Военните клубове – новите читалища на България
Някога гарнизонните военни клубове бяха новите читалища на България, където се развиваше активна културна дейност. Именно това бяха местата, където т. нар. художествена самодейност процъфтяваше, а това беше основата на културния живот в много от малките и неглижирани населени места на България. Именно на тези места българският фолклор намираше своите наследници, където млади хора, не само деца на военни, танцуваха и свиреха в различни народни състави.
Фолклорните групи са основната форма на организация на пълнолетните българи и в чужбина. Те пазят родните традиции предимно със собствени сили, като подкрепата на държавата е недостатъчна. Това коментираха неотдавна пред bTV доц. д-р Владимир Пенчев и гл. ас. д-р Лина Гергова от БАН, които са автори на това най-мащабно изследване за емигрантите ни.
То е провеждано на над 80 локации в 17 страни от Европа и Северна Америка, като са проведени срещи с над 300 сдружения, асоциации, организации и неформални клубове. „Новото, което видяхме, е случването на общността в движение – как културното наследство спомага за обединяването на българските общности”, разказа д-р Гергова.
Изследователите са говорили с участниците в над 60 фолклорни групи. Вече има и големи български фестивали зад граница.
„Самодейността, която в България е от Възраждането, тя е естествена форма на организация на българските общности извън държавата – както през Възраждането не е имало държава, така и сега влиянието на българската държава за съжаление не е толкова силно и те са принудени сами да се организират”, посочи Гергова.
Самодейността всъщност е едно от нещата, което особено силно се развиваше, а в известна степен и все още се развива в гарнизонните военни клубове – ГВК. Именно на тези места децата имаха възможността да се изявяват и в различни школи по изкуства, занаяти и интереси.
Военните клубове, които в последните години за съжаление са силно неглижирани, а това е почти равно на културно престъпление, бяха и все още са средища на културен живот, в които духовното напук на всичко останало се развива, макар и трудно и бавно.
Доц. Пенчев призова държавата да положи усилия за създаването на читалища зад граница като модерни институции, които да подкрепят културната дейност.
След като сами си унищохихме читалищата дори и в България, сега искаме да ги „възстановяваме“ извън родината. Това обаче е трудно, защото освен средства, изисква и организация.
В момента българските самодейци срещат проблеми даже при участието на международни фестивали, в рамките на които трябва да представят бит и култура – от посолствата невинаги им помагат и се налага България да бъде представяна основно през своята кухня.
