Росица Цонева
– Г-н Радев, чия беше идеята за срещата с експерти и специалисти от институции след взрива в Анево?
– Идеята беше моя. Освен зам.-председател на парламентарната Комисия по отбрана аз съм създател на Сдружението на специалистите по боеприпаси в България през 2005 г. Исках да обсъдим и да разбера дали Министерството на отбраната може да се справи със задачата, която му се вменява с проектозакона за изпълнение на конвенциите за унищожаване на касетъчните боеприпаси и другата – на противопехотните мини. Ние нашите сме ги унищожили. Но знаете, че останаха 190 000 по договора с „Миджур“ в складовете в Горни Лом, където имаше голям взрив. Тези мини трябва или да бъдат върнати на гърците, или унищожени, или утилизирани -новият термин е демилитаризирани. А конвенцията за касетъчните боеприпаси изтича догодина. От мен се поиска предварително мнение и затова моята задача на срещата беше, след като беше подготвен този проектозакон от междуведомствена група от специалисти от МВР, МВнР и МО, да чуя думата на специалистите от институциите, не от търговските дружества, как МО може да осъществи така разписания проектозакон. Защото той засилва функциите на МО и прехвърля отговорности от МВР към него поради това, че няма достатъчно квалификация в служба КОС и ред други причини. Има обществено очакване, че МО ще приеме тези отговорности, които досега са били на МВР по закона за оръжието, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Има сурово засега предложение в проектозакона за изпълнение на двете конвенции, което предполага да се създаде междуведомствена комисия, която да изпълнява част от функциите, но все пак доста отговорности отиват в МО. Ние в парламента трябва да добием увереност, че това може да се извърши и поеме като отговорност от военното ведомство. Т.е. тази утилизация и унищожение на тези два класа боеприпаси – около 900 т. касетъчни, за които има международна забрана за производство и ползване, и за унищожение на противопехотните в складовете на Горни Лом дали може „да затворим“ в МО, или това трябва да поемат търговски фирми, което е отговорност на МВР. Затова поисках да чуя специалистите.
– Категоричен ли беше отговорът им?
– Да, получих увереност, че МО може да се справи. И това беше целта на срещата. Затова и на нея поканих кръг специалисти по въоръжение и боеприпаси в МО, МВнР, ТЕРЕМ-ЕАД, Института по отбрана към МО, БАН. Този разговор беше необходим и поради късите срокове за изпълнение на отговорностите по утилизация и унищожение и поради вероятността да загубим помощ от 2 млн.долара от наш стратегически партньор за унищожаване на касетъчните боеприпаси от времето, когато бях зам.-министър на МО. Тези 900 т. авиационни бомби са на Българската армия и като собственост на държавата. Ако не ги унищожим навреме, за съжаление, ще загубим средствата. Пред посолството на САЩ сме декларирали, че правим необходимото да стартираме процеса на унищожаване. Ще внесем проектозакона като народни представители и това ще скъси срока до гласуването му в парламента, тъй като съгласуването между ведомствата до голяма степен е извършено от междуведомствена работна група на МО, МВнР и МВР.
– Какви други проблеми се откроиха при разговора със специалистите?
– Извън целта, която си поставих да чуя експертно мнение дали МО може да изпълни двете конвенции и дали специалистите имат забележки по проектозакона, включително по терминологията, на срещата заявих, че не сме ние, военните, нито МО, които трябва да свършим тази работа. МО не се занимава нито с производство, нито с утилизация на боеприпаси. Неговата работа е да подготвя войници. Обаче общественото очакване, което виси във въздуха всеки път, когато за съжаление, се взривяват боеприпаси, се обръща към военните. Всички очакват военните да дадат решението. Топспециалистите казаха, да, това не е наша работа, но няма кой да я свърши и ние сме хората, които трябва да помогнат. Приемам позицията им като на хора под пагон с държавническо мислене. Те ме убедиха, включително представителите на ТЕРЕМ, че щом и държавата има такива очаквания, ще се наемат.
– Това ще облекчи ли служба КОС от някои нейни задължения?
