Как Тихата смърт идва от „френския екипаж“

Подводничарите празнуваха звезден юбилей с наздравици и надежда за нова лодка .

България сега няма подводници, затова ще се радваме и на един юбилей. Точно преди Нова година подводничарите си пожелаха нова подводна лодка през 2021 г. и изпиха по чаша вино до рубката върху  черното тяло на C-84 „Слава“, превърната в музей край Белослав.
„Какво тук значи някакъв си COVID… карантина и след карантината пак наздраве! За равен брой, братя от „френския екипаж!“, написа във Фейсбук навръх годишнината на 28 декември капитанът на подводницата, който извърши последното плаване на лодката през декември 2010 г. и последния рейд до пристанището в Белослав  кап. I ранг Камен Кукуров. 
Подводницата „Слава“ се превърна в легенда, не само защото бе последната оцеляла от 4-те подводници през 80-те години, а и защото бе съхранена и стана музей.
За първи път на нея е вдигнат българският флаг от първия й капитан капитан-лейтенант Дарин Матеев на 28 декември 1985 г. По-късно подводницата с оригинално име „Ленински комсомол“ е прекръстена на C-84 „Слава“, като така наследява името на старата подводница  с бордови Номер 12. В периода 1987–1989 г. тя носи двукратно дозорна служба пред проливната зона на Босфора. През 1989 г. С- 84 е обявена за „подводна лодка първенец, отличен кораб на ВМС” .
През 1982–1984 г. на няколко пъти ескортират групи американски военни кораби в Черно море които отиват на гости в румънско пристанище и нито веднъж „Слава“ не е била открита от ехографите на миноносците. Сред тях е и флагманският кораб на 6-и американски флот в Средиземно море „Белкнап“.
През 90-те години е даден старта на двустранните взаимоотношения с аварийно-спасителното командване от ВМС на доскорошния враг Република Турция. През 1993 г. въпреки несъответствията в стандартите успешно е проведено аварийно-спасително учение между С-84 и стражеви кораб „Куртаран” от турските ВМС. Учението е проведено в териториалните води на България. На следващата година подводница „Слава” посещава пункт за базиране Ереели и отново участва в аварийно-спасително учение с „Куртаран” в турски териториални води. В края на 1998 г. на борда на „Слава“ е натоварена и успешно преминава изпитания акумулаторна батерия „Варта”, която е в експлоатация до декември 2010 г. В периода 1998–2008 г. подводница „Слава” продължава активна плавателна подготовка. В годините на постоянен недоимък екипажът проявява находчивост и упоритост, така че за цялото това време няма нито едно плаване, което да е било отменено или провалено по причина на неизправна материална част. Взимат се технически решения, които в някои други времена щяха да са в груб разрез с добрата подводничарска практика, но екипажът не си позволява нито веднъж да каже „тази задача е неизпълнима”. На 28 февруари 2007 г. в Северен несебърски залив се проведе за първи път аварийно-спасително учение изцяло с български сили – от борда на „Слава” по сух способ бе изведен личен състав и качен на борда на стражеви кораб „Протео”.
„Слава“ с името си до 1991 г. „Ленински комсомол” е една от четирите подводници на въоръжение в българската армия през 80-те заедно със старата C-81 „Слава“, 82 „Победа“ и 83 „Димитровски комсомол”, която през 1991 г. е прекръстена на „Надежда“. Тази петилетка между 1985 и 1990 г. са златните години за подводничарите. С четирите си подводници 
българският морски флот на практика е можел да прегради цялото Черно море
„Преграждахме морето, търсехме, откривахме, атакувахме, стреляхме, движехме се с часове на заден ход под вода, стояхме на подводна котва, „лежахме” на твърд и течен грунд (къде планово, къде без никой да усети), стоварвахме „диверсантите” от „Тихина” , лазейки „по корем”, по грунда в мъртвите зони на бреговите радари на „врага”! Често бяхме на границата, на дълбоководни потапяния пишехме в дневника „Дълбочина 270 метра”, а се потапяхме на 325! Но получавахме заслужено отлични оценки и най-важното – не загубихме хора и с малки изключения не трошахме кой знае колко техниката…“, спомня си кап. I ранг Станко Станков, бивш командир на старата „Победа“ с бордови номер  11. 
По това време командир на подводния 8-и дивизион е капитан I ранг Антон Янкулов с прякор Зъба. Но подводничарите обичат да казват, че са „вълците“ на Янкулов. По едно време Станков пита Янкулов: „А какви бяха отношенията Ви с командващия?” – „Имахме, казва, уговорка. Аз да не крия нищо от него – и хубаво, и особено  лошо, а той да приема моето тълкуване за случилото се, а не приказките на проверяващи или посредници. Работеше това…”. На Янкула всичко му работеше. Защото той беше водачът на глутницата, коментира този разговор Станков.
