Росица Цонева
Пътят към професията на военен лекар за заместник-началника на Военномедицинска академия полк. доц. д-р Румен Попов е кратък, но неслучаен. И никога не е съжалявал, че го е направил. Ако може да върне времето назад, би тръгнал по същия професионален път, по тихия път на кръвта, както и да ни звучи това. Защото д-р Попов е специалист по трансфузионна медицина. И от 2004 г. е началник на Центъра по трансфузионна хематология на ВМА. Пациентите го наричат просто Кръвната банка на Военна болница. Дори и непросветените знаят, че оттам в медицината започва всичко, от „пълната кръвна картина“. И че нито една диагноза, и нито една медицинска интервенция не минава без намесата на тези специалисти.
Като връщаме д-р Попов към началото на професионалния му избор, той и днес смята, че в него все пак е натежала военната служба на баща му и чергаруването на семейството му по пътя на бащината служба в Българската армия. Живели са „къде ли не“- в Карлово, в Перник, в София. А родът е от Гоцеделчевския край и д-р Попов подчертава, че кръвта му е македонска. Въпреки, че колегите „го броят“ за перничанин. Всъщност съпругата му е оттам…
На родителите си дължа всичко, казва днес д-р Попов. Може и да звучи като клише, но върху плещите на майка му, съпруга на военен, е лежал целият товар от несгодите от липсата на работа поради „годините на странстване“ по военните поделения. Оценява грижите й по отглеждането на двамата синове, бъдещи военни лекари, когато той самият става баща… но на две дъщери.
За несведущите, кръвта е само част от дейността на центровете по трансфузионна хематология. На военен език тези центрове са за ВМА
като логистиката в армията
Но ако всъщност болницата има изключително силни хирургии, терапии, реанимации и интензивна терапия, това се дължи на военния кръвопреливен център. Той стои в началото. Защото оттам всекидневно подпомагат клиниките с кръв и кръвни продукти. Работата е тиха, зад кадър. Под светлината на прожекторите, заради медиен интерес, често са „по-атрактивните“ медицински дейности.
Но д-р Попов смята работата си за изключително интересна, своята и на колегите от центъра. Започва се със свидетелстването на кръводарителите, през подбора им, преминава се през вземането на кръв, през обработката й, през имунохематологичната и вирусологичната й диагностика. Той благодари на екипа на Кръвния център на ВМА, който изпълнява стриктно задълженията си, без много шум, с изключителна отговорност и екипност.
Всичко това има значение
за успеха на всички останали екипи във ВМА. Дали е важно лекарите в центъра да са военни медици, е въпрос, реципрочен за всички клиники. Но в екипа му дори санитарите асистират при кръводаряването. А процентът на военнослужещи в него са в съотношението, каквото има в цялата болница.
Всичко започва с този ход на кръвта, имаме си кръводарители, които даряват кръв, т.е.живот в буквалния смисъл, не за пари, разказва д-р Попов. Той отказва да говори за т.нар. платени кръводарители, защото това не е проблем на центровете по трансфузионна хематология, то е проблем на обществото. След продължителна работа са успели да съживят кръводаряването в поделенията на Българската армия. Има части, в които на ден даряват по 130-140 човека. Не са задължени, приемат го като човешки дълг. А това е друго и друга култура. В днешно време поради това, че организираните контингенти кръводарители намаляват, това е едно спасение за здравеопазването. Някак
не е толкова „военна“ специалността
която е избрал д-р Попов. Но явно, това му е било призванието, смята той днес и се усмихва: не можем всички да бъдем хирурзи… Трябва да има лекари във всички специалности. И не съжалява за избора си. След много труд, защото в „онези години“, за да започнеш работа във ВМА, се конкурираш с 20 човека за едно място. Преди това е лекар в поделение. Печели и конкурс за научен сътрудник в тогавашната катедра по радиобиология, хематология и кръвопреливане. Такъв е успехът на всички военни лекари от поколението му. Неговото начало във ВМА след такъв конкурс е през 1989-а г.
