Кървавите уроци на Сремската операция през 44-а
На 16 ноември 1944 г. Главното командване на българската армия оценява какво е състоянието на мобилизационната готовност на 3, 8, 10 и 16 пехотна дивизия. От 17 до 19 ноември в София се провеждат разговори между представители на съветското правителство на Върховното командване на Въоръжените сили на СССР, командващия 3-и Украински фронт с представители на ЦК на БРП (к), българското правителство и Главното командване на войската. На 21 и 22 ноември със заповед на Главното командване се заповядва да се формират новите съкратени щатове на новата Първа българска армия. Подготовката на участието на България в по-нататъшните военни действия след приключване на т. нар. първи период във войната срещу Германия се води на равнище Главно командване и командване на 3-и Украински фронт. На 22 ноември излиза директива на командващия 3-и Украински фронт за съсредоточаване на Първа българска армия западно от Белград, като е формиран и щаб на Първа българска армия. Два дни след това, на 24 ноември, не закъснява и обръщението на българското правителство с прокламация към българския народ. В него се казва, че в изпълнение договора за примирието и предявеното искане във връзка с това на Съветското главно командване за успешното завършване на войната срещу Германия съвместно със съветските и др. съюзни войски, което е от
съдбовно значение за Българската държава
се одобрява създаването на една отделна българска армия в състав до 5 дивизии, с обща численост до 90 000 души, която да вземе участие в следващите военни действия под командването на командващия 3-и Украински фронт. Същата да започне превозването си от 25 ноември т. г. (б.р. 1944 г.). Разходите по издържането на тази армия да се понасят от българската държава. Призивът за нов свещен подвиг е отправен, като в него се уточнява, че „онези, които ще вземат участие във военните действия, ще действат срещу врага, редом с войските на великите съюзници и съвместно с нашите славянски братя“.
Командирът на щурмоваците подпоручик Димитър Живидеров, доброволец в 29 -и пехотен полк.
се уточняват няколко пъти
и в средата на декември е определен окончателно съставът й. До 21 ноември се приема и счита, че тя ще бъде формирана на базата на 4-а армия. Това е един от вариантите, но на практика в състава на Първа българска армия влизат дивизии, които прикриват държавната граница с Турция и Гърция. Военните историци подчертават, че щабът на армията е с нов щатен състав, като в него се създават оперативен отдел и разузнавателно отделение. В него има и специална секция за свръзка със съвместното командване и секция „Шифър“. Българската военна мисия при щаба на 3-и Украински фронт, който е създаден на 3 декември и включва в състава си 5-има офицери, 22-ина подофицери и войници. Начело на тази мисия е генерал-майор Асен Кръстев, а останалите офицери са майор Стефан Караджов, капитан Любен Панов и подпоручик Сергей Мордиков. За командващ на Първа българска армия е назначен генерал-лейтенант Владимир Стойчев, помощник-командир е полковник Щерьо Атанасов, началник-щаб е полк. Георги Николов, сменен през януари 1945 г. с полк. Петър Хаджииванов. Попълването на щаба на армията приключва на 2 декември 1944 г.
Една от характерните особености от този период на участието на българската войска във военните действия е, че
има колебание дали да се продължи участието
във войната. При новите условия българските съединения ще трябва да действат на голямо разстояние от страната, задачите по цялостното осигуряване (не само материално, но и морално) не са никак лесни за решаване. Първа българска армия трябва да заеме района, западно от Белград. Придвижването е трудно. Всички гари по железопътната линия Пирот – Ниш са задръстени от ешелони, на много места се задържат неразтоварени вагони с бойни припаси и тревен фураж. Превозването на армията до Белград трябва да се извърши на пет групи, като във всяка група има по една пехотна дивизия, армейски части и подразделения. Армията трябва да се съсредоточи в областта Срем, на 70 км от Белград и да има готовност за настъпление на 16 декември с три пехотни дивизии и всички армейски части и инженерни подразделения. Придвижването са извършва скритом и нощем, като са фиксирани и часовете – от 18 до 7 ч. сутринта. Разквартируването може да се осъществява само в казарми и обществени сгради и единствено при необходимост в квартири. Българската войска е подложена на доста изпитания, подобни действия почти не са й познати, а е в сила и още едно изискване, което не може да бъде нарушавано. До Белград може да се придвижва с железопътен транспорт, а от там, докато се заемат районите за разполагане от дивизиите пеша, като се предвижда да бъдат преодолявани по 30-35 км в денонощие. Времето също не е на страната на войската, а като се прибави, че на 9 декември се срутва и мостът при гара Света Петка между Пирот и Ниш
обстановката придобива тъмни краски
Възстановяват го чак на 19 декември.
