Междинните избори за Конгрес в САЩ още са далече – чак през ноември – но политическите борби в дълбоко поляризираната страна вече са ожесточени. При това сблъсъците са не само по оста демократи-републиканци, но и вътре в самите водещи партии. Вашингтон вече години е дълбоко разделен и раздиран от политически борби, чиято кулминация бе смъртоносният щурм на Капитолия на 6 януари миналата година, при който загинаха петима души – нещо, което съвсем доскоро изглеждаше немислимо.
Навръх първата годишнина от трагичните събития, президентът демократ Джо Байдън обвини своя републикански предшественик на поста Доналд Тръмп, че представлява заплаха за американската демокрация. Байдън е в Белия дом вече повече от една година, но Тръмп продължава да твърди, без да приведе каквито и да било доказателства, че всъщност той е спечелил президентските избори през ноември 2020 г., но победата му е била отнета с измама.
Демократите, много независими наблюдатели, както и малка част от републиканците предупреждават, че щетите, които Тръмп е нанесъл преди щурма – с подстрекателска реч точно преди атаката, в която повтори своите лъжливи предизборни твърдения и призова събралите се свои привърженици да отидат в Капитолия и да „се борят с всички средства“, за да „спрат кражбата“ – продължават да се проявяват, отбелязва Ройтерс. Показателно е, че според проучване на института „Ипсос“ по поръчка на британската агенция 55 процента от републиканските избиратели продължават да смятат неверните твърдения на бившия президент за истина.
„Фактът, че една Голяма лъжа се е наложила по този начин“, както и че през последните 12 месеца тази реторика се засили, а ситуацията се влоши, „това е още по-опасно от самия (щурм на Капитолия)“, предупреди професорът по право в Университета на Охайо Едуард Фоули.
Тръмп не остана длъжен на Байдън, като повтори на 15 януари пред свои привърженици на митинг в Аризона тезата си, че е спечелил изборите през 2020 г. „Писна ни политиците във Вашингтон да контролират нашия живот“, каза човекът, който бе президент на САЩ само допреди една година и предупреди, че „демократите екстремисти искат да превърнат Съединените щати в комунистическа страна“.
Две седмици по-късно, Тръмп дори каза на митинг в Тексас, че „слабостта и некомпетентността на Байдън създават реален риск от Трета световна война“ – гръмка реторика, която донякъде все пак може да се обясни с аудиторията – представители на електоралната база на бившия президент.
В разделения Вашингтон междувременно упорито се разпространяват теории, че президентът Джо Байдън умишлено подлива вода на своята заместничка Камала Харис, която бе негова съперница в първичните избори на демократите за президентските избори през 2020 г., за да провали шансовете й през 2024 г.: опитният ветеран, който на 20 ноември навършва 80 години, вече загатна, че има амбиции за втори мандат въпреки напредналата си възраст.
В другия лагер, бившият вицепрезидент на САЩ Майк Пенс на 4 февруари отхвърли твърденията на Тръмп, че е можел да отмени победата на Байдън на президентските избори през ноември 2020 г.
Това е най-острата досега критика на Пенс към човека, на когото той бе верен заместник в продължение на четири години, отбелязва Ройтерс.
След като Байдън спечели изборите, президентът републиканец оказа натиск върху своя заместник да блокира утвърждаването от Конгреса на победата на демократа. Пенс обаче не изпълни това негово искане – нещо, което би било безпрецедентно за САЩ и би нарушило конституцията и основополагащи принципи на американската демокрация. Привърженици на Тръмп щурмуваха Капитолия именно докато конгресмените под председателството на Пенс утвърждаваха победата на Байдън.
И Тръмп, и Пенс са смятани за потенциални кандидати на републиканците следващите президентски избори в САЩ и публичните им разногласия са индикация за вероятните им стратегии в надпреварата, отбелязва Франс прес.
Агенцията посочва, че броени часове преди речта на бившия вицепрезидент Републиканската партия е порицала единствените двама свои представители в комисията на Конгреса, която разследва щурма на Капитолия – нещо показателно за вътрешните разделения в нейния лагер.
Резолюцията, насочена срещу Лиз Чейни, дъщерята на бившия вицепрезидент Дик Чейни, и Адам Кинзингър, има най-вече символично значение. Тя обаче е показателна за здравата хватка на бившия президент върху партията, отбелязва Ройтерс.
Републиканците, които се опълчат на Тръмп, рискуват да изпаднат в немилост. При този вътрешен климат, малцина представители на партията се осмеляват да се опълчат на милиардера и да опровергаят публично неговите твърдения за изборни измами.
А позициите на Тръмп са силни: според проучване на Центъра за изследване на обществените въпроси по поръчка на Асошиейтед прес 71 процента от републиканците одобряват бившия президент, а 56 на сто от тях искат той да се кандидатира отново за Белия дом през 2024 г.
