Лъчезар Лозанов
Израел не е заинтересован от дълга военна операция, залогът със Саудитска Арабия е голям, казва проф. д-р Владимир Чуков, арабист
– Проф.Чуков, кои са най-важните въпроси, които поставя войната между Израел и Хамас?
– Това е шестата война между движението Хамас и Израел. Там има замразен конфликт, който никога няма да бъде разрешен. Кои са основните проблеми?
Натрупана е невероятна омраза между двете страни. Не са решени двустранно редица икономически и демографски въпроси. Осигуряването сигурността на държавата Израел претърпя пълен провал. И особено важно е влиянието на външните фактори.
Следващият кръг проблеми е докъде стигна процесът за омиротворяването на Близкия изток. Това е установяването на дипломатически отношения между Израел и арабските страни. На първо място това е Саудитска Арабия.
Два дена преди нападението на Хамас в Рияд имаше посещение на израелския министър на транспорта, който участваше на Световното изложение на пощите. В Риад, той заяви: „Благодаря на принца престолонаследник Мохамед Бен Салман, че ме покани. Благодаря на президента Джо Байдън, че създаде тези възможности. Ние имаме огромни перспективи и огромни възможности за двустранно сътрудничество…“ Сега този договор е замразен за неопределен период от време. А е най-доброто, което можеше да се случи. Вътре има не само политика. Има много пари и гео-икономика. Медиите поясниха: Индия, Дубай, Саудитска Арабия, Йордания, Западния бряг, Израел, Хайфа и Атина създават коридор, който конкурира китайско-руския. Иран през Хамас се опитват да го стопират. Те нямат интерес това да се случи. ТА Хамас е най-нискостоящото прокси на Иран. По-високо е Ислямски джихад, а най-високо е Хизбула.
– Премиерът Нетаняху обяви, че ще се бият до победа като поставя редом две взаимоизключващи се задачи. Едновременно да спаси заложниците, но да влезе в Газа и да унищожи окончателно Хамас. Как да стане това? И какво означава победа за Израел?
– Тежък въпрос. Дали могат да се победят 2 млн. души в ивицата Газа, които са излъчили Хамас. Хамас са част от палестенците, които всеки ден отиват да работят в Израел. Това са няколко десетки хиляди палестинци, които получават заплата 10 пъти по голяма в Израел, отколкото в ивицата Газа. Грешката на Нетаняху е голяма, но е характерна и за нас, европейците. Считаме, че когато им платим, те ще мируват, слушат, работят. През май имаше нападение срещу Израел от страна на Ислямски джихад. Предполагаше се, че ще стане третата интифада. Хамас си мълчаха. Питаха ги: вие къде сте? Ние си работим. А тогава е течала подготовката за нападението. Доктрината на Бенямин Нетаняху за Западния бряг е – плаща им външният свят, включително и Европа. Ние с вас плащаме заплатите на палестинските чиновници. От 1 до 1,5 млрд. долара годишен бюджет – 90% получават отвън. Ние даваме 681 млн. евро всяка година. Отделно Германия, Австрия, Норвегия, т. е. ако не дадем тези пари, те ще фалират. Ивицата Газа как се издържат? С налагането на данъци – 2 млрд. долара годишно. Как ги плащат? С парите, изработени в Израел. Въпреки че правителството им е незаконно. Те направиха преврат през 2007 г. в ивицата Газа. Там нещата са силно объркани, силно деформирани. Подценява се чувството за държавност, самосъзнанието, което палестинците имат. Показаха невероятна организация, тактика, логистика, разузнаване – изключителна операция. И естествено казват, Иран няма нищо общо. Но няма как да няма. И няма кой да им повярва. Успяха „да приспят“ израелците… Създали са изкуствен кибуц и са тренирали превземането му вътре в Газа. Израелците са ги виждали. В деня преди нападението палестинците са тренирали рязане на оградата. Реплики: те режат оградата!!!. Израелците не вярват, мислят, че няма нищо страшно – в това е големият провал.
