Последният ден на 2013 г. Светът се готви да посрещне Новата година, телевизиите излъчват празнични репортажи и анкети сред забързани хора, които споделят къде ще са в новогодишната нощ.
Ето откъс от един такъв репортаж: В приятно заведение управителят казва „Чакаме нашите приятели българите, резервирали са целия ресторант.“ По улиците усмихнати български туристи твърдят: „Тук е страхотно!“ и дори „Много по-добре е от София!“ Градът е Белград, а репортажът е излъчен по сръбския канал на …Ал Джазира.
Колегите дискретно премълчават един от основните мотиви за българската инвазия – цигарения туризъм. Да, в Сърбия се пуши навсякъде, заведенията са по-скоро с компромисна вентилация, а сервитьорите чистят пепелниците от време на време, дори в началото на вечерта достатъчно често. Цените на папиросите също са примамливи. Ако пакет „Парламент“ у нас струва 6 лева, в Сърбия излиза около 4.70 лв. Но само за година и половина цигарите поскъпнаха средно с лев на кутия. Няма значение от марката, акцизът си казва думата в преследване на европейския и удря по вредния навик. Да, преди месец Белград официално започна преговорите за членство с ЕС и това засега си личи по скока на цените на цигарите. Сръбският премиер Ивица Дачич очаква до 5 години страната му ще бъде готова за членство. Дали тогава няма да се превърне и в територия без цигарен дим?
Внимателно с „дунята“!
Засега сърбите си знаят цената и умеят да ни привлекат в прекрасните си кръчми с великолепна кухня, приятни питиета и уникална атмосфера. В Сърбия се пие ракия. Гроздовата се смята за нещо твърде тривиално и сервитьорите препоръчват кайсиевата, с уникален аромат, и „дунята“ – дюлева, най-рекламирана, но прекалено ароматизирана. Ако всяко българско заведение предлага дълъг лист със салати за ракийката, в Сърбия салатата е скромна, но затова пък – без въображение. Малко нарязано зеле с…нищо или гумени домати с нагарчащи краставици и люти чорбаджийски чушлета. Изводът е: Замезвайте с плескавици, сръбската скара е световна марка. За гстрономите препоръчвам печано, предварително пушено месце, уникално е! И внимание! Ако сте си купили пакет с предплатени вечери, не се учудвайте, ако се разочаровате именно от основното ястие – то обикновено е полуфабрикат и вкусът му се е загубил в цивилизацията.
Най-забележителна в заведенията е атмосферата. Ще я почувствате на улица „Скадарска“ на пъпа на Белгард. Това е някогашната бохемска улица, запазена почти непокътната и до днес. Там не се препоръчват високите токчета – заклещват се в калдаръма. Например кръчмата „Три чешира“ – „Трите шапки“, е влязла в занаята преди век и половина, в далечната 1864 г. „Трите шапки“ са покривчетата на три къщета, с ниски тавани и малки соби, днес – отделни салони. Работи 24 часа нон стоп. През цялото време има „жива свирка“ – цигански оркестър, който пее вечните песни „за сватби и погребения“. За 500 динара или за около 9 лева ще ви изсвирят всяко култово парче на Горан Брегович и ще ви подтикнат с усмивка да пеете заедно с тях. А като разберат, че сте българи, минават на македонска музика и дори влагат творчество. Например като запеят „Македонско девойче“ ще ви изненадат със стиха : „Няма по убаво девойче от българинче!“
Само циганите да им имахме на нашите съседи – царе на музиката и на настроението! По пешеходната улица на Белград „Княз Михайло“ оркестрите им вече са духови, а не с неизбежните за кръчмите цигулка и акордеон. Завзели са територията си през 15 метра, цепят въздуха и събират усмивки.