А как се развива науката за кръвта?
Трансфузионната медицина е от най-развиващите се медицински дисциплини в света. Не са станали исторически открития в Кръвния център, но ние имаме много практика. „На главата ми са всички клиники на ВМА, с всички трудни случаи, с които се сблъскват хирурзите, терапевтите“, казва д-р Попов. Те рефлектират, направо отекват в тяхната работа. При тях също има много заплетени случаи и се изискват изключителни знания от специалистите от екипа му. А труден случай означава, когато отговорността се поема от лекар от Кръвния център, от анестезиолог, хирург, терапевт, за да се спаси човешки живот.
От първостепенно значение са качествените грижи за кръводарителите, за да се върне кръводарителят отново и да дари кръв, а всъщност живот. Другата част е
качествената грижа за пациента
В България в момента има Национален център по трансфузионна хематология в София, с регионални центрове в Пловдив, Варна, Стара Загора и Плевен и автономния Кръвен център във ВМА. Те не са затворена система, спасявали са пациенти и в други болници за преливане на кръв и кръвни биопродукти. Както и на тях им се е налагало да вземат кръв от други кръвни центрове. Взаимодействието и синхронът прави тези центрове екипен играч, създава в буквалния смисъл кръвоносната система в държавата.
А наука във военната медицина се прави, както и в цивилната, с желание, според д-р Попов. Трябва да имаш смелостта да приложиш нещата в практиката. Ако стигнеш само до теорията и не я използваш „на живо“ за лечението на пациентите, си извървял половината път.
Тежките случаи за разрешаване са много. Д-р Попов споделя последния. И не защото е в ръководния екип на ВМА с проф.Николай Петров и проф.Венцислав Мутафчийски. Но на тримата преди дни се налага да решат спешен случай на пациентка с усложнения след раждане.Успяват. И това е всекидневие, защото има страхотен травматизъм, катастрофи. Защото живеем почти като на война
Как не се загрубява при толкова болка
При всеки случай той се концентрира и дава всичко от себе си на сто процента като лекар. След това като споделя в семейството си, усеща, че тези случаи тежат…Всъщност, семейството е най-ценното нещо за него, оазисът.
Питаме д-р Попов накъде води ръководният екип в момента ВМА, каква болница иска да създаде след постепенното излизане от кризата. Защото тя не е болница на края на града, тя е истинско сърце на държавата. Цялото ръководство е възпитано и изградено като лекари във ВМА. За себе си искам нашата болница да не се свързва само с дълговете, натрупани през годината, а със стойностната медицина, която се прави в нея всекидневно, казва заместник-началникът й. Иска хората, които се лекуват в нея, да им имат доверие, че правят всичко за възстановяването им. Иска след края на мандата като заместник- началник на ВМА да се чувства толкова спокоен, колкото при влизането в него. Т.е. че си е изпълнил задачата, както трябва.
Какво му предстои? Дневния ред в това най-търсено от пациентите лечебно заведение го пише самият живот. А отдихът в малкото лично време е за планината, за театър и за музиката, на която остава верен – на „Дийп пърпъл“, Лед Цепелин“, на първите три албума на „Рейнбоу“, на всички хубави групи от времето на искрения, истински рок. Преди години свирил на китара и пеел песните на „Щурците“.Позабравил и акордите, но ако потренира, ще си спомни и „Бийтълс“, и „Стоунс“. Китарата и сега е в къщи.
Кръвта разказва много за нас
и за това как живеем. Пропуснахме да попитаме д-р Попов каква е кръвната му група. Макар от гледна точка на професията, той да е просто работохолик. Както цялото поколение от ръководството на ВМА днес, възпитано и „отгледано“ в системата на уникалната за държавата ни болница, каквато продължава да е Военномедицинска академия.