Египтяните са единственото арабско разузнаване, което успя да вкара агенти в Ал Кайда. Те са най-добрите разузнавачи в целия арабски свят. Казали са: внимавайте, готви се нещо. Нетаняху не е повярвал. Сега казва: никой не ме е информирал. Такова е поведението на всички управляващи.
– Има ли връзка между момента на нападение и вътрешнополитическото състояние в Израел?
– Да, там имаше за 2 години 5 пъти избори. Държавата от 7-8 месеца е в състояние на кипене. Бенямин Нетаняху иска да прокара съдебна реформа, която не е демократична – правителството да назначава върховните съдии. Критикуван е от опозицията, от Джо Байдън, от Европа. Иска да я прокара, защото беше обвинен в корупция. Ако не беше станал премиер министър, щеше да е клиент на съда. Шест месеца половин Израел излизаше по улиците против тази реформа – всяка събота и неделя демонстрации с израелските знамена. Първият, който каза, че няма да приеме тази реформа, беше военният министър Йов Галанд. Подаде си оставката, защото не е съгласен.
Група резервисти казаха: няма да постъпим в армията, ако не се оттегли тази реформа. Почнаха да се плюят помежду си. Скочиха двама спорни министри – Смотрич на финансите и Бен Гафир на националната сигурност. И двамата са част от коалиционния партньор на Нетаняху. Това е партията „Религиозен ционизъм“, която беше вкарана с вота на армията в парламента. Екстремисти. Продължиха да говорят за палестинците: ще ги изколим, ще ги избием. Поискаха този министър на отбраната да си върви. Опозицията каза: кои са тези двамата… и стана меле. Сега в момента, като се видя, че трябва да има правителство на националното единство, тъй като става въпрос за съдбата на Израел, Бени Ганс – който е един от лидерите на опозиционните партии и бивш министър на отбраната, каза: аз ще вляза в това правителство, но тия двамата да ги няма, защото те се ненавиждат помежду си. Плюят се пред погледа на целия израелски народ, на целия Близък изток.
Израелското общество е толкова демократично, че можеш да четеш изказвания на генерали, бивши генерали в медиите, които са класифицирана информация – какви са тенденциите, какво смятат да направят, къде да ударят. Това е състезателна демокрация, но пресича нормалните червени линии, които са част от този информационен масив, който не бива да е достъпен за широката публика. Еди Коен, външният министър преди два месеца направи среща в Рим с Нажла Макуш, бившия либийски външен министър. Условието било цялата среща да остане в тайна. Идеята е била Израел да пробие с мирен договор и в Либия, както със Саудитска Арабия. И изведнъж Коен се хвали в медиите, че е направил среща. Тогава министър председателят на Либия, директно уволни Нажла. Тя казва: ама той ме прати, а сега ме уволнява. Защо? Защото израелският министър на външните работи решил да се похвали в медиите. Всичко излиза в медиите, няма скрито-покрито.
– МОСАД знаел ли е за подготвяното нападение на Хамас?
– По-скоро е знаел, но за да бъде неутрализиран заговорът трябва да има зелена светлина от политическото ръководство. Това е премиерска държава. Бенямин Нетаняху не е повярвал. И това е негова лична отговорност. В момента се опитва да си възстанови авторитета. Да покаже, че е силният човек, но когато нещата се уталожат, вероятно ще се постави въпроса за неговата оставка и неговата персонална отговорност.
– Как виждате развързването на този възел, защото или трябва да жертват заложниците, или да стоят и да гледат отстрани?
