Бригаден генерал Матеев: Скачам наравно с войниците, за да давам пример

Източник: http://www.marica.bg/

Българските военни парашутисти честват днес своя празник. Датата е отбелязана с кръвта на 35 български момчета, загинали само за един ден при атаката на хребета Стражин. 65 други са тежко ранени. Ефрейтор Никола Паскалев се хвърля с един вързоп гранати в едно непревземаемо немско картечно гнездо. Първата българска парашутна бригада е от 429 души. Повечето са се обучавали още през 1942-1943 година от най-добрите – немските десантчици. Те изкарват школата в град Брауншвайг.
Командирът на пловдивската 68-а бригада Специални сили – бригаден генерал Явор Матеев, е завършил ВНВУ „Васил Левски”, Военна академия "Георги Ст. Раковски" и Националния университет по отбраната на САЩ във Вашингтон. През 2002 и 2003 година участва в две мисии в Босна и Херцеговина. Той е военен парашутист първи клас.

– Г-н бригаден генерал, само за тази година сте извършили 15 парашутни скока. Обичайна практика ли е в армиите по света да скачат и командирите? 

– Съвсем нормално е за един командващ войскова част. От началото на моята военна кариера имам изпълнени над 450 парашутни скока. Аз съм главен парашутист първи клас от 1994 година. Тогава още бях курсант във Военното училище и първия си скок изпълних именно там. Това е моята професия. Знам, че няма как да не даваш, най-малкото личен пример, на останалите. Чисто функционалните ми служебни задължения като командир на Специалните сили го изискват. 

– Завършили сте военна академия в Щатите. Там нормално ли е висшите офицери да скачат заедно с войниците си? 

– Завърших Националния университет по отбрана на Съединените щати. Там само съм се обучавал, а не съм се занимавал с военна техника. Мога обаче да кажа, че повечето мои колеги, които познавам по света, правят същото. 

– Имаше един период, когато командващите в армията бяха хора не особено подвижни и в не чак толкова добра физическа форма. Приключихме ли с тази практика? 

– Със сигурност става въпрос за командири, които не са били в специалните сили. Не помня и предишните командири на специалните сили да са били в такова физическо състояние. Така че това никога, а и до ден днешен, не се е отнасяло за нас. Някъде другаде може и да е имало такива командири и началници. Сега нещата са коренно променени, огромната част от командването тренира активно и изглежда много добре. 

– Колко време отделяте на седмица за лично поддържане на 
формата? 

– Не мога да кажа, че имам някакъв строг график за провеждане на тренировки. Моята програма е много ангажирана, а понякога съм натоварен по 16 часа на ден. Винаги се стремя да съм подвижен и да не се заседявам в кабинета. Както ние казваме – постоянно съм на „полето”.
Колегите знаят, че не пропускам възможност да съм там с моите военнослужещи. Така е било на всички длъжности, които съм заемал. Винаги се включвам и в лагерите и ученията. Когато имам повече време, бягам, а през лятото плувам. От ноември до края на април упорито и запалено карам ски. 

– В строя имате и много жени. Те със страничните ви дейности ли се занимават, или скачат наравно с останалите? 

– Имаме много жени, които са и парашутистки. Това са жени, които са в бойните части. Скачат наравно с другите. 

– Значи физически покриват всички нормативи за мъже? 

– Това са 10 жени, които изпълняват стандартната летателна програма и се стремят да не отстъпват физически на мъжете. Е, няма как да покриват физическите нормативи на мъжете, защото все пак физиката ни е различна. Но се стараят. Другите ни жени са на длъжности, които са свързани с логистиката и свръзките. 

– Вече имате специално отделение, което се занимава със скатаването на парашутите, а това е едно от най-важните неща за Специалните сили. Подготовката за скок не изисква ли всеки сам да си подготви парашута? 

– В бригадата има учебен център и в него има формирование, което отговаря за скатаването на парашутите. Това се извършва в период, когато не се води натоварена парашутна дейност.
В по-свободните от скокове периоди те правят това. Когато имаме голямо натоварване, както е на учение като „Тракийско лято” например, и в рамките на 1-2 седмици се изпълняват по 1000 – 2000 скока, тогава всички военнослужещи от бригадата трябва да могат да си скатават парашутите. Всеки парашутист, който изпълнява скокове по специална парашутна система, преди това преминава през курс не само за скатаването му, но и за управлението му. 

– Каква част от снаряжението и въоръжението на нашите Специални сили е българско? 

– Голяма част от него, както и от автомобилната техника, са все още стари образци. Дали е руско производство или българско, но е по този модел. Автомат „Калашников”, както и много други средства се произвеждат в България. Много неща са наше производство, дори като по-стари образци.
От автомобилната техника около 10% е нова и внесена през последните 10 години. Същото се отнася и за комуникационно-информационните ни системи. Останалият процент, за съжаление, е стара техника. Що се отнася за парашутните ни системи, след 10 години чакане има нова система MC-6. Това е най-съвременният десантен парашут с кръгъл купол, който усвоихме тази година. Той е американско производство.
Броят на парашутите, които имаме, е два и половина пъти повече от тези, които имахме миналата година. Ще внесем и нови парашути тип „летящо крило”. Всички тези парашути идват при нас по програмата FMF за военно подпомагане от страна на нашия стратегически партньор – Съединените щати. 

– Вие сте едно от най-елитните подразделения, а казвате, че имате проблеми с набирането на хора. Това не е ли някакъв парадокс? 

-Явно войнишката професия не е атрактивна. Основният проблем за нас са войниците. Имаме вакантни длъжности за старшини и офицери, но некомплектът на войнишкия състав е много голям. Това се дължи най-вече на това, че последните 10 години не са правени конкурси по ред причини.
Сега вече започваме с тези конкурси. Не сме атрактивни, защото като цяло войнишката професия не е конкурентна като заплащане на пазара на труда. Но пък твърдо мога да кажа, че тези, които продължават да работят, са елитът на елита. Те са най-подготвените, които служат с душа и сърце за просперитета на специалните сили и на Българската армия. За огромната част на тези хора водещо е не финансовото положение, а патриотизмът и духът.