Росица Цонева
Любен Петров е заместник-министър на икономиката. Завършил е магистратура по икономика в УНСС, специалност Икономика и управление на индустрията. Специализирал е „Политически умения“ в НБУ, бивш кмет на район „Витоша“. В индийската столица води делегация от оръжейни фирми в рамките на 17-ата сесия на Смесения българско-индийски комитет за сътрудничество в отбранителната индустрия. В делегацията освен „Кинтекс“ и „Аркус“-Лясковец участваха мениджърите на „Арсенал 2000“, на военноремонтните заводи „Терем“ и др. Традиционно в делегацията участваха и представители на МО.
-Г-н Петров, какъв е резултатът от срещите Ви в Делхи за сътрудничеството в отбранителната индустрия?
– Българско-индийският комитет се председателства от зам.-министъра на икономиката у нас и от зам.-министъра на отбраната на Индия. Целта ни беше да подготвим нови договори за специализирана продукция за индийския пазар. Поставихме и проблемни въпроси между нашите фирми и индийското министерство на отбраната, неразрешавани през времето на няколко сесии на комитета. С Индия имаме дипломатически отношения повече от 60 г., а по линия на отбраната сътрудничим повече от 40 г. Числата дават представа за сътрудничеството ни, като през 2006 г. реализираните доставки в отбранителната ни индустрия за Индия са 1 730 000 евро, 2008-а: 7 209 789, 2010-а: 15 444 632, 2011-а: 30 744 220, 2012-а: 19 125 071, 2013-а: 1 308 945 евро, но имаме издадени разрешения на стойност за почти 60 млн.евро, а през 2014-а сделките са за 18 360 000 евро, но са издадени разрешения за още 2 474 000 евро. Само за първото тримесечие т.г. са издадени разрешения на стойност 42 241 000 евро. Индия има годишен бюджет от около 11 млрд.долара, чрез който възлага поръчки за военни доставки. Представителите на отбранителната ни индустрия са доволни, че държавата застава зад тях, защото участието им в разговори на високо междудържавно ниво е гаранция, че държавата ги подкрепя. Това помогна „да изчистим“ някои проблеми. Индийската страна е изисквала сто процента от банковите гаранции да са в реални пари в индийска банка. Сега вероятно част от банковите гаранции ще се представят от ББР, като се използва Агенцията за експортно застраховане. От „Терем“, които не бяха работили директно с Индия, представиха възможностите на фирмата си. От работата ни там са доволни и представителите на отделните фирми, диалогът се „отпуши“. Можем да си сътрудничим в производство на боеприпаси, в съвместното производство на модернизирани полуавтоматични оръжия, в компоненти за произведена в Индия продукция.
Разговарях и с продуцент от Боливуд да заснеме филм у нас.
– А как държавата си сътрудничи с частния сектор в отбранителната промишленост?
– Отбранителната индустрия е специфична и всичко минава през строго лицензиране, през разрешителни режими в министерството. Всяка сделка е контролирана от държавата. От друга страна, насърчаваме отбранителната индустрия и делегацията в Индия е потвърждение за това. Там ние не делихме държавните и частните фирми, за нас всички са български производители и български търговци. Договорът на „Кинтекс“ ще даде работа и на ВМЗ-Сопот. През последните години отбранителната индустрия се оживява, има много нови договори и поръчки и нови дестинации. Имаме добър диалог със Сдружението „Българска отбранителна индустрия“.
– Какво показват дотук резултатите от разследването за случая на площадка Иганово към ВМЗ АД – Сопот?
– Конкретните неща ще ги кажат прокуратурата и следствието. Но вече са констатирали занижени мерки по охраната. На заседанието на Съвета на директорите при втория инцидент коментирахме и това. Като министерство поставихме три задачи – да се преструктурира работата на площадката в Иганово и да се пренесе от цеха с взрива в друг, за да се изпълни договорът. Второ, да се преструктурират вертикалните и хоризонталните връзки на ВМЗ – Сопот, за да се реагира адекватно при нови поръчки и договори. И трето, да се подобрят охраната на площадката в „Иганово“ и безопасността на труда. За министерството е важно да се намерят причините за инцидентите, виновните и площадката бързо да заработи. Заводът трябва да изпълнява договорите си, да изплаща заплатите и да гарантира работните места.