– Историята със заложниците е тежка. Израел имат протокол, който се нарича Ханибал. Създаден 1984 г. и влиза в действие в 1996 г. Прави се всичко възможно да се спаси човешкия живот. Примерът е отвличанията на военнослужещи. Сержантът Милат Шерит остана повече от 5 години в плен на движението Хамас и израелците го замениха срещу 1027 човека. Идеята на Хамас е: колкото повече заложници, толкова повече затворници ще получат. Сега се говори, че Израел ще направят всичко възможно да освободят заложниците без преговори. Там е пристигнал специален американски екип за освобождаване на заложници, специалисти по такъв тип операции. Паралелно със самолетоносача „Джералд Форд“, най-офанзивният от всички самолетоносачи на САЩ. Знаем, че палестинците искат да преговарят за заложниците, едва когато приключи сухопътната операция. А тя е въпрос на дни.
– Хамас казва, че при всяко влизане или удар без предупреждение в Газа, ще убиват по заложник.
– Това е част от ситуацията – психологическият натиск върху държавата Израел да не нанася удари. Нещо, което са казвали и преди. Вече е установен списъка на отвлечените. Сред заложниците има всякакви националности, тъй като в Израел е силно разпространено двойното гражданство – израелско и чуждо. Американци, британци, немци, французи, мексиканци, има руснаци и китайци. Не се знае как ще завърши тази ситуация.
– Кой беше заинтересован това да се случи и каква е далечната цел?
– Причина е напредналия процес на установяването на дипломатически отношения между Саудитска Арабия и Израел. В деня на нападението Хамас са минали на други честоти, които не са познати на израелското разузнаване, вероятно цялата електронна логистика е била използвана от руснаците в Украйна. Дадена е от Иран, но това са руски образци. Дали е имало сателити, не мога да знам. В момента Сентком (Централното командване на американската армия) се готви да направи операция със сателити, която е в пъти по-сложна, от тази на Хамас. Командва се от Майкъл Курило. Сентком преди 4-5 години вкара Израел в своята оперативна зона. Израелското командване е подчинено на американското в момента. Очаква се да дойде още един самолетоносач „Айзенхауер“, който има допълнителните електронни възможности. До 2-3 седмици ще бъде близо до ивицата Газа. Докато „Джерълд Форд“ е на север за предупреждение срещу Хизбула, а другият ще координира цялата операция на израелската армия. Но реално американците ще командват. Това е операция, каквато видяхме първите две седмици в Либия.
Израел отдавна казва, че могат да воюват на 3 фронта. Но се оказа, че не е така. Хамаз – това е работа на Израел 100 хил. човека. На север заделиха една група от 60 хиляди. Хизбула казва: ако ни нападнете, и ние ще ви нападнем. Само че… ако-ако, убеден съм, че няма да има нищо. Всеки ден има убити от двете страни, арабски журналист го нарече „протоколните убити“. И едните стрелят, и другите. Само за да кажат, че става нещо. Но нищо не става.
– А може ли директно Иран да се намеси?
– Не. Ако ви прави впечатление изказванията на аятолах Али Хаменей и на президента Джо Байдън. Хаменей каза: ние нямаме нищо общо, това е палестинска акция, не участваме. Байдън каза: няма доказателства, че Иран са участвали. Говорителят на Пентагона Джон Кърби каза: имаме съмнения, но президентът Байдън няма достатъчно доказателства, че Иран са замесени. Не желаят да ги замесват. Защото Иран биха загубили много повече. Тезата на републиканците гласи: Байдън им даде 6 млрд. долара чрез южнокорейските банки и с тези пари Хамас подготвиха нападението. Човек трябва да бъде наивен, за да повярва на тази елементарна схема. Дадоха им ги, като им казаха: разменяме затворници от едната страна и от другата. Но имаше условие – Иран се задължава да не напада американски и чуждестранни военни съдове в Персийския залив. Каква е логиката? Републиканците са традиционно свързани със саудитите. Доналд Тръмп беше човекът на Мохамед Бен Салман, той взе участие в неговата предизборна кампания 2020 г. Докато демократите обратно – те са по-близо до Иран. Барак Обама подписа споразумението за ядрената сделка 2015 г., чиито вице беше Джо Байдън. Сега Джо Байдън казва: нямам контакти с Иран, няма такова нещо, а той беше човекът, който им даде 6-те милиарда. Така че аятолаха казва: тия са мръсници, тия са подлеци, но това е за вътрешна употреба… Иран няма да се намеси, няма полза. Хизбула ще гърмят, ще трещят, ще има убити – по 2-ма, по петима. На Западния бряг – също. Има 19 убити, но там всеки ден има демонстрации. Опираме – до европейските пари. Бюджетът на Палестинската автономия варира между милиард и милиард и половина долара. От тях 691 милиона евро се плащат от нас, европейците. Допълнително-от Австрия, Германия, Норвегия. И се чуват гласове: дайте да ги отрежем, щото те са мръсници. Но Испания, която е председател в момента на ЕС, а и френският президент Макрон каза: ако спрем, и Палестинската автономия начело с Фатах ще станат като Хамас. Деветдесет процента от техните доходи са външни. Те изкарват само 10%. А който плаща, той поръчва музиката.
