богатите, казва доц. Веселинова. И трябва да се стремим да запазим това й богатство и да не оставяме в забвение нито един от основните й дялове: физиотерапия, курортология, рехабилитация. Във Франция и други страни балнеологията е отделна дисциплина например. Различните високотехнологични методи много подобряват диагностиката и контрола над заболяванията, което разширява и полезрението, и полето за изява и на физикалната медицина.
За пандемията
Доколкото ми е известно, ВМА е единственото лечебно заведение в страната с функциониращи в цялост рехабилитационни екипи в COVID зоните, казва д-р Веселинова. Именно същността на военната медицина, по която е изградена ВМА, я прави подготвена да посреща такава криза, каквато е пандемията. Знае се, че именно военизираните структури действат най-организирано и синхронизирано при кризисни и бедствени ситуации. А по натовските стандарти рехабилитацията е четвъртото основно звено в дефинитивното излекуване на пациента, което да му осигури и качество на живот. Заради пост COVID синдрома д-р Веселинова напомня, че равностоен лечебен фактор са и климатичните ни курорти – Сандански, както и Искрец, Банкя, Свети Влас, Вършец, с уникални въздушни течения.
Срещу COVID-19 Според д-р Веселинова структурата във ВМА може смело да претендира, че е от най-компетентните в тази посока, и то базирано на реален опит. Нашата клиника има отговорността да бъде в COVID зоната на Инфекциозните клиники на ВМА: Това е незаменим опит, сравним с бойния, споделя д-р Веселинова. И го смята за принос не само за работата на българските й колеги специалисти, а и за световния медицински опит при активното лечение на COVID-19. Работата с това заболяване изисква на първо място да не задълбочим проявите му. Затова и възприехме строго индивидуален рехабилитационен подход и задължително при контрол на кислородната сатурация. Затова и така удовлетворяващи са думите на колегите им инфекционисти, когато натоварването им по време на пандемията е опустошително: Спокойни сме, когато сте покрай нас …