Щабът на Първа българска армия пристига в Белград на 5 декември. На 6-и щабът влиза в Стара Пазова. Два дни след това в щаба идва командващият 3-и Украински фронт маршал Толбухин и поставя задачата за Сремската настъпателна операция. Смяната от българските части на 68-и съветски стрелкови корпус и югославските войски става на 18 и 19 декември. Българските 3-а и 8-а пехотна дивизия нямат боен опит, ще действат срещу добре организирана отбрана, нямат танкове и авиация. Налага се да бъдат направени извадки и преводи на текстове от устава за бойната служба на Съветската армия, за да може да се изучи боен опит на армия, която воюва срещу Германия от години и е натрупала опит с кръвта на войниците и офицерите си.
Сремската операция е първата, която е далеч от дома – България. След време, когато се прави безпристрастен анализ на боевете и обстановката, се посочва и една такава немаловажна подробност – моралният дух на войската пада, някои части не желаят да продължат бойните действия. Обясненията са, че това е в резултат на т.нар. вражеска агитация, но и на грешките и слабостите, които допуска военното командване. Военните анализатори подчертават, че не е била извършена добра планираща дейност и в известни моменти най-малкото противникът е бил подценяван. Войската е нямала опит и в овладяването на ешелонирана отбрана. Подценено е било и взаимодействието между пехотата и артилерията.
Сутринта на 22 декември 1944 г. щабовете на 3-а и 8-а пехотни дивизии заемат наблюдателните пунктове, които са определени предварително къде да бъдат. В полосата на 3-а дивизия пада гъста мъгла и артилерийската подготовка на атаката се отлага с 1 час. В 10 ч. артилерията на 3 и 8 пехотни дивизии масира огъня си по селата Сотин, Грабово, Берак, Оролик и по опорните пунктове на противника между тях. Удар по с. Сотин нанася и Дунавската флотилия. В края на артилерийската подготовка с два залпа се включва и дивизионът „катюша” от 35-и полк гвардейски минохвъргачки. Удари нанася и на щурмовата съветска авиация. След близо 50 минутна артилерийска подготовка в атака тръгват първоешелонните 11 и 24 пехотни полкове от 3-а пехотна дивизия. На 150-200 м от предния край ги посреща силен автоматен, картечен и минохвъргачен огън. Следва още една атака към обяд, но отново неуспешна. С атаката закъснява 8-а пехотна дивизия. Вечерта на 22 декември частите на 3 и 8 дивизия остават в равнината, местността е открита, противникът може да води прицелна стрелба. Тежестта пада върху 3-а дивизия, следват нощни атаки и разузнаване с бой, но когато се вижда, че нито решение или действие променят обстановката се взема решение да бъде създадена щурмова рота от 3-а дивизия. Ядрото на тази група е от 3-и взвод на гвардейската рота на 29-и пехотен полк, която наброява 43 бойци. В групата са включени и доброволци, набирани от всички пехотни роти на полка. За командир на ротата е назначен подпоручик Димитър Живидеров. Гвардейците пробиват отбраната на противника край с. Грабово, но са контраатакувани, обкръжени и ликвидирани до един.
Велин Яворски