– Русия има ли пръст в тая работа?
– Русия иска да има интерес, иска да се намеси, Китай също, но могат само в Съвета за сигурност. Двете държави не приеха осъждането на Хамас като агресор. Всички останали гласуваха „за“. Държавният департамент играе важна роля – да няма държави, които да подкрепят Хамас. В Съвета за сигурност се определя интересна група – западняците са плътно против Хамас, но имаше и група от Бразилия, Габон и други страни в нея, които са неутрални, но силите са по-скоро фифти-фифти. Еквадор е близо до западните позиции. Това е ролята на Държавния департамент – да неутрализира възможните контраатаки. Русия и Китай нямат тези възможности. Когато кажете Израел, друг освен САЩ няма. Израел и САЩ имат повече от политическа връзка: генетична връзка, религия.
В моята последна книга „Израел между евангелизма и джафаризма“ аз съм описал защо тази връзка е непрекъсваема. Тук не става дума за лобита, за еврейски банкери. Държавата Израел и въобще юдаизма, е предпоставка за връщането на Месията Христос в погледа на американските евангелисти. Те са около 25% от електората на САЩ, който е традиционният републикански електорат. За него се бори Джо Байдън. Те трябва да ухажват Израел, да го закрилят, защото когато всички евреи станат християни, както е станал Христос, тогава ще дойде Месията…Тогава Христос ще възкръсне, това ще стане след 1000 години: това са т. нар. милениуминисти, милениум на латински значи 1000.
И обратното е при Ислямска република Иран: трябва да разрушим държавата Израел, защото когато я разрушим, ще дойде Махди, нашият Месия. Лидерът на Хамас казва: нашата битка е началото на освобождаването на нашия Ерусалим. Битката е за Ерусалим.
Двете есхатологии са на коренно противоположни позиции. По своя характер тази война е религиозна, за съжаление.:„Това е началото на освобождението на НАШИЯ Йерусалим“. Битката е за Йерусалим, родината на всички религии. Всички събития в Близкия изток се интерпретират чрез погледа на завръщането на Месията.
– Каква е Вашата близка прогноза? Как ще се развият събитията в по-близък и в по далечен времеви план?
– Има изключително голям натиск от американците върху Египет да отворят КПП Рафа на границата с Газа. От 2,3 млн. жители на Газа четвърт милион жители са напуснали своите домове до днес. В момента американците искат от Египет да направят буферна зона – да отворят Рафа и тези хора да се изсипят на Синайския полуостров. Преди 4-5 години излезе интересна теория – че алтернативата на палестинската държава с границите от 1967 г. и Източен Йерусалим столица, е Синайският полуостров. Там да се създаде Палестинската държава. Може би това ще бъде първата крачка.
