Росица Цонева
Джема Грозданова е народен представител, председател на Комисията по външна политика и ръководител на Постоянната делегация на 43-ото НС в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Грозданова е магистър със специалност „Стоматология“. Доктор по обществено и дентално здраве в Медицинския университет в София.
– Г-жо Грозданова, каква е същността на антитерористичното законодателство, което Европейският съюз подготвя?
– Европа подготвя и се опитва да приеме възможно най-бързо една директива като реакция и защита от терористичен риск – т. нар. директива за данните на пътниците (PNR-EU Passanger Name Record). Това е досие, което се работи много активно в Европейския съвет. И Латвийското председателство държи то да бъде гласувано в „неговия“ шестмесечен период. Ускоряването на работата на това законодателство е както заради случая „Шарли ебдо“ в Париж, така и заради другите атентати, които последваха в Белгия и на други места. Това, което би могло да забави гласуването, е частта на документа за личните данни, защото се изисква да бъдат записвани всички лични данни на пътниците. Въпросът е как те да бъдат защитени и да не бъдат използвани за други цели. Някои държави държат да не бъдат обвързвани приемането на директивата и принципа за защитата на личните данни. Това би продължило процеса във времето и смятам, че ще надделее мнението, че имаме нужда от такова законодателство в по-ранни срокове. Моята прогноза е, че то наистина ще бъде направено в рамките на Латвийското председателство.
– Може ли да помогне опитът на САЩ със законодателството, което влезе в сила след атентатите през 2001 година?
– Предполагам, че може, макар в документите да няма такова заимстване. Предполагам, че в европейското законодателство по-голяма тежест ще има законодателството в защита на неприкосновеността на личните данни.
– Какво следва от това за България?
– Когато бъде приета такава директива, България ще е длъжна, след като е вземала участие в обсъжданията и е дала своите забележки, тя да бъде приета и на наше ниво. И съответно – да променим и вътрешното законодателство. Основно в това ще са ангажирани Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, правната комисия и тази по европейските въпроси, съобразено със становището на Комисията по външна политика в нашето Народно събрание. А самият законопроект трябва да бъде внесен от Министерския съвет.
– Какво е на дневен ред във външната комисия?
– Предстои да обсъдим законопроект, внесен от депутата Кристиан Вигенин относно приватизацията и следприватизационния контрол. В него той предлага АДИС ЕООД да излезе от списъка за приватизация. Министерството на външните работи подкрепя една такава стъпка и е подготвило пакет от документи, изпратен в Министерството на икономиката. Очакваме до края на март АДИС да бъде изваден от списъка за приватизация. Такова е мнението на МВнР, като има малки противоречия от страна на Министерството на икономиката, които очаквам да бъдат изгладени. В комисията ни няма как да не обсъждаме ситуацията в Украйна и Русия, която се обсъжда и на Европейски съвет, и в т.нар. Нормандски формат. Имаме някои противоречия по този въпрос. В един предишен период на подписването на второто Минско споразумение колеги от БСП внесоха проект за решение на НС, в който предлагат България да постави вето на санкциите срещу Русия. Такова действие няма как да се случи. Ясно е, че икономиките на всички държави от ЕС губят от това, че санкционират Русия. Но мнението ми е, че трябва да държим на общата политика на ЕС, не защото я следваме безропотно, а защото това е правилният начин да има едно решение по дипломатически път на ситуацията в Украйна.
– Близо или далече е българското председателство на ЕС през 2018 г. и как НС ще участва в подготовката за него?
– Председателството наистина изглежда далече, но ние трябва да сме готови. И първо да си подготвим администрацията. Говори се за грандиозни проекти относно сградите, но мисля, че ще намерим вариант сградите да са преструктурирани, за да бъдат използвани. Ще имаме нужда от много средства и догодина задължително в бюджета те трябва да бъдат заложени. Помолихме г-жа Кунева на заседание в комисията по външна политика в междуведомствените групи, вече сформирани за подготовката на председателството, да бъде включена и администрацията на НС. Странно беше, че не бяхме предвидени като институция в тази подготовка, най-малкото, за да знаем какво се случва в този процес.
– А как ще действаме по темата за влизането ни в Шенген?
– Като правителство и парламент ще направим всичко възможно до средата на годината, първо, да не излезем от „пакета“ с Румъния. Румъния твърди, че не иска да се отделя от България по Шенген, и по икономически причини. Трябва да направим така, че държавите от ЕС, които все още не искат да приемат, че включването ни в Шенген не бива да се обвързва с механизма за сътрудничество и оценка, да бъдат убедени. Това всъщност казва г-жа Кунева, когато заявява, че трябва да имаме активност от страна на парламента. Холандия, например, много добре би могло да бъде повлияна от едно наше посещение на парламентаристи. В някои държави парламентите са по-силни, отколкото изпълнителната власт. И г-н Станишев откри своята кампания в подкрепа на влизането ни в механизма на Шенген. Той го обяви като своя национална кауза, което оценяваме като положително. Удовлетворена съм, че други политици, извън управляващото мнозинство, биха искали да помогнат за присъединяването ни. Добре е, че г-н Станишев ще опита да помогне на нашето правителство. Може би нещата все пак изглеждат различно, когато гледаш България от Брюксел и се оценяват истински важните за страната неща.
– Какво законодателство още предстои да разглеждате?
– В програмата на външното министерство е заложен закон за консулските служби и за възможността консулствата ни в чужбина да работят по-активно с нашите граждани. Смятам, че до една година то ще бъде разработено. Изслушваме и изпратените нови български посланици, техните гледни точки за възможностите за по-интензивни отношения със съответните държави.
– Имаме ли нужда от по-активна дипломация в определени точки от света?
– Дипломацията ни доста се активизира в сравнение с минал период. И това се доказва от всички посещения, които имаме у нас и които правим в света. Смятам, че позициите на външния ни министър Даниел Митов са доста ясни, което отдавна липсваше по много теми. Имаме активна дипломация от гледна точка и на това, че сме сравнително малък партньор, но се опитваме да догонваме по-големите страни. Би трябвало България да бъде фактор на Балканите. В последните четири месеца добре работим и доста често се срещаме с представители и на Сърбия, и на Македония. С Македония все още сме далече от този договор за добросъседство, в който трябва да бъдат изгладени всички проблемни точки. С Белград имаме проблем заради българското малцинство там, което искат сериозно да обезличат, на което се противопоставяме. И сме заявили, че преговорната глава за членството на Сърбия в ЕС няма да бъде затворена, докато проблемите с българското малцинство не бъдат решени, както ние преценяваме. Има и вътрешни противопоставяния в самото българско малцинство заради различия в исканията на българските клубове в различните градове. Не можем да се разберем какво точно искаме, но това си ни е национална черта…
– Какви въпроси повдигаме при парламентарните и дипломатическите контакти към Турция?
– Това, по което работим в момента и искаме да приключим, е да се подпише между София и Анкара протоколът за прилагане на договора за реадмисия, за да може България да връща обратно на турска територия проникналите нелегално у нас бежанци. Все още няма движение по въпроса, а ни е необходимо да се случи скоро, за да може да бъде прилагано в ситуацията, в която сме в момента с очаквания бежански натиск към българската граница. Имаме разговори от гледна точка на граничното преградно съоръжение, което издигаме заради този натиск. Турската страна е против изграждането му. Но ние твърдим, че съоръжението ще намали бежанския поток в доста сериозни граници. Тази тема очевидно ще доминира отношенията и разговорите ни с южната ни съседка.
