Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.
Бронята срещу копието

Първите доспехи, естествено, са се появили с първите битки между хората. Още през каменния век ризниците се изработвали от кожата на убити животни. Обикновено ги свързваме с нещо от метал, но в началото са били кожата и платът. Кожата защитавала първите хора по време на лов. Разбира се, такава „броня” не ги спасявала от сериозни наранявания, за да й се придаде по-голяма здравина, тя трябвало да бъде обработена. Такива технологии обаче се появили хиляди години по-късно.

1-11-e1509647681400По време на първите цивилизации започнали войните, както и появата на първите армии. Хората вече започнали да обработват тъкани, метал, кожа и в тази епоха се появила възможност за създаването на по-надеждна защита на война. Кожените доспехи, а също така и платнените дали началото, докато се стигне до рицарската броня. Металът отдавна се познавал и обработвал, но истинските здрави бойни доспехи се появили чак в Късното средновековие. Затова платното и кожата дълго време били предпочитани за приготвянето на бойни доспехи.

Древният Египет малко се отличавал по климат от сегашния, така че това дало отражение по вида на бойната защита на войните. Заради непоносимата жега и сравнително скъпото производство на ризници обикновените войници почти никога не слагали доспехи. Те използвали щит и носели традиционните египетски перуки, които били направени от твърда кожа, а често имали и дървена основа. Те били предтечата на шлема, можели да смекчат смъртоносния удар от популярното в онова време оръжие – боздугана. Бронзовите брадви били все още рядко оръжие, а за мечове изобщо не може да се говори. Това било по джоба само на хора, приближени на фараона. Скъпи били и ризниците от кожа и плат. От разкопките в Древен Египет не е намерена нито една ризница от метал, което говори или за изключително скъпо производство, или за слаба ефективност. 
3-10-e1509647688927
Древна Гърция може да се смята за родината на доспехите във вида, който са ни известни. Хоплитът била гръцката тежка пехота. Леката се наричала пелтаста. Тези названия идват от типа щитове, които те използвали: хоплон и пелта. Воинът в доспехи от онова време бил не по-малко страшен от средновековните рицари на коне. Най-добрите гръцки армии били съставени от добре осигурени граждани. За да станат част от легендарната фаланга (тежковъоръжени пехотинци), е трябвало да си купят сами снаряжение, което струвало много пари. Основното средство за защита бил големият кръгъл щит – хоплон, който тежал около 8 кг и пазел тялото от шията до коленете. Благодарение на това воинът носел доспехи от плат, тъй като воинът от фалангата бил защитен от щита. Въпреки че по онова време обработката на бронз е на високо технологично ниво, бронзовите доспехи не били популярни.

Линоторакс – ризницата от няколко слоя плътна тъкан, най-вече се използвала от хоплита, но и от леката пехота и кавалерията. Тя не притеснявала движенията на войника за разлика от тежката бронзова. Бронзовата й версия се наричала хипоторакс и се правела по-мярка, така че плътно да приляга по тялото на войника. Освен щита, легендарен за гръцката армия, е и шлемът. Най-популярен е коринтският, който е напълно закрит, само с прорези за очите и устата. Често го украсявали с конска грива. За разлика от него илирийският шлем имал открито лице и нямал защита за носа. Той не гарантирал защита като коринтския, но пък бил много по-удобен и имал далеч по-добра видимост.  

4-11-e1509647695717Римската армия развива по свой начин легендарната фаланга. Вече е настъпил железният век и бойните доспехи от бронз се заменят с железни. Римските легиони се адаптират към съвременността. Използването на меча в бронзовата епоха било слабо ефективно, така че трябвало да се подходи по-здраво към противника и да се разбие строят му. А даже най-добрите мечове от бронз били къси и чупливи. Копието било основно оръжие на армиите от онова време. В железния век обаче мечът станал много по-здрав и по-дълъг и се появила нужда от доспехи, които могат да защитят боеца от сечене с меча. Така се появява верижната метална ризница – lorica hamata. Тя не е особено ефективна срещу копието, но може да защити от удар с меч или топор. Легионите често се сражавали с варварите от Севера, които били въоръжени именно с топори, които правели тези ризници отлична защита. 
С развиването на ковачеството започва и еволюцията в броните. Идват на въоръжение  Lorica segmentata – доспехите от железни плочки. Те били особено използвани от римските войски. Тези доспехи сменили верижните, които с времето станали съвършено неефективни срещу дългите германски мечове. Плочките, скрепени яко, защитавали ефикасно гърдите и раменете.

К11-e1509647739656раят на Римската империя и великото преселение на народите дават началото на ново развитие на доспехите. Популярност набират леките брони. Много по-евтини и по-удобни. Те тежали от 2 до 8 кг. Най-добра защита давали тези, които били ушити от 30 слоя плат. Те пазели боеца от стрела и удар с меч. По-нова версия на ризниците от много слоя плат били тези с вшити металически пластини. 
Шлемовете в тази епоха приличали на каски, понякога със защита на лицето, но в по-голямата си част пазели само главата. В тази епоха военната стратегия дава предпочитание на близкия бой, където е слабото място на ризницата – не може да се противопостави на копието. Шлемовете започват да се закриват все повече и повече, ризниците стават все по-дълги. Бойните доспехи започват да изглеждат като метални палта. Бронята на кавалериста пък вече включвала и защита за краката. 

10-5-e1509647733207В продължение на почти 600 години доспехите не се променят особено, увеличава се само дължината на ризницата, която в 13 век става едва ли не втора кожа и закрива цялото тяло. Въпреки че е по-надеждна, отколкото в миналото, тя все пак си остава уязвима от копието, стрелите с метален връх, удари от боздуган и тежък меч. Освен това се появили и арбалетите, които пробивали ризницата като хартия. И вече било въпрос на време кога ще се появи ризница, която да реши тези проблеми. И в края на 13 век се появила бронята – върхът на ковачеството. Тя се правела от метални листове, които пазели отначало тялото, но после и ръцете и краката. Воинът бил напълно покрит със стомана.Такива доспехи обаче стрували повече от едно немалко село и били достъпни на висшата аристокрация.

Появата на огнестрелното оръжие слага край на тежките доспехи, макар и не веднага.  Първите образци били ненадеждни, ефективността им била стотина метра, презареждането било бавно, така че броните не слизат веднага от сцената. С развитието си огнестрелните оръжия обаче подписват смъртната им присъда. Лека-полека  ги измества кирасата – прототипът на съвременната бронежилетка. 

Първата и Втората световна война дават ново начало на бойните действия. Доспехите са вече в миналото, кавалерията е малко ефективна и почти не се използва. От доспехите е останал само шлемът – вече като каска. Тя защитава войника не толкова от куршума, колкото от камъни и осколки след близко попадение на снаряд. Опити да се направят първите бронежилетки са точно по време на Първата световна.  Металните плочки защитавали войника, но сковавали движенията му. Използвали ги повече при градски бой. Те не били особено по-добри и във Втората световна война, заради това и използването им не било масово. Възходът им започва от войната в Корея. От 1950 до 1990 г. бронежилетката става част от екипировката на всички армии по света. 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани