Автор: Ивайло Пашов
Генерал-майор о.з. Иван Гюрджеклиев е роден на 8 ноември 1942 г. в. Пловдив. Там той завършва средно училище и постъпва във военното училище в Шумен. Дипломира се през 1965 г. със звание лейтенант-инженер с военна специалност ЗРВ. Започва службата си като старши техник в зенитно-ракетен дивизион (зрдн) край Бяла черква, Пловдивско. От 1971 до 1973 г. е началник първа група и старши офицер за насочване в радиотехническа команда на зрдн край с. Пищигово, Пазарджишко. През 1975 г. завършва Военната академия в София (командно-щабен профил ЗРВ) и е назначен за старши помощник-началник на Оперативно отделение в щаба на 2 зрбр. От 1979 до 1981 г. е командир на зрдн край Харманли. До 1984 г. заема длъжност старши помощник-началник в отделение „Бойна подготовка“ в командването на ЗРВ от състава на ПВО и ВВС. Участва в бойни стрелби в СССР и на полигон Шабла. 1984–1986 г. е слушател в генерал-щабната академия в Москва. Впоследствие е началник на Оперативно отделение и началник-щаб на 1дПВО в Божурище. Ръководи Оперативния отдел на ПВО и ВВС (1990–1994 г.) и е заместник началник-щаб на ВВС (до 1996 г.). Оглавява организационно планово управление на ВВС (до 1997 г.) и му е присвоено звание генерал-майор. Пенсионира се в края на 1999 г. като началник на управление „Личен състав“ на ВВС след 39 години служба в БА.
Чрез драматичен боен пуск, извършен по „виетнамски способ“, тогавашният майор и командир на дивизион (днес генерал-майор о.з.) Иван Гюрджеклиев провежда успешна бойна стрелба по време на тактическо учение на Втора зенитно-ракетна бригада (2 зрбр) от състава на Зенитно-ракетни войски (ЗРВ) на полигона Ашулук през 1980 г.
„След като завърших Военната академия с отличие, бях назначен в Оперативно отделение в щаба на 2 зрбр в Пловдив. Там се занимавах с подбора, обучението и оценката на офицерите за насочване и операторите за ръчно съпровождане от наборните войници. Беше въведен
нов курс по бойна подготовка и го внедрявахме. Имаше тестове за подбирането на наборните оператори и проверка на уменията на щатните по психо- физически качества за работа пред радарните екрани.
Направените изводи от войните доведоха до технически подобрения в комплексите „Двина“. Чрез доработки например се намали минималната долна височинна граница, на която те можеха да се използват. Това беше контрамярка срещу новата тактика на авиацията да слиза под нея, за да избягва зенитно-ракетния огън. Също така от опита в конфликтите се въведоха новости в бойната работа. Тези материали по-късно ми бяха от голяма полза. Особено един нетрадиционен способ за стрелба, успешно прилаган от северновиетнамците във Виетнамската война, който неофициално беше наречен виетнамски.
Същността на „виетнамския способ“ се състои в това, че пуск на ракета се дава с откриване на целта, преди да е взета на съпровождане. Докато традиционно стрелбата е след вземане на целта от операторите на ръчно и след това на автоматично съпровождане. „Този способ ми помогна, когато по-късно станах командир на зрдн край Харманли и отидохме на стрелби на полигона Ашулук“ – разказва запасният офицер.
Приема харманлийския дивизион, обновен с много млади кадри. С постъпването на 4–5 млади лейтенанти – старши техници, офицерският щат е попълнен напълно. Нови са също началник-щабът и други офицери. Колективът обаче бързо се сработва. Това е важно, защото предстоят бригадни бойни стрелби в СССР. Като командир ръководи отблизо подготовката и лично подбира за участие в тях най-добрите от операторите за съпровождане сред наборните войници.
