„Народен съд“, или съдебна политическа репресия

На 30 септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт, дошло на власт на 9 септември с.г. с военно-политически преврат, приема „Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“.
С наредбата-закон за „Народния съд“ и с нейното приложение през 1944-1945 г. грубо е погазена действащата по това време Търновска конституция. Член 73 от нея категорично

забранява създаването на „изключителни съдилища

или следствени комисии под никакъв предлог и под каквото и да е наименование“.
Нарушени са също и чл. 67 и 75 на Конституцията, според които „правата на собствеността са неприкосновени“ и „конфискуване на имот се забранява“.

Първи състав, заседаващ в София, с председател Богдан Шулев (в средата)

Наредбата-закон за „Народния съд“ противоречи и на действащия Наказателен кодекс, който не допуска прилагане на закони с обратна сила, т.е. да се налагат наказания за действия, които не са били престъпления по време на извършването им.
В периода декември 1944 г. – април 1945 г. „Народният съд“, който има 68 състава (4 върховни и 64 областни), образува 135 процеса (13 – в София, а останалите – в провинцията). Четирите върховни (тринадесетчленни) състава на „Народния съд“ са формирани в София: първи – за съдене на бившите регенти, министри и царски съветници, втори – за депутатите от ХХV обикновено народно събрание, трети – за „провинените“ по аферите „Катин“ и „Виница“, и четвърти – за военните „престъпници“.
Останалите 9 (петчленни) състава на „Народния съд“ в София също разглеждат важни дела: пети – срещу началници и служители от Дирекция на полицията, Държавна сигурност, Държавната жандармерия, Разузнавателното отделение при Министерството на войната и др.; шести – срещу „профашистки“ журналисти, писатели, общественици; седми – за гоненията срещу евреите; осми – срещу полицаи, жандармеристи и служители на Разузнавателното отделение, извършили престъпления в Софийска област; девети – срещу „фашистките“ съдии и прокурори; десети – за „стопанското ограбване“ на страната; единадесети – за престъпленията в „новите земи“; дванадесети – срещу секретните сътрудници на Гестапо; тринадесети – срещу преследвачи на нелегални и партизани.
Отделните състави на „Народния съд“ заседават в 66 населени места в страната. Присъдите на първия и втория върховен състав на „Народния съд“ са произнесени на 1 февруари 1945 г., а останалите – през март и април с.г.
Общият брой на подсъдимите по образуваните процеси в страната е 11 122 души. От тях са оправдани 1516 души, а делата на други 451 подсъдими са спрени или прекратени. Произнесените 9155 присъди имат следния характер: смъртни – 2730; на доживотен затвор – 1305; на затвор от 1 до 20 години – 4312; условно – 808.

Професор Богдан Филов, премиер и регент на България, получава една от смъртните присъди, които са 2730

Сред осъдените на смърт са тримата регенти

княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов, 22 министри (всички министри от кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов, и четирима от министрите в правителството на Иван Багрянов), 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници и т.н. Задочни смъртни присъди получават Асен Цанков, проф. Асен Кантарджиев, проф. Любомир Владикин и др.
На доживотен строг тъмничен затвор са осъдени 4 министри (проф. Михаил Арнаудов, Руси Ст. Русев, Константин Муравиев и Вергил Димов), 2 царски съветници (Петър Морфов и Станислав Балан), 23 депутати и т.н.
Освен осъждането на смърт или на различни срокове затвор съдът налага глоби до 5 000 000 лева, конфискация на движими и недвижими имущества и лишаване от определени в Наказателния закон права.
Безспорен е фактът, че делата по „Народния съд“ имат политически характер. Процесите се използват, за да се обезсили политическият противник, да се дискредитира и изолира, да се отнеме възможността за организиране на съпротива срещу новата власт. Иначе трудно могат да бъдат обяснени настървението и желанието да бъдат отстранени на всяка цена от политическата сцена бившите регенти, министрите от пет последователни правителства, депутатите на разпуснатото ХХV ОНС, видни военни дейци, изтъкнати интелектуалци и други представители на управляващите среди в България до 9 септември 1944 г. Целта е да се постигне

