Независимост от чуждо въоръжение обещава Ердоган

Симеон Николов
Съвсем наскоро, на последната среща на върха на НАТО през юли т.г., се очакваше негативно отражение на влошените отношения на Турция със САЩ и Европа. Но беше констатирано, че ролята на страната във военния съюз се увеличава и тя ще допринесе за общото укрепване на боеготовността на блока. Обясненията  за това са първо в реализиране до 2020 г. на инициативата Four Thirties (30 механизирани батальона, 30 ескадрили  и 30 бойни кораба в 30-дневен срок). Турция заедно с Испания и Полша ще бъдат в пряк контакт с командванията на трансформираната инициатива Readiness (NRI). Анкара предостави щаба на Трети армейски корпус в Истанбул за централа на NRI. Второ, от значение е фактът, че 80% от защитаваните от НАТО зони са морски, а Турция има ангажименти както в Средиземно, така и в Черно море. 
Безспорно, освобождаването на американския пастор Брънсън от турския затвор и срещата на Ердоган с Ангела Меркел в края на септември т.г. намалиха напрежението. Тези стъпки бяха продиктувани и от факта, че Турция е притисната от финансова и икономическа криза. Силната неприязън в отношенията със САЩ обаче остава. За подобряване на отношенията с НАТО заслуга има по-скоро генералният секретар Столтенберг, който през пролетта дори договаряше евентуално използване на военновъздушната база в Инджирлик за ракетни удари по Сирия. През август все още се коментираше в западните медии, „трябва ли Турция да остане в НАТО” заради репресиите срещу журналисти и геноцида срещу йезидите. Германия беше намалила разрешителните за оръжеен износ за Турция от 136 на 37 през 2018 г., а турските юристи настояваха за арест на американски офицери от базата в Инджирлик заради подкрепа на „тероризма” и Фетулах Гюлен. 
По–твърдолинейните среди в Москва не пропуснаха обаче да реагират на участието на Турция в най–голямото учение на НАТО „Единен тризъбец-18” от 25 октомври, както и на позицията на Ердоган на среща с украинския му колега Порошенко в Истанбул, че не признава и не приема руската анексия на Крим. Доста показателно – предвид новото турско–руско партьорство и взаимните компромиси в Сирия.  
Колкото до аргументите на френския президент за нова обща Европейска армия, Анкара е заявила мнение, че тя не е възможна без нейно участие. Друг е въпросът, че при създадените вече основи на командни структури и Фонд за отбранителната индустрия Брюксел не дава сигнал, че турското желание може да стане реалност.
На фона на финансовата и икономическата криза, фалиращи предприятия и напрегнати външнополитически и външноикономически отношения се запазват темпото и насоката на развитие на въоръжаването на турската армия и отбранителната индустрия. Ердоган обеща зависимостта на Турция от чуждо въоръжение, сега – 35%, да бъде сведена до нула през 2023-та, а 4 турски компании са вече 
в списъка на 100–те най–големи отбранителни предприятия
в света. Преди седмица бе съобщено, че  започва серийното производство на първия турски танк „Алтай” с броня собствена разработка. А старите танкове М60Т се оборудват с украински комплекс за активна защита. В серийно производство влиза първата турска противокорабна  ракета  Atmaca за ВМС. 
Впечатляващи са и перспективните изследвания. Разработката на въоръжен подводен дрон с интегрирана система от 3 мотора е способен да унищожи и самолетоносач. Наблюдатели изразиха тревога от плановете на Турция за развитие на ракетните технологии и собствено производство на ракети с далечен обсег на действие. Производството на такава ракета ще започне през 2021-ва. Британската и част от германската преса изразиха очаквания за бъдеща „агресивна Турция”. 
Състоянито на личния състав в турските въоръжени сили обаче е под въпрос. И след повече от 2 г. от опита за преврат продължават преследвания и уволнения  срещу офицери за връзки с гюленисти. На 3 ноември изтече срокът за „откупуване” на младежите от военна служба срещу 2700 евро и 21–дневно основно военно обучение. Броят на явилите се обаче се оказа огромен, 733 000, което свидетелства за отлив и намаляване на потенциала за бъдещи военнослужещи. 