Учението с бойни стрелби на полигона Ашулук се провежда през 1980 г. Участват бригадният команден пункт на 2 зрбр и три дивизиона от състава й – от Харманли, Бяла Черква и с. Конуш (Хасково). Българските ракетчици използват развърнати на терена съветски ЗРК „Двина“. Първо се провеждат учебни стрелби с имитирани пускове.
„Нашият дивизион беше най-млад и ни сложиха да стреляме трети поред. Освен това ни дадоха да настройваме и проведем учебните стрелби на комплекс СА-75, капиталистически вариант. Това беше експортна версия на „Двина“-та, каквито руснаците доставяха на приятелските страни от Близкия изток. Тези ЗРК имаха някои различия от класическите, които получавахме в държавите от Варшавския договор.
Направихме технически настройки на комплексите и разиграхме отразяване на въздушен нальот със силите на бригадата. Имитираните пускове, които проведохме по самолетите, влезли в ролята на неприятелски цели, бяха точни. Така получихме допуск до бойните стрелби.
Те се провеждаха само от два (класически) ЗРК „Двина“. След като стреляше личният състав на единия дивизион, нашият разчет трябваше да заеме местата на колегите и също да проведе стрелба. Бяха планирани по два пуска. Беше сложна стрелба, защото имахме за цел ракетна мишена – РМ-ка. Бърза, летяща по балистична крива и с малко пребиваване в зоната за поражение. С минимална отразяваща повърхност тя се откриваше доста късно на радара.
Заради кривината на Земята, ако такава цел летеше на 100 м височина, не можеше да се засече на по-голяма дистанция от 40 км. Затова имаше много малко време за реакция.
Първо трябваше да проведат стрелба дивизионите от Бяла черква и Конуш. Единият откри и успешно обстреля целта. Вторият не можа да даде пуск. Разчетът му не успя да намери и захване навреме РМ-ката (в разрешения сектор за стрелба) и наблюдаващият руски офицер им забрани стрелбата. Тогава дойде ред и на моя дивизион. Заехме работните места в комплекса в обстановка на напрежение, защото предстоеше да стреляме с техника, от която не беше даден пуск.
И действително нашата стрелба се оказа доста драматична. Като командир бях на работното си място пред износимия индикатор на станцията за разузнаване и целеуказване в кабината за управление на комплекса и следях обстановката на екрана. Получихме целеуказание, видях целта на екрана и заповядах на офицера за насочване да я търси. Беше открита и операторите започнаха процедурата по ръчно съпровождане. Но времето летеше, а мишената стремително наближаваше границата на разрешения сектор за откриване на огън. Тогава… изкомандвах: „Пуск“. На база на наученото от бюлетините за бойния опит във Виетнам рискувах и направих стрелба по „виетнамския способ“.
Пуск обаче не последва! Хвърлих се към мястото на офицера за насочване, пресегнах се през него и с моя палец натиснах неговия, който стоеше върху бутона за стрелба. И изведнъж ракетата изрева и стартира. Стрелбата се проведе, ударихме целта!“, сподели генерал-майор о.з. Иван Гюрджеклиев.
Впоследствие разчетът на харманлийския дивизион се прехвърля в другия ЗРК „Двина“ и вече много спокойно провежда още една успешна стрелба. Ротирайки се по същия начин, успешно стрелят и другите два наши зрдн-та (вкл. пропусналият първата мишена). Бригадната стрелба е успешна. Общата оценка – отлична.
По традиция преди отпътуването за България има банкет. На него майор Гюрджеклиев отива да си каже наздраве с руския наблюдаващ офицер, който стои в кабината до него. Тогава руснакът му казва, че причината за забавянето на пуска е негова, защото още не е включил тумблерите за бойна работа, позволяващи протичане на командата за стрелба от пусковия бутон. От съображения за сигурност той изчаква завършване на класическата процедура по съпровождане на мишената и по-късно осъзнава иновативната идея на българския командир.