Казват, че река Сава, която минава през Белград и там се влива в Дунав, дели не просто Сърбия, а цяла Европа на Южна и Централна. Сава става границата на Османската империя, след като турците са отблъснати при Виена, а след 18 век отвъд реката е Австо-Унгария. Отсам Сава са хората са източноправославни религия, отвъд – протестанти. Не случайно Автономната област Войводина имаше претенции да се отдели като самостоятелна държава по време на разпада на бивша Югославия. Но на какво се натъкнахме в центъра на столицата й Нови Сад? На цигански духов оркестър със същите изпълнения, както по „Княз Михайло“ в Белград!
Ако имате „авантюристичния“ дух да отидете в Сърбия с помощта на туроператор, двучасовата обиколка с автобус из Белград може и да ви изненада.
Св. Сава – тъжната балканска история
Първа спирка: Храмът „Св. Сава“. Посветен е на първия сръбски архиепископ, син на великия жупан Стефан Неман. На духовника, съградил с баща си Хилендарския манастир в Атон и други манастири и училища в родината си. Затова, след като е канонизиран, е провъзгласен за покровител на училищата и учениците. Умира във Велико Търново през 1236 г, където е по покана на цар Иван Асен Втори, но се простудява по време на Водосвета на Богоявление. Погребан е в храма „Св. 40 мъченици“, а след като България пада под турско робство сърбите успяват да изнесат мощите му от нашите земи. После османците нахлуват и в Сърбия, добират се до Светите мощи и ги изгарят ги в Белград. Тъжната балканска история не спира до тук. В края на 19 век на мястото на изгорените мощи се решава да се съгради храм. Но заради войните остана недовършен. После идват Титовите комунисти, християнството не е на почит, дори един вътрешен министър имал идея да превърне църквата в цирк. През 1988 г. идва призив към всички жители на бивша Югославия да дадат лепта за доизграждането на храма. И даряват хора от различни вероизповедания, идеята е да се обедини нацията. Така – до днес. Сръбската екскурзоводка Милица разказва: „Колко е дарено – Бог знае! И само Бог знае колко са откраднали свещениците. Велика е сръбската история през Средновековието, срам ме е от това, което се случва през последните години“.
Втора спирка: Къщата на Цеца Величкович. Ето, това се казва забележителност! Намира се в квартала „Дединие“, което в превод означава бащиния. След нейния дом започва „Забраненият град“, в който с влиза само след предварително разрешение от полицията. Турператорът ще ви покаже къде са живели диктаторите Тито и Милошевич, разкошната някога вила на Тито е полуразрушена. Някъде на границата на „Дединие“ е и домът на Бранислав Нушич. На бележития писател се наложило да продаде къщата си в центъра, за да изучи децата си и да се пресели в тогавашните покрайнини, днес – белградския „Ориндж каунти“…
Трета спирка: „Златният мост“. Сърбите наричат най-новото инженерно съоръжение „златно“, защото според местната екскурзоводка в строителството му са потънали – откраднати, никой не знае колко точно пари. Но достатъчно, за да бъде реално позлатен.
Четвърта Спирка: „Кале мегдан“. Е, това е вече истинската историческа забележителност, която има и българска връзка. На древния гарнизон са се обучавали храбреците от „Легия Раковски“, там Левски е направил лъвския си скок.
Музика и коне пред Скупщината
Обиколката завършва точно на Кале Мегдан в ранния следобед на 31 декември с ценни напътствия от туроператорката: Точно в 1 след полунощ , на 60-тата минута на Новата 2014 г., пред Скупщината започва голям концерт под звездите. Ще го открие самата Цеца Величкович! Като всеки уважаващ себе си парламентарен репортер отвеждам приятелите си до парламента на западната ни съседка, но чак 2 часа след полунощ. Пред Скупщината вече не звучи чалга, а добър сръбски рок. Младите куфеят, а наоколо се продава пица и бира.
Сцената е закрила скулпторите двата коня пред сградата на Народното събрание. Заради тях, а и заради нещо друго сърбите наричат шеговито Скупщината „конюшнята“, а депутатите си – „конете“.
Да ни е честита – на нас и на съседите, Годината на коня!
Милена Бояджиева
