Росица Цонева
– Г-н Радев, това че пакетът от закони по сигурността, почти без изменение от 2012 г., влиза за обсъждане и в този парламент гарантира ли безпроблемното гласуване на 4-те законопроекта?
– При сложната конфигурация на парламента на пръв поглед се очаква съмненията да са много повече. Аз нямам обаче такива очаквания, най-малкото защото пет правителства работиха върху законопроектите в сигурността. От 2012 г. насам имаше консенсус и в трето народно събрание за необходимостта от такива закони. Друг въпрос е, че имаше забележки по отделните законопроекти. Но изработването на такива закони е задължително, за да се регламентира дейността на Военното разузнаване, на Националната разузнавателна служба, наречена в законопроекта Държавна агенция „Разузнаване“, и на Националната служба за охрана. Те са внесени от Министерския съвет, т.е.държавата стои зад подготвянето им. Но са обсъждани не само от министерствата, но и от професионалната гилдия в сферата на сигурността. И явно в контекста на напрегнатата среда за сигурност има съгласие, че службите най-после трябва да работят по закони. Комисията по отбрана не е основна комисия по закона за Военното разузнаване и това решение на ръководството на парламента малко ни изненада. Но в нея с 19 гласа „за“ и 1 „въздържал се“ от групата на „Атака“ беше приет проектозаконът за Военното разузнаване. Имаше, разбира се, забележки, но детайлите ще се обсъждат между първо и второ четене.
– Т.е.приели сте философията на законопроекта, но имаше ли аргументи против някои текстове?
– Забележките на колегите не бяха за пакета закони, които не са разпределени в Комисията по отбрана, а най-общо за Закона за Военното разузнаване. Например, за член 31 и 32 от него относно разпределението на информацията. Разписано е, че информация в пълен обем се дава на президента, на председателя на НС (би трябвало да е на първо място), и на министър-председателя. И веднага чл.32 разписва, че постоянният секретар и началникът на отбраната получават информация в обсега на техните действия. А министърът на отбраната няма ли да получава информация, не е ли към първите трима, и той да е четвъртият? Или отделен член да има за него? На първо четене ще го поставя на внимание. А по философията на закона се обединихме. Забележки, справедливи според мен, се подхвърлиха към общия закон, който управлява цялата система за национална сигурност.
– Какви са тези забележки?
– Общият закон например прехвърля голяма тежест към министър-председателя с увеличаване на правомощията на Съвета по сигурност. Всички служби съсредоточават информация там, там ще има аналитично звено, ще има техни представители в Съвета, секретар и секретариат. Към премиера е вече и ДАР, досега подчинена на президента. Това не е нещо извънредно, напротив. Като даваме властта, ние даваме и отговорността на премиера. В общия закон обаче има една цяла глава, на която според мен, мястото й не е там и не е свързана точно с националната сигурност – тази за бедствия и аварии. Към закона за Военното разузнаване като цяло няма забележки.
– А как оценявате проектозаконите за НСО и за НРС?
– Общото впечатление е, че в основата на законите са техните правилници с някакви допълнения. На колегите ние предлагаме да има реципрочност на тези закони със закона за Военното разузнаване: изискванията, например, за това кой може да управлява цивилното разузнаване. Има съгласие сред колегите ми Военното разузнаване да се оглавява от човек, работил в тази служба. Разбира се, има случай и цивилно лице да оглави службата, какъвто беше Веселин Иванов, но той е полковник от запаса, израсъл в службата. Това е логиката за тази служба, за която задължително искам да кажа добри думи. При предишното ни управление тези почти 4 г. сме получавали, без преувеличение, само суперлативи за работата на служба „Военна информация“- и в Афганистан, и в Ирак. Така че в нея има израснали хора, които могат да станат нейни ръководители.
– Очаквате ли остър дебат по повод проектозакона на председателя на Комисията по вътрешен ред и сигурност Атанас Атанасов за обединяване на двете разузнавания?
