Прегрупирането, което бе оценено като подвиг

В края на декември 1944 г. с директива на командващия Трети украински фронт до Първа българска армия се заповядва: до 2 ч. на 31 декември да бъде представен план за преминаване на войските през р. Дунав, като армията се прегрупира и съсредоточи в нови райони. След време, когато пише своите спомени началник-щабът на армията полк. Петър Хаджииванов споделя, че той за първи път се е сблъскал с подобна оперативна задача. Оперативното военно ръководство няма опит в осъществяването на подобни действия и наистина думата „сблъсках“ като че ли е най-точната и в определена степен разкрива пред какви условия и изпитания е било поставено то. Планирано е преминаването на р. Дунав да се осъществи на две групи, като са уточнени и местата на преправите. На практика това означава два пъти да бъде преодолявана голямата водна преграда. Реката по това време на годината е пълноводна, по нея плават вече ледени блокове, хитлеристите са разрушили мостовете, по които може да бъдат прехвърлени и придвижвани бойната техника и живата сила.

Изграждането на преправите при първото преминаване се извършва в населени пунктове.

Заповедта е ясна: Първа българска армия да се прегрупира в Южна Унгария и да заеме района за отбрана, западно и югозападно от Печ на фронта с. Йотвьошкони – с. Хересне, левия бряг на р. Драва от Барч до вливането й в Дунав, да прегради няколко направления и да не допусне пробив в тила на главната групировка на фронта. Целта е да бъде осигурен южният фланг на Трети украински фронт.
Днес върху картите, които представят нагледно (доколкото това е възможно и позволява въображението ни) може да се види какво е било поставено като задача на българската войски. Трудната задача се решава в ход, няма време за подробно оглеждане и запознаване с конкретната обстановка, знае се преди всичко, че трябва да има две преминавания през р. Дунав, за да бъдат заети указаните райони. Особеностите, ако мога по този начин да бъдат характеризирани конкретните условия, изискват да се отчете и този факт, че българските части и подразделения

трябва да се придвижват

преди всичко пеша. Те се прегрупират и преминат по два маршрута: десният е от около 300 км, а левият – 280 км. Предвижда се на южния участък прехвърлянето на една пехотна дивизия да става за 2 денонощия, а на западния – за 2.5 денонощия.
Планирано е преминаването на Дунав да бъде на две групи, като се уточнява и броят на преправите. Първото преминаване е при Бачка паланка и Нови Сад, като пешком трябва да бъдат изминати 100-150 км до Безден-Батина, Мохач и Бая. След това има отново преминаване през р. Дунав и придвижване на запад до определения район. Определени са и участъците за преминаване през Дунав. Южен – преправите Петроварадин-Нови сад и Илок-Бачка планина и западен – преправите Бездан-Батина и Мохач-Бая.
При извършването на подготовката се отчита, че в южния участък реката е широка от 400 до 450 м, дълбочината на водата достига до 10 м, а скоростта на течението е от порядъка на 4 м/сек. Частите, които ще преминават по преправата, ще разчитат и на помощта на Дунавската военна флотилия. Положението на западния участък показва, че реката в този участък е широк от 350 до 400 м, но скоростта на течението е над 4м/сек., а това означава, че

ще бъде затруднено използването

на преправочни средства. Разглежда се и вариантът, при който по реката може да има усилен ледоход. Ако температурите паднат достатъчно, може да се извърши и преминаване по ледената покривка.

Артилерията преминава през понтонния мост при Батина.

Вече стана дума, че българската войска до този момент не е извършвала подобни дейности както проучвателни, подготвителни, така и същински. Онези, които са били определени да осигурят преминаването, е трябвало да проявят максимални усилия и да покажат какво умеят за да осигурят преминаването, при това на два пъти, през пълноводната река, която е и най-голямата в Европа. Тежката отговорност се поема от мостовата дружина на Първи армейски инженерен полк, която трябва да осигури преминаването на 12-а и 10-а пехотна дивизия. Инженерно-щурмовата група на Първи армейски инженерен полк осигурява преминаването на 11-а и 3-а пехотна дивизия.
При първото преминаване

районите не са били добре подготвени

в инженерно отношение, а и тези райони са били разположени в населени места. При второто преминаване всичко е трябвало да се прави в движение. Въпреки изградените преправи последните са били с ограничени възможности поради ледохода. Налага се в определени моменти да се разглобяват елементи от понтонния мост, който се строи едновременно от двата бряга на реката при Безден-Батина.
Преминаването на Дунав започва при Илок и Петроварадин на 31 декември 1944 г. Към 18 януари 1945 г. основните сили на Първа българска армия преминават през р. Дунав.

Велин Яворски
Снимки: Фотоархив-МО