– Какви идеи имате за специфичните производства, които понякога се изпълняват от кадри с минимално заплащане?
– Не бих казал, че всички във „ВМЗ“ – Сопот получават ниски заплати, които не са малки, особено за региона. Ръководството има нужда от добри техници и инженери. У нас основният проблем е, че добрите специалисти застаряват, а млади не се подготвят. Образователната система трябва да намери формата да обучава такива специалисти за отбранителната промишленост. Във ВМЗ-Сопот има и ниско квалифицирани кадри без образование. Провеждат се курсове, но не е същото като да си завършил системно образование. Някои фирми вече подписват директно договори с техникуми, за да подготвят паралелки с кадри за отбранителната индустрия. Но това трябва да бъде и държавна политика.
– Какви са моделите в други страни, дали ВПК е предмет на държавна политика, или се дава в частни ръце?
– По отношение на ВПК няма общо правило. В Индия отчитаха като успех, че около 40% от него вече е в частни ръце. У нас все повече от тази промишленост е в частния сектор. Но в министерството не делим фирмите, важно е да се развиват технологично, да отговарят на съвременните изисквания, да отварят работни места. Важни са и безопасността, и добрите специалисти, за да отговарят на съвременните тенденции и да са конкурентни на този пазар.
– Чуха се гласове за бърза приватизация на военното производство и държавната компания „Кинтекс“, сега НИТИ-Казанлък е на пазара, панацея ли е това?
– Ако говорим за приватизация на ВМЗ-Сопот или на „Кинтекс“, това не е политиката на министерството. Предимството на „Кинтекс“ е, че той е държавен. В много от сделките си, ако не е държавен, губи от своята тежест. Има страни, които искат да се договарят с държавата, не с частни фирми. Ако „Кинтекс“ стане частно дружество, то ще се превърне в едно от всички останали и няма да има предимство. Сферата е много специфична и „Кинтекс“ винаги трябва да остане държавно дружество. „ ВМЗ-Сопот започва да изчиства старите си задължения, но никога не е поставяно в министерството въпрос за приватизация. А НИТИ-Казанлък е по-малко дружество, с по-малко персонал и по-скоро има аргументи за приватизирането му. На фона на ВМЗ то няма такъв структуроопределящ ефект, така че приватизирането му не би променило баланса.
– ВПК беше златната кокошка, която снасяше по 2 млрд. 200 млн.долара в бюджета годишно. Какво днес включва българският ВПК и колко дава на хазната?
– ВПК бележи сериозен ръст през м.г. По данни на фирмите, тъй като статистиката още не е дала официалните, се очаква постъпленията от продукцията им да е около 1 млрд. лв. Според Сдружението „Българска отбранителна индустрия“, проблемите с КТБ са се отразили и на този сектор – на сключването на договори, на гаранциите, на оборотните средства. Очакваме т.г. проблемите да се изчистят и ВПК да има сериозен ръст.
– Как се отнасяте към темата за реиндустриализацията, кои са икономическите ниши?
– Не приемам да мислим реиндустриализацията само като тежка промишленост. Нелепо е да си представяме как „Кремиковци“ ще заработи… Не би трябвало да стимулираме отделни производства, а да променим средата за бизнес, да намалим административните пречки и да разпишем ясни правила. И да имаме коректна съдебна система. Националният икономически съвет с председател министърът на икономиката отваря вратата за дебат с работодателите, с научните среди. И при законодателни реформи или промяна на параметрите на икономическата среда да го решаваме на базата на експертиза. Доколкото зависи от министерството, си поставяме високи задачи. Защото 0,8% растеж на БВП е песимистична прогноза. Сега се очаква 1,2%, но и то е ниско. Ако България иска да достигне европейския стандарт, ни трябва растеж поне двойно по-висок от средноевропейския.