В края на миналата седмица руско-украинската война стана тема на обсъждане на доста екзотично място – саудитския град Джеда на брега на Червено море. Там по инициатива на домакина – Саудитска Арабия, се събраха представители на 40 държави, които обсъждаха вариантите за прекратяване на войната. Представителството бе на ниво съветници по сигурността. Да го кажем веднага – в Джеда не се водеха мирни преговори, защото едната от двете воюващи страни – Русия, не бе представена. Смисълът от това събиране бе консолидация на позициите на страните, подкрепящи Украйна, и, по възможност, приобщаване на големите незападни сили като Китай и Индия към украинския дискурс за войната и пътя за нейното прекратяване.
Преговори в подобен формат и с подобна цел вече имаше през юни в Копенхаген. В сравнение с тях големият напредък в Джеда е участието на Китай и Индия. Участниците в срещата в Саудитска Арабия не можаха да се обединят около заключителна декларация, но все пак се съгласиха, че диалогът трябва да продължи, ще има нови подобни форуми. Във фокуса на разговорите е била украинската формула за мир в 10 точки. Това, към което се стремят украинците, е да получат китайското потвърждение за спазване на принципа на териториалния суверенитет на държавите и ненарушимостта на границите. Представителят на Пекин Ли Хуей е бил предпазлив, той коментира, че „има много несъгласия“ и са чути „различни позиции“, но е „важно, че принципите ни са споделени“. Редица наблюдатели смятат, че участието на форума в Джеда е опит на Китай да се позиционира по-близо до неутралната позиция и да се разграничи от Русия.
България също бе сред участниците на преговорите в Джеда. Нашето външно министерство публикува специална позиция по този повод. В нея се изтъква, че „навлизането на руски военни кораби в изключителната икономическа зона на черноморски държави, включително в тази на България, както и обявяването на предупредителни райони в тях, опасни за корабоплаване, е недопустимо и вреди на икономическите и финансовите интереси на страната ни и на българските граждани“.
Москва затяга обръча на индоктринацията
От тази есен руските ученици в 10. и 11. клас ще учат по нов единен учебник, без право на избор. Той има две части – руска и световна история, като акцентът ще е върху това, как Русия е повлияла върху световната история. Уроците за европейските държави са намалени за сметка на тези за Азия, Африка и Латинска Америка. Африканските страни вече заемат една трета от частта за световната история, не е ясно дали учениците ще бъдат запознавани със славните дела на ЧВК „Вагнер“ на Черния континент.
Симптоматични са имената на авторите на новия единен руски учебник по история. Това са главният историк и идеолог на Кремъл Владимир Медински и Анатолий Торкунов, който е ректор на един университет, близък до сърцата на старото поколение български дипломати – МГИМО. В частта за световната история съавтор на Медински е 91-годишният акад. Александър Чубарян, научен ръководител на Института за всеобща история.
През март м.г. обърнах внимание на личността на бившия министър на културата Медински, когато той оглавяваше руската делегация за мирните преговори с Украйна. Става дума за ултраконсервативен фалшификатор на историята, който смята, че критерий за достоверността на един исторически труд е това, дали той съответства на интересите на Русия. Не по-малко одиозна фигура е и съавторът на учебника Торкунов. Той е бивш дипломат, ректор е на МГИМО от 1992 г. – практически в цялата 31-годишна история на постсъветска Русия! От 2011 до 2020 г. е бил и председател на Съвета на директорите на „Первый канал“ – главният медиен рупор на Кремъл. Въобще – напълно проверен другар, доказал много пъти своята правоверност.
При представянето на помагалото Медински е заявил, че в учебника е преработен и „кардинално пренаписан“ разделът за съвременната история на Русия, обхващащ 70-те, 80-те, 90-те години на миналия век и нулевите години на 21 век. И най-важното – добавен е раздел за събитията от 2014 г. до днес. Вижте как са озаглавени параграфите в този раздел: „Натискът върху Русия от страна на САЩ“, „Противодействие на стратегията на Запада по отношение на Русия“, „Фалшификацията на историята“, „Възраждането на нацизма“, „Украинският неонацизъм“, „Превратът в Украйна през 2014 г.“, „Възвръщането на Крим“, „Съдбата на Донбас“, „Минските съглашения, какво представляваха те“, „Изострянето на ситуацията“, „Специалната военна операция“, „Противостоянието със Запада“, „Новите региони“, „Украйна – ултранацистка държава“, „Специалната военна операция и руското общество“, „Русия – страна на герои“ (б.м. – не знам дали сред тези герои е споменат и Пригожин).
По този учебник от 1 септември ще учат и децата в Донецк, Луганск и Крим, а също така в окупираните от Русия през м.г. Мариупол, Мелитопол и Бердянск. Явно Кремъл затяга обръча на индоктринацията, като изчиства всякакви полутонове, които бяха допускани преди 24 февруари 2022 г.
