Млади българи са дарили оборудване, чрез което екипажът получава видеовръзка с брега и близките си
Атанас ПАНАЙОТОВ
Любомир ДЕНОВ
Научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ тръгва отново към Антарктида. На 7 ноември екипажът пое на трето поред плаване към Ледения континент този път с нов командир – капитан ІІ ранг Радко Муевски, който бе заместник на стария командир капитан ІІ ранг Николай Данаилов при първите две плавания. В трудните моменти от плаването обаче капитан ІІ ранг Муевски ще може да разчита на безрезервната подкрепа на бившия командир на кораба капитан ІІ ранг Данаилов. Той ще бъде нещо като супервайзър на мостика, а двамата заедно са били екип от години и се разбират с няколко думи, понякога дори и с поглед.
По време на последните плавания в Черно море екипажът е проверил състоянието на различните енергетични и навигационни системи и готовността им за продължителна експлоатация в океана. Тези плавания са дали и възможност
за придобиване на по-голяма увереност и самочувствие
у новите членове на екипажа за собствените им възможности на новите длъжности. Новият личен състав е около 25%, останалата част ще бъдат на такова плаване за трети или за втори път.
Така капитан ІІ ранг Радко Муевски ще поеме към Антарктида с добре сглобен и мотивиран екипаж и с кораб, чиято материална част е в много добро състояние. Основание за това му дава и проведеният наскоро доков ремонт, по време на който са огледани внимателно подводната част и арматурите, азимутните движители и подрулващите устройства.
Очаква се престоят в Антарктика да бъде с 5–10 дни по-дълъг от предишните. Няма прекалено много нови задачи, но логистичната дейност, която ще изпълнява екипажът на НИК № 421, си остава разнообразна и напрегната. Ново изпитание ще бъде достигането на остров Смит, който отстои на 35–40 мили от о. Ливингстън и е най-западният от Южните Шетлъндски острови. Затова е изложен на влиянията на постоянно редуващите се циклони и антициклони. Може би за цялото антарктическо лято има общо десетина (но не последователни!) дни, през които е възможен достъпът до него и то за определени часове. Остров Смит е своеобразно предизвикателство, защото почти не е изследван. На брега му са стъпвали малцина. В световната антарктическа общност няма изследвания и проби в по-мащабен вариант. Там е слизал за малко човек от хеликоптер, взел е проби и се е върнал обратно. Не е ли голям рискът? Според капитан ІІ ранг Данаилов рискът е премерен. Първо ще изследват залива с лодка и сонар, който ще сканира дъното и едва тогава корабът ще приближи брега.
Изпълнението на задачата е планирано само при добри хидрометеорологични условия, които там се променят за часове. Това евентуално ще бъде и най-голямото предизвикателство по време на третото експедиционно плаване. Не е лесно да се направи рекогносцировка до този напълно непознат за нашите полярници остров – той е с много стръмни и високи върхове – ледници. Труден е и достъпът до него – за заставане на кораба и за дебаркиране на лодки.
И през това плаване екипажът ще разчита на супермодерна интернет връзка с брега и близките си
благодарение на двама млади българи –
братята Константин и Свилен Рангелови,
заяви капитан Данаилов. По думите му първоначално корабът е бил осигурен с интернет връзка в режим предаване на данни с брега по най-комерсиалния начин чрез спътници на ниска орбита чрез съответните компании.
Нещата били променени чувствително, когато българската компания „Дронамикс” дарила оборудване, с чиято помощ корабът бил свързан с комуникационната спътникова система „Старлинк”. „Така на практика ние стократно повишихме нашата комуникационна свързаност с брега и скоростта на интернет връзката нарасна неимоверно от 512 килобита в секунда до колосалните 60 мегабита”, твърди капитан Данаилов. До този момент всеки един член на екипажа имал връзка с близките си в България само чрез получаване и изпращане на съобщения. След това всички получили възможност за видеоразговори с България и най-вече със своите семейства. При такива дълги плавания тези контакти са особено важни. Освен това братята Рангелови разработват супердрон, който може да измине 2000 км с 300 кг полезен товар. По време на втората експедиция, когато „Дронамикс” отново дари оборудването и плати всички месечни такси, представител на компанията пътува с нас, за да проучи дали може да се изгради писта за дрона на Антарктида, каза капитан Данаилов. Благодарение на тази интернет връзка екипажът докладвал
за намерените останки на аржентински самолет,
катастрофирал там през 1977 г.
Благодарил им лично аржентинският министър на отбраната. Останките били открити случайно от наши учени. Алуминиевите парчета привлекли вниманието на офицерите от екипажа, които решили, че става дума за останки от самолет. Заснели ги и изпратили снимките в Аржентина. От аржентински колеги научили, че в този район е катастрофирал техен самолет, който все още се издирва. На борда е имало 11 военнослужещи. Цифрата на загиналите се увеличила с още трима, когато аржентински хеликоптер, изпратен да издирва самолета, също катастрофира. След този случай аржентинците прекратяват издирването, за да не дават нови жертви. Така 46 години по-късно останките на самолета били намерени.
При това плаване на борда на кораба отново ще има четирима курсанти (този път – двама механици, една дама навигатор и за първи път една дама от специалността „Мехатроника“, която ще се включи и в осъществяването на логистиката) на дългосрочна практика . Продължава и станалата вече традиционна краткосрочна практика за повече от 20 курсанти от Варна до Картахена (Испания) и обратно.
Основният маршрут на кораба се запазва: Варна–Картахена–Мар дел Плата (Аржентина)–Ушуая (Аржентина)–Ливингстън. На Ушуая екипажът ще приеме основната група изследователи и логистици, които ще бъдат посрещнати на Ливингстън от техни колеги, пристигнали там с друг кораб по-рано (в края на ноември) и съответно – подготвили базата за незабавно започване на работата. В Мар дел Плата традиционно ще бъде направена бункеровка с гориво и провизии и ще бъде дадена „глътка въздух“ за екипажа след изморителното океанско плаване и преди началото на най-трудния етап на прехода.
Експедицията отново ще разчита на съдействието и на помощта на контраадмирал Марсело Тарапов – почетен професор на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. Макар и вече в запаса, той остава влиятелен фактор в структурите на Аржентина, които се занимават с изследванията на Антарктида. Отново на борда ще има опитен аржентински офицер полярник като съветник и пилот. В този район на планетата основният език за комуникация (в т.ч. и прогнозите за времето) е испанският и при необходимост от спешни връзки с различните хидрографски и аварийно-спасителни служби този офицер ще играе незаменима роля. Това вече бе проверено миналата година, когато екипажът на НИК 421 участва в операцията по спасяването на яхтата „Ел Дублон“.