Венец на бойното присъствие на българските подводници е един мартенски ден на 1987 г., в който капитан Антон Янкулов като командир на дивизиона успява с хитрост да изведе и четирите български подводници в морето – две в „завеса”, една в самостоятелно плаване, а последната, четвъртата – на ходови изпитания!, разкрива Станко Станков.
Подводниците ни от клас „Ромео“ са можели да направят преход от 14 000 км и на практика да стигнат до крайбрежието на САЩ. Те били толкова безшумни, че американците ги кръстили „тихата смърт“. А конкуренцията между екипажите в онези славни времена родила безброй легенди. Като например, че по време на т. нар. Възродителен процес през 1989 г. четирите ни подводници изпълнявили суперсекретна задача. За да не допуснат вмешателство в преименуването от турска и американска страна, четирите подводници направили завеса на Босфорския пролив. Две подводници застанали на дълбочина 50 м, а останалите две на 150–200 м. Така те охранявали пролива, за да не допуснат чужди кораби или подводници да влязат в Черно море.
„Няма такова нещо. Като шифровчик, който осигурява комуникацията с другите подводници, щях да знам подобно нещо. Истината е, че подводниците влизат заедно в морето само веднъж“, кълне се шифровчикът на C-84 „Слава“ Цветко Цветков.
Но пък легендите са част от добрия вътрешнопроизводствен дух, от задружността, от 
чувството да принадлежиш на една професионална общност и гилдия
 Непрекъснатото състезание за по-добри резултати и професионализъм карат подводничарите да търсят идентичност на всеки екипаж.
Затова всеки от четирите екипажа в течение на времето получава собствено име. 82 „Победа“ участвала в една от сериите на легендарния соцфилм  „На всеки километър“ със Стефан Данаилов като германска подводница. Затова получили прозвището „германците“. Най-големите им конкуренти  81 – старата „Слава“, били евреите, като противопоставяне на германците. 
Подводница 83 „Димитровски комсомол“ влязла за ремонт през 1983 г. и цяла година екипажът тренирал на сухо (т. нар. паркетен екипаж). Затова им викали палестинците. Както „братския“ тогава народ на Палестина имал държава, но нямали земя, така екипажът  го имало, но нямали подводница.
Екипажът на най-новата подводница 84 „Ленински комсомол“ се отличавал още от началото с изключителните си задружност, професионализъм, решителност и упоритост, гарнирани с голяма доза джентълменство и коректност. Поне така гласи легендата защо започнали да им викат „французите“. Истината обаче и тук е различна от легендата. Екипажът получил названието си „френския“ заради прякора на първия й капитан кап. I ранг Дарин Матеев. Викали му Жозефа, бил висок, красив, но кръщенето му дошло от името на френския командир генерал Жозеф д’Отрош. Той обичал да разказва символична за френското джентълменство история. По време на сражението при Фонтенуа, Белгия, на 11 май 1745 г., британците и французите стигат на 80 стъпки един от друг. Британският генерал ген. Чарлз Хей казал: "Господа французи, стреляйте вие първи!”. Отговорът на френския командир генерал Жозеф д’ Отрош е не по-малко джентълменски: „Милорд, стреляйте вие, ние нямаме навика да започваме първи!”
Истината е, че дори и след толкова години за екипажа на „84 „Слава“ казват – „Подводница се купува, но такъв екипаж – не“.
Иначе, 
като влезете в търбуха на подводницата музей „Слава“ 
ще е дар от съдбата да ви срещне Цетко Цветков, който месеци наред възстановява с двете си ръце вътрешността на отсеците. Обаятелният му разказ, докато ви показа командирската каюта във втори отсек, носи, че тук командирът е първият след бога. „Командващи, адмирали са идвали на подводницата, никой не спи в командирската каюта, тя е светая светих“, казва той.
Освен стария часовник в средата на отсека, на който пише „Командирские“, Цветков разказва как е бил разпределян подводничарският „бордпайок“ – на всички поравно. 100 грама вино, безалкохолно, 50 грама шоколад,  100 грама луканка. Все се бъзикали с едно слабичо момче матрос Боянов от Куманово. Старпомът го попитал дали има нещо допълнително. Той обаче се притеснил и почервенял. Но на следващия път сам подхванал темата: Другарю старпом, не ме питате, ако искате нещо допълнително? – Какво има за допълнително? – Ами, нищо…“, отговорил вече ербап „кокът“ (готвачът, б.р.) Боянов.     
Подводничарите обичат да цитират руската фраза, че в подводницата няма по-голямо равенство пред смъртта – или всички загиват, или всички оцеляват. Затова и тостовете им почти винаги са за равното число, за равен брой влизания под водата и излизания на сушата.
„Нямаме загубен подводничар по време на цялата история на подводните лодки у нас от 1916 г. досега. Всеки получава толкова любов, колкото е успял да даде на другите. Но пък и разстоянието от потупване по рамото до ритник в задника е точно две педи. Важното е да има надежда, че един ден ще имаме отново подводен флот“, казва шифровчикът Цветко Цветков, един от 60-те души екипаж на „Слава“.