Във връзка с размяната на взаимни заплахи между Турция и Гърция по спора за разширяването на гръцките териториални води „до 12 морски мили” и турското военно присъствие и военна активност край газовото находище до Кипър, военното ръководство в Анкара е на мнение, че на база решение на турския парламент от 1995 г. правителството има право да обяви война, а турската армия е 
в състояние да води две военни операции– на Изток и на Запад
 Турската армия с подкрепата на ислямистки организации проведе досега 2 големи военни операции в Сирия – „Щитът на Ефрат” в посока Джарабулус и „Маслинова клонка” в провинция Африн. По договореност с Русия изгради 12 военни наблюдателни поста в Идлиб, последната крепост на най–радикалните групировки, като от октомври започна да прехвърля в тях допълнително въоръжение и бойна техника. Ердоган заплашва с нова операция източно от Ефрат срещу сирийските кюрди, но тогава би се сблъскал със силите на САЩ и Франция. Въпреки оптимистичните съобщения за успехи в боевете и прикриване на загубите проличаха слабости в действията на СВ, недостатъчната им ефективост при настъпателните операции (в Африн) и противодействието на партизанските методи на кюрдите (в Северен Ирак). Уязвима е и бронетанковата техника от противотанковите ракетни снаряди. 
От ноември т.г. турски въоръжени сили подлагат на обстрел прочутия с отбраната си срещу „Ислямска държава” гр. Кобани. Анализатори твърдят, че Ердоган тества реакцията на САЩ, ако атакуват подкрепяните от тях кюрдски отряди за народна защита. Турските войски 
ще останат в Сирия до провеждането на общи избори
твърди президентът Ердоган, което съвпада с политическите искания на САЩ и Европа за хода на политическия процес. Едва ли обаче Турция ще се изтегли след това. В завзетите провинции в Джарабулус и Африн освен извършваното прочистване и заселване, администрацията вече е турска, а в училищата се изучава турски език. В  интервю за френската преса Ердоган неслучайно изтъкна, че начертаните в началото на миналия век граници в Близкия изток са попречили държавите да се развиват по демократичен път. Зад това прозират претенциите Турция да е гарант за едно „демократично” развитие на съседните страни, като оправдае завземането на територии под предлог борба с тероризма, а всъщност – недопускане на създаването на кюрдска държава. 
Анкара не е изненадана от новата стратегия на САЩ във външната политика и в Сирия в частност, но военното им присъствие и нови военни бази в Източна Сирия (Дейр ез–Зор) води до все по–малък шанс да се избегне директен военен сблъсък с руските въоръжени сили, което ще въвлече и Турция в разширен военен конфликт. 
От 8 ноември насам има обрат в политиката на някои арабски страни към Сирия. Саудитска Арабия отваря посолството си в Дамаск с тактиката, че най–добрият начин да изтласкат Иран е, ако Сирия бъде подкрепена не само от Русия и Иран, но и от Саудитска Арабия, ОАЕ и други арабски страни, както и за формирането на „нов съюз”, включващ и бъдеща Сирия, срещу идеологията на „Мюсюлмански братя”. Това създава нова ситуация, в която Анкара ще се изправи срещу един нов фронт. 
Във вътрешен план сигурността на Турция освен от развитието на финансовата и икономическата криза ще зависи много от евентуално активизиране на тероризма. Холандското разузнаване (AIVD) в съобщение от 5 ноември посочва, че „Ислямска държава” използва Турция за стратегическа база за своя нова организация и съвземане от поражението си, което би застрашило Европа. 
Най-вероятните рискове за сигурността
на Турция си остават финансовата и икономическата криза; военното участие в Сирия, свързано с отвоюване на бъдещата роля на Анкара в региона и евентуален разширен военен конфликт; терористичната опасност в страната и евентуалното ерозиране на армията вследствие на продължаващите преследвания на военни и недостига на кадри.