Награждават легенди за юбилея на „Тихина“

Документалният филм „Без маски“ показва суровите и изпълнени с решимост лица на морските командоси.

Бойните плувци на Българската армия празнуват днес 50-годишен юбилей. Мисията им е да се появят навсякъде, където не ги очакват – изпод водата, от въздуха и иззад планинските скали, и да нанесат светкавичен удар по вражески сили или терористична клетка, много често в тила на врага. Те са маскирани, анонимни, но появата им вещае спасение. Знаят ги като отряда от „Тихина“. Това е тяхната идентификация в обществото. Затова и девизът им е: „Винаги, навсякъде, там, където само „Тихина“ може“.
Докато колегите им празнуват на брега, бойна група от офицер и трима старшини от Морския специален разузнавателен отряд тръгна навръх Димитровден на мисия в Средиземно море на борда на фрегатата „Смели“. Там морските плувци изпълняват задачи по охрана на кораба в особени условия и поддръжка на бординг операции.
В четвъртък морските командоси изгледаха пълнометражния документален филм на „подводничарката“ Геновева Донкова от телевизията на Медицинския университет във Варна. В продължение на 1 ч и 15 мин от творбата „Без маски“ „тихинайци“ видяха лицата на колегите си от екрана, за да ги видят в друга светлина – освен че могат много и дали са фотогенични. Независимо от заглавието на филма бойните плувци бяха в залата с маски заради епидемията от COVID-19. Пандемията дори отложи датата на празника с две седмици, защото един от новопостъпилите в поделението воини, които в петък ще се закълнат, дойде заразен с вируса. Още на третия ден момчето отишло при командира си притеснен и казал, че е загубил обоняние и вкус. 40 командоси дадоха по две отрицателни проби, преди да стане ясно, че вирусът няма да превземе поделението.
Навръх празника бойните плувци избраха да почетат паметта на загиналите си колеги и да наградят легенди от отряда – все неща, които градят идентичността и интегритета на поделението. Със заповед на министъра на отбраната с награден знак „За доблестна служба“ бяха наградени двама от легендарните бойци – офицерски кандидат Петър Маринов, който има 1000 водолазни часа и 450 скока с парашут, и главен старшина Георги Георгиев с 1300 скока и над 600 водолазни часа. Маринов е командир на група с 20 години стаж, потомствен командос и е един от най-добрите водолази във ВМС. Главен старшина Георги Георгиев, инструктор по алпийска подготовка с 25 години стаж. От тях 15 са в отряда, а още 10 години е служил в парашутно-разузнавателния полк в Сливен.
„Има символика в награждаването точно на тези двама командоси, защото старшините са между офицерите и матросите, това е сърцевината на морския специален разузнавателен отряд“, заяви за в. „Българска армия“ командирът на поделението капитан II ранг Герман Славов.
Целият личен състав от над 110 души е вдъхновител на идеята да се почете паметта на загиналите им колеги, като се ремонтират старите или се изработят нови паметни плочи. Основен организатор и изпълнител на задачата е матрос Калин Ангелов. Бившият командос Георги Александров е дал 300 лв. за каузата, а ексбойният плувец Иван Радев Доброгледски дари екземпляри от книгата „Мравки по кожата“. Общо морските командоси събраха над 1000 лв. Вече е изработена плочата в памет на парашутиста Димитър Христов, който загива след скок край летище Калиманци през 1996 г. Ще бъде осъвременена плочата на Камен Миланов в Бургас, като бъдат поставени кашпи, в които да се слагат цветя в памет на загиналия водолаз. През лятото на следващата година в рамките на експедиция ще бъдат намерени двете паметни плочи на Николай Колев край водопада „Райското пръскало“ в Стара планина, които също ще бъдат възстановени.
Бившият командир на група от отряда мичман Найден Станев направи юбилейни значки за 50-годишния юбилей.

Нежният Рамбо: Да хванеш вятъра и морето .

Какво се крие зад слънчевите очила на старши лейтенант Веселина Каинова(на снимката все още лейтенант), единствената жена офицер сред бойните плувци.