Колкото повече палестинци се махнат от ивицата Газа и отидат на югозапад, толкова по-добре. Но това пак няма да реши проблема. Защото това е най-гъсто населената част в целия Близък изток, с най-голям демографски ръст в целия свят. Това са 364 кв. км с 2 млн. население.
Израел е много модерна държава, супер демократична, но с демографията е зле, особено сега. Не само палестинци напускат Газа, но и евреи. Тенденцията за отиване на евреи към Израел и напускане на израелци извън Израел са почти паритетни. Тези които отиват в него са рускоговорящи, етиопски евреи, от Судан. Той е многонационална държава. Докато тези, които са висококвалифицирани, образованите в страната, не искат да приемат да живеят в бомбоубежищата, сред постоянни заплахи, не знаеш в рейса кой и кога ще се взриви. Имаше и прояви на расизъм спрямо етиопските евреи: не искат да им преливат кръв.
– Колко време предвиждате да продължи конфликта?
– Ако предната операция беше 18 дни, тази военна операция ще продължи седмици, месец поне. Чуха се няколко варианта – че вероятно армията няма да влезе в населените места. Те са 9, не е само Газа сити, което е столицата. Най-вероятно ще ги обградят и ще наложат блокада на всяко едно. Израелците нямат информатори вътре – как ще ги търсят, не е много ясно. Това е единият вариант.
Един от лидерите на Хамас каза: ние сме невидими, няма къде да ни търсят. Те не могат да ни срещнат. Не е много убедително, защото работниците, които са ходили да работят в Израел, са нападателите. Те минават всеки ден и гледат всичко наоколо. До месец историята трябва да приключи, защото Израел не е заинтересован от прекалено дълга военна операция, тъй като залогът със Саудитска Арабия е прекалено голям.
Интересна е позицията на турския президент Ердоган. В момента нито казва „палестински братя“, нито „ционистки враг“. Неговият коалиционен партньор Девлет Бахчели, националист, който го крепи – също е мълчалив. Защото са уплашени от възможностите на Иран. Те не са очаквали, че Иран може да покаже такава логистика и толкова активна военна формула. Хамас са мюсюлмански братя. Египетските мюсюлмански братя, които избягаха след 2013 г. в Турция, им създадоха много проблеми. Активистите искат граждански права, и още много неща – залогът е отношенията с Египет. Сиси им каза: махайте ги, ако искате да сте добре с мен. И Ердоган осъзнава – по-добре с египетската държава, отколкото с мюсюлманските братя. Те са 35 хиляди, заедно със семействата. Активистите им са около 14 хиляди. Турция се опитва да ги разгони, да ги прехвърлят в съседните държави. Най-голяма част-в Босна.
– Русия заинтересована ли е да се пренесе фокуса на световното мнение от войната в Украйна и дали подкрепата за Украйна ще намалее?
– Украйна няма опасност да се срути на фронта, Това са два различни конфликта, две различни специфики, предпоставки, бъдеще. Украйна не се ползва с подкрепата на двете партии, а с половината на републиканците и с всички демократи. Докато Израел е вътрешна политика за САЩ. Ако Джо Байдън успее да накара евреите и Саудитска Арабия да подпишат мирен договор, да направят посолства, това е силен дивидент в очите на евангелистите. И на президентските избори догодина той ще вземе поне половината от електората на републиканците. За него това е жизненоважно. Когато републиканският кандидат Рон Де Сантис тръгна да се кандидатира за президент на републиканците, направи външна обиколка – Япония, Южна Корея, Израел. Представи се на Нентаняху и каза: ако искам да стана президент, какво ще кажете г-н премиер? Отиде и при премиера на Обединеното кралство Риши Сунак. Това са 4 държави, които са вътрешни за САЩ.
Израел е свързан с вътрешната политика на САЩ. Русия няма тези възможности, въпреки че има 1,5 млн. рускоговорящи евреи. Старото поколение руски евреи е с Русия, но младото е с Украйна.