На междинните избори за Конгрес на 8 ноември републиканците ще се опитат да си върнат контрола върху Камарата на представителите и Сената от демократите на президента Джо Байдън – задача, която изглеждаше невъзможна само преди няколко месеца, но не и сега, макар да остава доста трудна.
Байдън влезе в Белия дом през януари 2021 г. със сравнително висок рейтинг – тогава го одобряваха 53 процента от американците срещу 36 на сто неодобрение, според FiveThirtyEight. Редица спорни политически решения, включително икономическите проблеми, мерките заради коронавируса и изтеглянето на американските войски от Афганистан през август, обаче доведоха до рязък спад на неговата популярност, която намаля до най-ниското си равнище от началото на мандата му преди малко повече от една година: по последни данни на специализирания сайт президентът на САЩ е подкрепян от 41,2 процента от своите сънародници, а 52,8 на сто не го одобряват.
Преди малко повече от една година милиони въодушевени млади хора, жени, цветнокожи и независими гласоподаватели обединиха сили, за да изпратят Джо Байдън в Белия дом. Сега обаче мнозина от тях казват, че управлението му е в криза, и водещи гласове от многообразната база от политически привърженици на Байдън открито осъждат бавния напредък по ключови негови предизборни обещания, отбелязва Асошиейтед прес.
Това донякъде обяснява защо американският президент, който в началото на мандата си бе съсредоточен върху изпълнението на своята програма, в последно време започна да критикува Тръмп и републиканците.
Като барометър за променящите се политически нагласи, демократите на практика установиха контрол над Сената на частични избори през януари миналата година (осигуряван им от решаващия глас на вицепрезидентката Камала Харис в разделената поравно горна комара на Конгреса), но през ноември републиканците постигнаха редица успехи, някои от които изненадващи, на частични избори по места. Макар е да рисковано да се правят общи изводи от локални гласувания, Голямата стара партия изглежда има по-големи шансове на предстоящите междинни избори за Конгрес, отколкото се смяташе преди няколко месеца.
Републиканците все пак трудно ще си върнат контрола над някоя от двете камари – редица фактори, включително демографското съотношение на силите, правят трудно за тях да завоюват на този етап Камарата на представителите, която ще бъде изцяло обновена през ноември. От 34-те места в Сената, за които ще се гласува, 20 са държани от републиканци – тоест и тук летвата пред партията е поставена доста високо.
Предизборната борба при всички случаи ще е интересна в една дълбоко поляризирана от години страна, разделена политически дори от коронавируса: докато демократите по принцип ходят с маска, то републиканците масово отхвърлят това предпазно средство, насърчавани от свои лидери, включително от Тръмп.
Показателна за дълбоката политическа и обществена поляризация в страната, която все още е световната суперсила и лидер на демократичния Запад, е ожесточената борба за самите изборни правила, които може да се окажат решаващи, когато изборите са толкова оспорвани.
Конгресмени и от двете водещи партии в цялата страна преначертават карти на избирателни райони, за да си осигурят предимство. Това вероятно ще задълбочи поляризацията и ще насърчи екстремните кандидати, като елиминира онези места в Конгреса, надпреварата за които наистина е оспорвана, отбелязва Ройтерс.
Според експерти тези безпринципни тактики ще навредят на демокрацията по много начини – голям брой разочаровани избиратели, подкрепящи партия, която няма шансове в съответния район, ще загубят стимул да гласуват, а центристите и умерените кандидати ще загубят позиции. Катай Фън от неправителствената организация „Обща кауза“ предупреждава, че това в крайна сметка ще доведе до един неработещ Конгрес.
Миналия месец широкообхватната изборна реформа на Байдън бе блокирана в Сената – поредния неуспех на президента в последно време. Целяща по същество да осигури право на глас на повече представители на малцинства – традиционна електорална база на демократите, тя обаче бе спряна не от съпротивата на републиканците, а от двама сенатори от управляващата партия – Джо Манчин, консерватор от южния щат Западна Вирджиния, и либералката от Аризона Кирстен Синема.
Подложена на остри критики от демократите, Синема каза, че е можела безпринципно да гласува за премахване на т. нар. филибустер (процедура за блокиране на работата на Сената), за да донесе на собствената си партия краткосрочни ползи, но в дългосрочен план това е щяло да задълбочи още повече политическата поляризация в страната. Но дори и този аргумент предизвика разделение – за едни тя е един от малкото гласове на здравия разум и принципността във Вашингтон, докато за други нейната опозиция се основава на мит – според тях именно сегашните правила в Сената и филибустерът благоприятстват обструкционизма, а не две двупартийния модел.
Източник: БТА