„Не се чувствам специална или уникална. Гордея се с това, което постигнах, и това, което ми дава армията като възможност – различни за мен неща, нови, приятни.“ Това казва единствената жена офицер от Морския специален разузнавателен отряд. Бивш състезател по ветроходство, водолаз, футболист. Желанието й да се докаже сред алфа-мъжете от елитното поделение „Тихина“ е толкова голямо, че й се налага да съвместява задълженията си като началник на секция „Личен състав“ във военното формирование заедно с непрекъснатата подготовка и обучения на личния състав по парашутизъм, далдисване под водата, бойни умения като ръкопашен бой и стрелби с оръжие и хвърляне на гранати. 
Старши лейтенант Веселина Каинова потегля към морето във Варна от Шумен, където е родена. На 12 години първо отива да учи в морската столица в морската гимназия, където учи корабоводене. Паралелно с това започва да учи водолазно дело и ветроходство, като няколко години се състезава в олимпийските класове и ходи по международни състезания в Испания, Италия, Германия и Румъния към клуба „Черно море Бриз“. Едновременно играе женски футбол, докато е курсант във военноморското училище, като отборът й стига до финалите на първенството.
След като завършва гимназията, я влече плаването с ветроходни яхти, но изведнъж следва завой – кандидатства във Военноморското училище. Там я приемат специалност „Корабни машини и механизми“. „Имах вече преход Румъния–Италия, знаех какво е горе и като ме питаха навигатор или механик, избрах да сляза в машинното, за да знам какво се случва долу, как работят двигателите. След завършването на военното училище следва нов завой – вместо корабите Веселина избира да е боен плувец – стреля, ходи из горите, скача с парашут, далдисва с водолазен апарат, катери алпийски върхове и хвърля гранати, с една дума, става „морски кашик“. Но това не става по лесния начин – съдбата й подава неоценима ръка в този момент.
„След завършването ме разпределиха в друго поделение – в хидрографската служба“, казва Каинова. Но един слънчев ден нещата се обръщат на 180 градуса. Неин съвипускник от военното училище служи в „Тихина“. И след няколко месеца служба при елитните бойни плувци“ решава, че това не е неговото занимание и напуска армията. Преди това обаче предлага на негово място да дойде Веси Каинова. 
„Знаеше, че се занимавам с документи, искам да се гмуркам и да се занимавам с това. Изборът му сигурно е провидение от съдбата“, казва Каинова. Сега тя е началник на секция „Личен състав“, ръководи целия документооборот на поделението. В същото време е парашутист и водолаз.
През март 2019 г. Каинова минава медицинските изпити, след това специалните по физическа подготовка и накрая вече бившият началник на „тихинайците“ капитан II ранг Михаил Арабаджиев подписва назначаването й в поделението.
Започва да се учи едновременно на два стана – да движи личните досиета на военнослужещите в поделението, но и да се учи да скача с парашут. „Имам цяло отделение, достойно ме заместват, помагат ми в дадени ситуации – назначаване, преназначаване, работя със закони, правилници, наредби. В щаба са ми помагали за всяко нещо и казваха, че глупав въпрос няма. Командирът, началник-щабът ми помагат, в секцията всички са старшини и матроси – сработих се с тях. Това, че нямаш подготовка, не означава, че не можеш да се справиш, когато имаш желание, нещата се случват“, разказва Веси Каинова.
Вярно е, че в поделението са алфа-мъжкари, но към мен се държат много добре. Преди да скоча с парашут, бях летяла на самолет само веднъж в живота си. Имах огромен страх от височини. Но просто реших да се изправя срещу страха си“, казва тя.
Мъжете й помагали много да преодолее този страх – на тренажора, с подвесните системи, на кулата с въжетата, качват се с мен. „Никой не стои отдолу и не се подсмихва, никой никога не ми е казал не ставаш, от тебе няма да стане парашутист“, признава тя.
Така стига до първия скок с парашут на летището в Чешнегирово. „Бяхме 14 души на захода, аз бях по средата на захода, застанах на вратата, спрях се. Накрая ме бутнаха и скочих… Летя надолу, усетих парашутът как се отваря, хванах си управлението, ориентирах се, което беше важно, май 2020 г., приземих се нормално, събрах парашута, инструкторът беше горд – „Браво, малък, успя да скочиш, как беше приземяването?“, разказва за прощъпалника си Каинова.
Високата 168 см. Веси вече има 9 скока. „Започва все повече да ми харесва, страхът не може да се преодолее, просто свикваш с това, което правиш, ако нямаш страх, започваш да правиш глупости“, казва Каинова. За разлика от въздуха под водата тя няма притеснения, там се чувства в свои води.
За нея да си боен плувец е лесно – да плуват бързо, да са издръжливи, да са като нинджи. „За тях съм част от екипа, не ме приемат като бреме, момчетата, които работят с мен, се отнасят като равна с мен, няма пренебрежение, няма го превъзходството, че са мъжкари“, казва жената с три ромба на раменете си. 
„В професионалния си живот може да съм уникална, сигурно и елитна. Но в личния си съм нормална –  мога да бъда и добра домакиня в кухнята“, смее се Каинова. Да е част от елитния отряд на българските Военноморски сили за нея е привилегия. „Трябва да сме винаги на разположение, първи да влизаме в боя. Тези рискове, които ми предоставя тази професия, или ги приемам, или не се занимавам с това“, казва тя. 
А най-голямата тръпка е да „хванеш“ вятъра, да усетиш енергията на морето, които за нея са символ на движението напред.