Командирът на 61-ва Стрямска бригада бр. генерал Груди Ангелов: Експериментираме нов модел на подготовка
Бригаден генерал Груди Ангелов е роден на 10 септември 1965 г. в Хасково. Завършил е ВНВУ „Васил Левски“ през 1987 г., ВА „Георги Ст. Раковски“ през 1996 г. и Сухопътния колеж по отбраната на САЩ през 2007 г. Заемал е длъжности от командир на взвод до заместник-командир на бригада. Участвал е през 2003 г. в мисията за следвоенното възстановяване на Ирак с 1-вия български контингент. От септември 2010 г. до септември 2013 г. e бил на различни длъжности в Обединеното командване на Силите на НАТО в Неапол (Италия). От октомври 2013 г. става началник на отдел „Бойна подготовка на войските“ в Командването на Сухопътните войски. От 26 ноември м.г. е командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада. Говори английски и руски, ползва испански и италиански език.
– Господин бригаден генерал, от началото на учебната година във вашето формирование експериментирате новия модел на планиране, провеждане и отчитане на подготовката. Бихте ли припомнили какво наложи той да бъде използван в бригадата?
– Експериментът стартира от 1 март тази година и е една нова форма, един нов метод за подготовка, продиктуван от предизвикателствата, пред които сме изправени. Също така е отчетен и фактът, че войниците от бригадата са професионалисти с достатъчно дълъг стаж и опит, повечето от тях с над три години трудов стаж, с изключение на назначените на 1 август тази година, след последния прием.
Целта на модела е да се оптимизира учебното време, да даде възможност на формированията да са в пълен състав по време на полеви занятия и да се използват по-рационално оскъдните ресурси, отделени за бойна подготовка. Също така, моделът дава възможност на командирите от всички степени да приоритезират целите си. Учебната година е разделена на четири периода по три месеца, като през всеки период се преминава по една основна задача.
През периода формированието е един месец група за осигуряване на учебния процес, където военнослужещите носят дежурства, ползват почивките от тях и част от годишния си отпуск. След което следват 5 седмици индивидуална и функционална подготовка в пункта за постоянна дислокация. Преминават се различни занятия, които могат да бъдат преминати във войсковия район или в непосредственна близост до него. И също се ползват отпуски. Третата част, в зависимост от сезона, е от 10 до 15 дни и е фокусирана върху полевата подготовка, чиято продължителност е 10 учебни часа.
Провеждат се основно занятия по тактическа, тактико-специална и огнева подготовка, денем и нощем. След приключване на периода се оценява нивото на изпълнение.
– И какво показа досега този експеримент?
– По принцип, на всяко ново нещо се гледа скептично, а понякога и със съпротива в началото. Но след като формированията преминаха подготовката през първия период и започнаха втория, се оказа, че хората приемат експеримента, виждат, че това обучение е по-рационално, че могат да си планират и задачите в личен план. Така натоварването е циклично, а не непрекъснато.Вярно е, че по време на полевите подготовки то е значително по-голямо. След направения анализ в края на периода се установи, че участието на личния състав в тези полеви занятия е 95-97 процента, докато преди началото на експеримента едни военнослужещи ползваха компенсации, други – отпуск или болнични, и накрая на занятията присъстваха не повече от 50 до 60 процента от състава.
– Така вероятно пестите и от отпуснатите ресурси?
– Не бих казал, че пестим, но моделът дава възможност за по-пълноценното им използване. Целта е не да пестим, а да оптимизираме ресурсите. За съжаление те никога не достигат.
– Новият модел сега е само за бригадата, но ще бъде ли приложен и в други военни формирования?
– След като приключим експеримента, ще бъде извършен анализ на положителните и отрицателните страни на модела и Командването на Сухопътните войски ще реши дали той ще се приложи и в други формирования. Но за нашата бригада този метод е функционален, защото ние сме „по-събрани”, основно формированията на бригадата са в два района – Карлово и Казанлък, а само един батальон с командир подполковник Пламен Горанов е в Плевен.
– Извършихте ли вече анализ на експеримента?