съдебна разправа с политически неудобните

и непокорни личности и да се всее страх сред несъгласните с извършената политическа промяна.
Ако се направи една най-обща съпоставка с проведените подобни процеси в други европейски и азиатски страни, не може да не направи впечатление големият брой на осъдените в България и на произнесените смъртни присъди. При това не е излишно да се припомни общоизвестният факт, че на Нюрнбергския процес бяха осъдени на смърт само 12 души, а на Токийския – 7, макар че именно в Германия и Япония се намираха главните военни престъпници. Явно не без основание някои ръководни дейци на управляващата Българска работническа партия (комунисти) със задоволство заявяват, че „нашият Народен съд по онова време беше пръв в Европа“.
Много от присъдите, произнесени заради масови убийства, зверства и издевателства над мирни граждани по време на войната, са справедливи и обосновани. Въпросът е защо покрай тях хиляди хора незаслужено са пострадали, поставени под общия знаменател на „народни убийци“ и „престъпници“.
Не трябва да се изпуска и обстоятелството, че съдените от „Народния съд“ и техните семейства дълги години след това са подлагани на въдворявания в трудови лагери, изселвания, унижения и най-различни ограничения.

Разправата с генералите

Специално внимание заслужават присъдите на четвърти върховен състав на „Народния съд“, на който са подсъдими „главните военни престъпници“ от армията и „техните помагачи“. Този състав провежда два процеса. В първия са призовани да отговарят 137 лица, от които 14 души са генерали. Присъдата е произнесена на 15 март 1945 г. На смърт са осъдени 30 от обвиняемите, на доживотен строг тъмничен затвор – 25, на 15 години строг тъмничен затвор – 21, и т.н. Между осъдените на смърт са ген. Трифон Трифонов – началник-щаб на войската от май до септември 1944 г., ген. Константин Лукаш – началник-щаб и командващ българската войска от юни 1941 до май 1944 г., ген. Борис Димитров – командир на Държавната жандармерия, ген. Асен Каров – началник на Военносъдебната част, ген. Никола Наков – командир на Първа пехотна дивизия, ген. Асен Николов – командир на Окупационния корпус в Сърбия, ген. Симеон Симов – командир на 24-а пехотна дивизия, ген. Антон Балтаков – командир на 22-ра пехотна дивизия.
Във втория процес са привлечени 139 души – военни и граждански лица. Произнесените на 21 април 1945 г. присъди са следните: смъртни – 17, на доживотен строг тъмничен затвор – 13, на 15 години строг тъмничен затвор – 14, на 10 години строг тъмничен затвор – 12, и т.н. На смърт са осъдени запасният генерал Никола Жеков (задочно) – почетен председател на Съюза на българските национални легиони, и ген. Ничо Георгиев – бивш началник на Разузнавателното отделение, а след това – командир на дивизия.
Мотивите на присъдите и в двата процеса са сходни: като военни лица подсъдимите „са провеждали политиката на фашистка Германия във вреда на интересите на българския народ; изпращали са наши войски в Югославия и Гърция, за да преследват народоосвободителните войски; потушавали са по най-жесток начин всяко надигане на народите; със своите действия и бездействия са станали причина да поставят в опасност нашите войски“.
От друг характер са втора група обвинения, а именно: „Във връзка с водената след 1 януари 1941 г. в страната ни от правителствата вътрешна и външна политика са решили, заповядали, лично извършвали, поощрявали убийства и наказания под най-различен вид на заловени партизани, заподозрени комунисти, техни близки и ятаци, английски и американски авиатори и други; заповядали и извършвали, също така, палежи и обири на къщи“.

Проф. Любомир Огнянов