Кирчо Атанасов е завършил математика, специализирал е управление на образованието в Ирландия, 30 години е бил директор на Образцовата математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“. Математикът е доктор хонорис кауза на ПУ „Паисий Хилендарски“ и почетен гражданин на Пловдив, носител е на орден „Стара планина“ – І степен. Кирчо Атанасов е бивш зам.-министър на образованието и народен представител в 42-рото НС.
– Доцент Атанасов, кога ще има политическа воля в парламентарно представените партии и законодателен консенсус по Закона за народната просвета?
– Време е Законът за народната просвета (ЗНП) да изпълни както основните постановки на 10-годишната програма за Развитие на образованието 2006 – 2015 г., така да отрази и развие потребностите на обществото към образователната система. Затова са важни онези дейности в средното образование, които обществено-икономическото развитие на страната и световният опит императивно налагат в образователната система. Предложенията, които неотдавна направих, е добре да бъдат използвани между първото и второто четене на ЗНП, за да не се окаже, че пак са изпуснати важни елементи.
Твърде много са децата, които по финансови причини поради задълбочаващото се социално неравенство не могат да продължат образованието си. Необходим е нов стандарт в проектозакона със съдържание: „Държавата осигурява финансиране на основните образователни и жизнени потребности на обучаващите се в детска градина или училище деца и ученици до завършване на средното им образование“. Само така ще можем да преодолеем сложилата се през последния четвърт век неявна забрана за достъпа до образование на част от българските деца. По този начин българското училище ще осъществи и социалния си характер. Пълното и ефективно прилагане на тази мярка ще доведе и до постепенното и сигурно преодоляване на ней-тежкия проблем на нацията – демографския срив. За целта е необходимо осигуряване на стабилност и приемственост в управлението на държавата от всички национални политически и социални фактори за период не по-малък от 20-25 години. Така лостът на образованието ще успее да промени кривата на демографския срив, който повече от 25 години непрекъснато се задълбочава и всички прилагани досега мерки за преодоляването му, се оказаха безрезултатни.
Всяка година отпадналите от училище деца са между 15 000 и 25 000, а обществото продължава да нарушава техните права по Конституцията и по ЗНП – да се образоват задължително до 16-годишва възраст.
– Известно е, че имате идеи, които някои определят като екзотични и предпочитат да не коментират, камо ли да изпробват в практиката. Какво предлагате конкретно?
– Необходимо е създаването на нов вид училище „Втори шанс“ – за обучение на ученици в задължителна училищна възраст, прекъснали обучението си за повече от една година, както и за лица, навършили 16 години, които са напуснали училището преждевременно. Във „Втори шанс“ да се организира обучение за придобиване на основно и средно образование и на професионална квалификация. Предлагам да се създаде и национален фонд „Талант“ – за осигуряване на подкрепа на даровити деца и ученици. Особено внимание да се обърне на учениците, участващи на международните олимпиади, на които да се даде алтернатива за елитно обучение в България чрез възстановяване на персоналното обучение и др. Необходим е и Национален изследователски институт към МОН за проучване на добри национални и световни образователни практики, за иновации и апробирането им в българската образователна система. Трябва да се създаде и Национална агенция към МС за оценка и контрол на качеството на училищното образование.
В спора за Математическите гимназии трябва да се има предвид, че това са училища, ярко утвърдили се повече от 40 години в България и по света. Те са добри образователни практики, които трябва да се институционализират в образователната система на страната. Извършването на приема от 5-и клас в математическите гимназии (по 1 паралелка, а в София – 3) не може да води до смяна на статута на гимназията. Първото „избухване“ на математическия талант е мeжду 11-12-годишна възраст и проявилите се трябва да се обгрижват и развиват така, както се полагат специални грижи и внимание за децата – таланти в музикалните, художествените и спортните училища.
Общоприет факт в света е, че математиката е вторият по важност учебен предмет (след родния език). Математическата компетентност е заложена като една от ключовите в Европейската референтна рамка още през 2007 г. Все по-ясна става и връзката между слабата подготовка по математика в училище и ниските професионални качества на специалистите, завършили ВУЗ, а оттам и реализацията им в икономиката.
– Стана ясно, че имате предложение и по матурите, какви?
– Предлагам въвеждане на втори задължителен зрелостен изпит – по математика за завършване на средно образование. Той може да стане задължителен не по-рано от 7 години след влизане в сила на новия Закон за народната просвета.
– По организацията на училищното ръководство споделяте още предложения. Осъществими ли са?
– Не търпи отлагане разработването на нова система за подбор на директори на институциите в народната просвета. След проведен национален конкурс кандидатите за длъжността да получават документ „директор на училище в Република България“, който да им позволява да кандидатстват за тази длъжност в цялата страна, без да се налага да се явяват отново на конкурс.
Задължителна е квалификацията на учителите и останалите педагогически специалисти на всеки 2 до 5 години в размер на 160 академични часа, която да е осигурена финансово от държавата.
Модулите за квалификация на учителите да се утвърждават от министъра на образованието и науката, а самата тя да се измерва чрез система от квалификационни кредити, което пък да се удостоверява с документ.
– Предвиждате и нова организация на национално ниво, в какви направления?
– Предлагам да се създаде национален информационен регистър на утвърдените от министъра модули за повишаване на квалификацията на учителите и на останалите педагогически специалисти. Необходим е и Национален информационен регистър на учителите и останалите педагогически специалисти, преминали обучение по модулите за повишаване на квалификацията. Трябва да се разшири системата за кариерно развитие, като се въведат и педагогическите длъжности: „стажант-учител“, „младши учител“, „учител-методист“ и „стажант-възпитател“, „младши възпитател“, „старши възпитател“.
А как ви звучи създаване на регистър на всички деца и ученици от раждането им до завършване на XII клас с електронен образователен паспорт? Така ще се прекрати практиката на „мъртвите души“ в училище, ще се изсветли и проблемът кои и колко са отпадналите от училище деца. Предлагам и създаване на национален регистър на училищата, лицензирани от МОН за извършване на обучение в дистанционна форма. Председателят на ученическото самоуправление и председателят на училищното настоятелство да участват с право на глас в заседанията на педагогическия съвет на училището. Убеден съм, че сигурен път на ученика към достъп до качествено образование е образователната парадигма – педагогическо сътрудничество между учител и ученик!
– И какво не трябва да забравяме „реформирайки“ образователната система?
– Връщайки се към ценностите на Възраждането не бива да забравяме надписа на старото дървено училище в Котел: „Помогни ми да те возвися“.
Веселка Венкова
фото автора
