Къде е българската военна аристокрация днес?

Когато говорим за българска аристокрация, обикновено темата обхваща няколко подтеми и акценти. Аристокрацията ни е избивана последователно през годините, като началото е още от средата на Х в., когато са избити 300 болярски рода. Следва княз Борис I, който погубва 52 болярски рода при Покръстването ни. По време на османското завоевание само в Търново са посечени 110 боляри. Български първенци, вероятно и аристократи, са били физически отстранявани и във войните, които България води със сърби, гърци и румънци през годините на утвърждаване на държавата ни. Не бива да се пропуска и т. нар. „народен съд“, при който е избита почти цялата българска интелигенция, една голяма част от която е и наследник на аристократичните ни родове.
Има обаче един факт, който сякаш през годините се пропуска и това е т. нар. военна аристокрация, която би трябвало да е жива и днес.  Става дума за възрожденски деятели от емиграцията в Русия, които са били на руска държавна служба. През 1722 г. руският цар Петър I нарежда проучване на регламента на аристокрацията във всички европейски дворове и издава закон – „Табель о рангах“, с който определя 3-те вида аристокрация, всеки с по 14 класа, със съответните им права, привилегии и обръщение към тях. Това са военна аристокрация (всички офицери и подофицери до прапоршчик); дворцовата аристокрация (канцлери, камерхери и т.н.) и служебната аристокрация – т.нар. „Статски съветници“, по същество висши държавни служители.
От българите на руска служба статски съветници са Найден Геров, Васил Априлов, Никола Палаузов. Няма потвърдена информация, но по всяка вероятност такива са и Н. Василиади, Тодор Минков, Иван Денкоглу, Спиридон Стомоняков.
Съгласно „Табель о рангах“ всички подофицери и офицери в руската армия имат аристократичен статус и официалното обръщение към тях е „Ваше Благородие“. По този закон всички български офицери, завършили руски военни училища и академии до 1917 г., както и тези, служили в руски части, включително и офицерите и подофицерите от българското Опълчение, също следва да имат статут на руски аристократи. Такива са генералите Николаев, Хесапчиев, Муткуров, Р. Петров, Димитриев, Мих. Савов, Г. Вазов и др.
Една кратка справка показва, че въпросните генерали са починали приблизително между 1891 г. и 1942 г. Това означава, че техни наследници със сигурност могат да се открият днес. Наследници на аристократичните ни родове Богориди, Мицо, Балина, а особено на Шишмановци и Асеневци по-трудно могат да се открият, защото са се претопили. Те са се женили умишлено за обикновени хора, за да се прикрият, предимно след завоеванието ни от османците, а някои дори приемат исляма, за да си запазят поне част от привилегиите. 
Наследниците на генералите ни обаче днес трябва да са на 80–90-годишна възраст, а и те със сигурност имат свои наследници – внуци на въпросните генерали, които са аристократи по право. Това са представители на въпросната военна и служебна аристокрация, а титлите се предават по наследство. 
Тук не става дума за монархизиране на обществената стратиграфия, а за отдаване на една заслужена почит към онези, които са направили нещо за България и са оставили имената си в историята ни. В Германия и Франция например и днес има благородници – графове и графини, маркизи, въпреки че и двете държави са републики по устройство, но те уважават своите изявени личности, които и по право, и по наследство носят славата на своите предшественици. 

На тази дата:

19 март 1945 г. 
16-а пехотна дивизия и 11-и пехотен полк получават задача да подпомагат 3-та югославска армия за ликвидирането на хитлеристкия плацдарм при Валпово. 
20 март 1869 г. 
Роден е полковник Руси Лудогоров, началник на флота – 1911–1913 г.
21 март 1913 г. 
На съвещание в Главното командване българското правителство взема решение за прехвърляне на крупни войскови сили в Македония.  
22 март 1945 г. 
Български, югославски и съветски войски ликвидират  германски пробив в полосата на 3-та югославска армия при с. Валпово.
23 март 1917 г. 
С Указ № 2 е утвърден Правилник за Главното командване на Действащата армия. 
24 март 1921 г. 
С Указ на Цар Борис III е утвърден Закон за попълване на армията, жандармерията и пограничната стража с личен състав. С този закон се премахва наборната военна служба и се преминава към платена доброволческа служба на войнишкия състав. 
25 март 1859 г. 
Роден е генерал-лейтенант Атанас Бендерев, един от героите на Сръбско-българската война – 1885 г.