– Да, даже оттам искат военното ведомство да издава някои разрешителни и точно заради тези нюанси исках да получа убеденост от специалистите. Когато МО го извършва, то няма нужда да иска разрешително за такава дейност. Например, за превоз – извършва се с автомобили и охрана на МО, прави се на военни полигони. С това служба КОС може да бъде разтоварена. Въпреки че сме за това МО да се освобождава от несвойствени дейности, да помним, че сроковете за унищожение и утилизация са крайни. След приемането на закона и изпълнението на тази задача той може и да не се използва реално в бъдеще. Ако обаче ембаргото на МС за внос на такива боеприпаси отпадне и някоя фирма ги внесе по този бизнес за унищожаване, законът пак може да заработи. Но трябва да има механизъм, който да сработи. Защото и сега хората си мислят, че тези мини, от които в Миджур загинаха 15 души, са опасни. Не, те не са опасни, трябва грамотни хора да ги унищожават.
– Очаквате ли да възникнат конфликтни моменти между МО и МВР?
– Когато в междуведомствената група се изчистят проблемите и юристите ги разпишат, става дума само за скоростта, с която проектозаконът ще премине през пленарна зала и ще бъде гласуван. Защото това трябва да стане до края на тази сесия на парламента.
– Има ли превантивен момент в проектозакона, за да не ходим след събитията по следите на поредния взрив?
– Да, защото тази дейност ще се осъществява от най-грамотните специалисти в системата на отбраната. Въпреки че по принцип това не е тяхно задължение. Защото и министър Ненчев го казва, в Шумен специалистите са готови да се справят, а капацитетът от нови кадри в други ведомства отсъства. А в Сдружението на специалистите по боеприпаси са най-добрите, повечето са доктори на науката, има доценти и професори, завършили в академии. Това е реален капацитет. Затова решаваме, и заради общественото очакване, заради това, че в бюджета няма пари за утилизация, да го свършим сега с подкрепата и на тези 2 млн.долара.
– Чие производство са касетъчните боеприпаси?
– Тези 900 т. са авиационни бомби, различни модели РБК-та и са руско производство. Ние нито сме произвеждали, нито сме ги използвали, не е имало бомбопускане в България. Били са в складовете ни, когато сме били член на Варшавския договор. Но сега сме в друг военнополитически блок и те трябва да бъдат унищожени според международна конвенция. Другите 500 т са снаряди, също касетъчни, западно производство, донесени в Габрово от международно известната частна фирма със седалище в Испания Еспал. Фирмата оперира на територията на бивше военно предприятие, което е закупила. Те също трябва да бъдат утилизирани или унищожени на наша територия. Има и малко количество в друга частна фирма, също западно производство. Противопехотните са гръцко, също не руско производство.
– В интервю за вестника ни Вие казахте, че трябва да помислим не само за самолети и кораби за армията ни, но и за старите боеприпаси, на които изтича срокът за годност.
– Аз постоянно го повтарям и колкото пъти говоря за нова ескадрила, питам: а Сухопътни войски? Даже в разговор с представители на висшето командване заявих, че те като членове на Съвета по отбрана не могат да издигат глас само за едно, а да чуят гласа и на Сухопътни войски. Дори и боеприпасите на ВВС са с изтекъл срок на годност. Защото няколко пъти удължавахме срока на ракетите „Въздух-въздух“ и „Въздух-земя“. Какво като купим нови платформи, какво ще закачим под самолетите. Или ще ги разхождаме като вертолетите без въоръжение. Или като корабите – без ракети, защото им изтече срокът, говоря за трите фрегати, белгийско производство, които са втора употреба, и сега се искат много пари за нови ракети. Едната само е един милион лева по тогавашни цени. Някой мисли ли за това. На Съвета по отбрана се дръжте като командири на армията, а не само на собствения вид въоръжени сили, им казах. И погледнете по-отвисоко на проблема с цялото въоръжение, не на парче, а комплексно. Грешката през годините е, че не е поглеждан целия жизнен цикъл на въоръжението, на което трябва да се прави и ремонт и да се съобрази с прогнозен бюджет. Години наред не е закупувано въоръжение. Гранатата в Анево е от 1984 г., сигурно и в армията имаме такива. Да говорим за това. Разбира се, че има строга система за проверяване на боеприпасите в МО и затова пазим този полигон в Змеево. Има възможности за удължаване на годността, но не безкрайно. Защото логиката – дайте да купим вертолети и самолети, а после ще мислим за останалото, създава нови проблеми.