– В края на юни направихме анализ на това, което сме постигнали досега. В него взеха участие командванията на батальоните, щабът на бригадата и главните сержанти на ротите и на батальоните. Бяха посочени положителните и слабите страни.
– Бихте ли посочили една от слабостите?
– Една от слабостите, която възпрепятства прилагането на модела, е големия некомплект на личния състав на бригадата.
– Колко военнослужещи са напуснали бригадата от началото на годината?
– От 1 януари до 1 юли се разделихме с около 100 военнослужещи – офицери, сержанти и войници. Над 500 души са напусналите през последните 3 години.ъИскам да отбележа, че през тези години не е имало прием на войници. Някои колеги предпочетоха да напуснат веднага след като придобиха правото да се пенсионират. През последния месец на миналата година напуснаха петима офицери.
– А по регистъра не идват ли при вас?
– Военнослужещите, които кандидатстват по регистър за бригадата, не са много. Причината най-вероятно се дължи на това, че натоварването при нас е доста по-голямо в сравнение с други формирования. От друга страна, повечето колеги предпочитат да служат в близост до родните си места или там, където са се устроили, за да облекчат финансово семействата си.
– Лично Вие къде сте служили?
– Последователно съм бил в 49-и мотострелкови полк в Симеоновград, Харманли, във Военната академия в София, отново Харманли, отново Симеоновград, Стара Загора, академия в САЩ, 9-а бронетанкова бригада в София, в Обединеното командване на Силите на НАТО в Неапол (Италия), в Командването на Сухопътните войски в София. А от 26 ноември 2015 г. съм в Карлово, като командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада.
– Наскоро проведохте изпити за войници от цивилни лица. Колко хора приехте в бригадата?
– Кандидатите бяха 294, които се състезаваха за 220 места. На изпитите се явиха 260 души. От тях само 120, от които 29 жени, успяха да преминат успешно тестовете по обща култура и физическа подготовка. Новоназначените войници до края на месеца ще се обучават в Центъра за единна начална подготовка в Плевен. На 26 август е тържественото връчване на сертификатите на завършилите успешно подготовката.
– Какъв извод се направихте след този прием?
– Видно е, че през последните години качеството на кандидатите за войници не е на необходимото ниво. А във физическо отношение някои от тях са, меко казано – неподготвени.
– Какво трябва да се направи, за да се повиши мотивацията за служба в армията?
– Материалният стимул е задължителен. Мога да говоря само за нашия регион. Минималните заплати във ВМЗ Сопот и завод „Арсенал“ в Казанлък са доста по-високи от заплатите, с които стартират нашите войници – основна заплата от 609 лева. Само с чест и достойнство не става.
– Какви други по-важни събития за бригадата се случиха досега и какво още предстои?
– През март на подготовка в Германия бяха около 140 военнослужещи от 1-ви механизиран батальон с командир подполковник Цветан Кочанков. Искам да подчертая също, че в учението „Анаконда-16“ в Полша участвахме с около 200 военнослужещи от 2-ри механизиран батальон, водени от неговия командир подполковник Мирослав Костадинов. Ние бяхме водеща нация, като в състава на батальона имаше по една рота от САЩ и Македония. Отзивите за нас бяха много добри.
Това учение бе и част от подготовката на батальона за предстоящата му през октомври сертификация по CREVAL. От този батальон, от 17 до 19 октомври ще бъде сертифицирана и рота, определена за резерв на Европейските сили. Предстои също съвместна подготовка на полигон „Ново село“. Очакваме за празника на бригадата – 2 октомври, да се завърне нашият взвод за охрана от състава на 31-вия контингент, който участва в международната мисия на НАТО в Афганистан „Решителна подкрепа“.
– Каква е Вашата лична равносметка след 9-месечната Ви служба като командир на 61-ва Стрямска бригада?
– Според мен, най-трудното нещо е да си направиш самооценка. Когато приех бригадата, казах, че мой основен приоритет ще е бойната подготовка. Считам, че експериментирането на модела на планиране, провеждане, отчитане и анализиране на подготовката го доказва.