– Ние не сме съгласни с предложението на г-н Атанасов разузнаванията да са под една шапка. Според нас от ГЕРБ е добре службите да продължат да работят самостоятелно. Имам лични наблюдения като зам.-министър на отбраната, когато отговарях за търговските дружества и за сектора въоръжение и боеприпаси, от едно друго сливане – в ДАНС, където се вля военното контраразузнаване. Много добре работех с ДАНС, но забелязах как колегите там от ВКР с времето се обезличаваха или най-малкото беше отслабнал техният ресурс. И това не доведе до добро за МО. Ако аргументът на сливането бяха икономии в тези служби, то те не доведоха до по-добро качество на работата. Възможно е с идеята за сливане на двете разузнавания да се случи същото. И от две добре работещи структури да получим едно слабо качество на разузнавателната работа – и в стратегическото, и в оперативното разузнаване. А това са разузнавания, много нужни на армията. Отслабването им няма да е добре за отбраната като цяло. Може би не е сега моментът за сливане на разузнаванията или поне моето разбиране е такова. До момента не сме чули всички аргументи и очакваме това да стане. И самият г-н Атанасов, въпреки че е внесъл законопроекта, се чува, че е възможно да го оттегли засега. Трябва да прочетем детайлно опита от ДАНС и да направим изводите за плюсовете и минусите от работата му.
– Като говорим за закони, нужни ли са още нормативни актове за дейността на МО?
– Трябва да се знае, че МО е едно от министерствата с почти изградена нормативна база. Това са 11 нормативни и поднормативни документа, сред които законите за Военната полиция, за отбраната и Въоръжените сили, за резерва, Стратегията за национална сигурност, Националноотбранителна стратегия, Бялата книга на отбраната… система. Остана само Законът за Военното разузнаване и сега му идва редът. МО има опит и там всичко е подредено, включително информативната база. И затова съм притеснен за нови съкращения и промени в него. То трябва само да се укрепва и да се стимулира добрата му работа, задължително да се дават повече пари за отбраната, но не да се правят резки движения. Защото то е години напред в реформирането. Най-малкото, защото ние „си имахме“ НАТО и напредвахме с бързи крачки, равнявайки се по стандартите му. Не стигнахме по-напред само с въоръженията и техниката, защото струват много пари. Във всичко останало в МО сме изрядни. Така че трябва много да се внимава, когато от него искат съкращения и промени. И остро да се заяви, че това вече е направено. При предишния кабинет на ГЕРБ администрацията беше свита от 1444 на 780 души. Ако след това е разширена до над 1000, да я намалят, но това не означава 10%, а оптимизиране на състава. А допълнителните пари трябва да се вземат с добро управление. Няма нужда повече и от намаляване числеността на армията. Да, парите за отбрана не стигат. Но не са ни необходими толкова самолети, колкото въоръжение и най-вече – боеприпаси. Количеството боеприпаси е остаряло и трябва постепенно да се подмени. Какво като купим нова ескадрила, ако нямаме ракети. Срокът на ракетите изтече, а една ракета беше 1 млн.лв. Дори се наложи да ги унищожаваме. Някой замисля ли се за това. Не чувам генералитета, особено от Сухопътни войски, да го казва на висок глас, както генерал Радев говори за самолетите – че въоръжението стана опасно за ползване от войската. Трябва да се говори по тази тема. Т.е. големи пари да бъдат дадени именно за подмяна на въоръжението. Какво като купим „Грипен“, „Ф-16“ или дори „Юрофайтер“, без ракети. И министърът на отбраната е прав, че трябва да се мисли за жизнения цикъл на въоръжението и че иска да разбере какво ще се прави и по-нататък, какво ще ни струва поддръжката на самолетите. Ние сме в НАТО, съществува член Пети и защо трябва да се стряскаме, ако защитата на небето ни е споделена с румънци или с гърци. Защо се стряскаме от новините за съвместни учения и за координационни центрове, когато това означава споделени боеприпаси, което е горивото за оръжието. Споделено, т.е. директно скрито спонсориране на бюджета на отбраната. И всеки военен – от пилотите на „Граф Игнатиево“ до всеки военнослужещ знае, че ученията споделят опит, но и ресурси, които се приспадат от малкия ни военен бюджет.
