Нашият специален кореспондент от Прага, Лидия Гълъбова, ни показва модел, как една национална литература с мащаба на българската умее да се налага на картата на световния литературен процес, да включва универсални теми и идеи в локалните си интерпретации. Но и как може да изнася своята съвременна литература на чуждите книжни пазари, да разработва проблемите за личната свобода и национални предразсъдъци, за толерантността към емигрантите и смесването на културите, които са особено жизнени и значими за размишление в духовната територия на ЕС. Любовта и омразата – една амплитуда на българската литература, която пронизвайки я от своето възрожденско начало у Ботев, намира съвременните си тълкувания в много по различна среда и с много по-различни осмисляния от традиционно познатите ни.
Тазгодишния 24-ти Пражки фестивал на писателите е с мото “ Любов и омраза“ – всеобхватна жива метафора на днешния свят, който се изгражда и саморазрушава, разбрал и незапомнил уроците на историята. В старанието си да се опази, се огражда и стеснява, глобаризира или милитаризира, ври от ненавист, но и от любов…
Гости са поети, писатели и художници от възраждащото се за нов живот Кралство Мароко. Повод – 55-годишнината от основаването на дипломатически отношения между двете държави. Гостуваха писателят, художник и скулптор Махи Бинебине, поетът Салах Ел-Куади – преводач, борец за човешки права, Бенсалем Химих – писател, философ, отнесъл приза на ЮНЕСКО за арабска литература, художникът Мехди Кьотби, поетесата Фатима Чахид – премахнала бариерите пред жените и защитила правото им да се представят в обществото. От чешките автори бяха Томаш Змешкал, Мартин Вопенка – председател на Съюза на чешките издатели, политикът и дипломат Ян Каван, изкуствоведката Анна Правдова. Фестивалът се състоя във великолепно съхранените и красиви сгради на чешкия Парламент, под патронажа на неговия председател Милан Штех.
Дискусията от първия ден бе за възможностите да се публикува чешка литература в Мароко – на следващият книжен пазар там ще бъде поканена делегация от писатели и издатели. Езикът, на който пишат мароканските писатели, е не само арабски, но и френски, берберски, испански, холандски и английски. Дебатът засегна финансирането на литературата в страната. Подкрепа от институциите почти не съществува, освен от Министерството на културата, която е недостатъчна, както и учреденият приз на посолството на Франция в Мароко за превод от френски на арабски език. След авторските четения на Фатема Чахид и Бенсалем Химих, вечерта продължи с дискусия „Любов и омраза“. Откри я Майкъл Марч – основател и президент с питането кое от двете владее света? Любовта е градиво на човека – чувство, но и отвореност към света, умение да съграждаш. И да прощаваш, подчерта Бенсалем Химих, да си толерантен към околните – поезията е естествен продължител на връзката на твореца със света и доброто в него. Фатема Чахид припомни за изконната майчина любов, важно е глаголът “обичам” да бъде в сегашно време – то е реално, от него зависи нашето бъдеще. Ян Чулик – преподавател от университета в Глазгоу, зададе въпроса как да се справим с генезиса на насилието – имаме ли възможност да избираме и как да се превъзмогне желанието за хегемония. Какво е активния хуманизъм? Според него медиите трябва да се отворят към всички, да се освободят от доминацията на западните медии и така да преодолеят неразбирането. Водеща роля имат интелектуалците, поетите и писателите. Салах Ел-Куади сподели преживявания от затвора, където си поставен пред ясният избор да ненавиждаш или да обичаш. Любовта ни е потребна като преживяване, за да устоим на деструкцията, подчерта творецът.
Вторият ден на фестивала продължи с негови авторски четения, а също и на Махи Бинебине. Завърши с дебат „Моят дом“ – дали се чувстваме у дома си в родината или домът може да бъде и другаде. Махи, живял дълги години в Париж, Ню Йорк и Мадрид, решава да се върне в родината си. Причината – че на втория тур за президентски избори във Франция е допуснат националистът Жан-Мари Льо Пен в страна, положила основите на борбата за човешки права. Човек може да живее навсякъде, но Махи не съжалява, че се е върнал в страната си и участвал в нейната демократизация. Сега той твърди, че продава повече картини в Казабланка, отколкото в чужбина. Ян Каван, роден в Лондон е син на чехословашки дипломат, осъден от комунистическия режим на 25 години затвор. За него домът е вид стоицизъм за отстояване правото да се чувстваш свободен. Той е принуден да емигрира във Великобритания като студентски водач от събитията през 60-те години в Чехословакия. Там основава „Палах-прес“ – главната печатна агенция на Харта -77, а по-късно се връща и участва активно в демократизацията и политиката. Автор е на книги, между които „Глобализацията с човешко лице“. Емоционални бяха и мислите от Фатима Чахид – деветгодишна, напуска родният си Тародант, но запазва своите берберски корени. Възпява в стиховете си червените и сини цветове на своя край, наред с изцяло белият, изплувал от морската пяна – Рабат. Различен опит сподели Товаш Змешкал, чийто баща е от Конго, но той е роден в Прага, живял е в Лондон – усещането за дом не може да се сподели, съкровено е като тайна. Той тепърва я разгадава, след като посещава Конго. Необичайният му стил на писане примесен със сарказъм и драматизъм, отличава последната му книга „Сократ на екватора“.
Последният ден от фестивала представи в Градската библиотека филма на мароканския режисьор Набил Айох – „Конете на Бога“. Лентата е наградена на филмовия фестивал в Кан. В основата му е книгата на Махи Бинебин. Разказва действителната трагичната история от 2003 г. на деца от предградията на Казабланка. Те играят футбол на сметището в мечти за по-добър живот, но са подмамени от религиозната мафия, която финансира тероризма. Без колебание се самовзривяват с увереността, че животът, който ги чака ще бъде прекрасен. Книгата на Бинебин „Конете на Бога от Сиди Моумем“ е преведена на чешки език и авторът успя да раздаде автографи.
Неговата книга и стиховете на Фатема Чахид „Топлият дъх на твоите устни“ са първите творби преведени на чешки език, с които са възнаградени усилията на създателите на фестивала Майкъл Марч и Власта Бъртникова. Те са подарък за четящата публика и надежда че любовта винаги е по-силна от ненавистта…
