Преди близо две години, когато през нашата южна гранична бразда почти безпрепятствено напираха и преминаваха големи групи незаконни имигранти, маскирани под благовидния предлог на
бежанци, за първи път написахме „Как се пази граница“. Тогава темата упорито се заобикаляше от управляващите, а граничните полицаи, въпреки волята им и въпреки императивните изисквания на няколко закона и на Наказателния кодекс, бяха принудени да изпълняват някаква странна хуманитарна мисия. Прекрачили веднъж браздата, под вещото ръководство на турски и наши „каналджии“, самообявилите се за бежанци просто търсеха къде са камерите на граничарите и махаха към тях за помощ. Още тогава допуснахме, че охраната на границата може да се изгради отново на войскови принцип – със застави, комендатури, отряди. Сега се вижда, че две години по-късно пак не може да се мине без армията при охраната на държавната граница.
Това беше тогава. Приемните и разпределителните центрове се напълниха с хора, като поне половината от тях се оказаха всякакви други, но не и бежанци от сирийските конфликти. Когато преди две години разказахме „Как се пази граница“, напомнихме, че във всички времена от създаването си като структура, граничарите, независимо на какво подчинение са били, не са допускали, понякога с цената на живота си, нарушение на границата. А когато се е налагало
са я отбранявали и с оръжие
Сега влязохме в световните медии с достойно изпълнения служебен дълг на един български граничар, който с оръжие спря напираща група нарушители на границата. За първи път се употребява оръжие срещу бежанци, казаха някои. Като благодушно отминаваха водните струи и газовите гранати, използвани от унгарци и македонци, а сега от словаци, само и само да спрат незаконното нашествие през границите си.
От времето преди две години много неща се промениха или поне станаха по-ясни. Европа почувства на собствена територия какво значи буквално нашествие от незаконни мигранти, които не се спират пред нищо – нито пред полиция, нито пред гранични огради, които ловко режат или прескачат.
Стана ясно, че в голямата си част тези групи от млади, здрави и силни мъже едва ли са нещастни бежанци. Отдавна вече и гласно се изричат не само съмнения, а и твърде обосновани предположения, че с тези потоци от хора могат да нахлуват в сърцето на Европа цели клетки и подразделения на
терори-стични организации
Но когато един наш граничен полицай просто изпълни служебните си задължения, мненията се поляризираха. От реалното – предотвратено нарушение на държавната ни граница до – погубен живот на човешко същество. Разследването досега показва, че граничарят е действал абсолютно правомерно. Извършени са три огледа на местопроизшествието. В качеството на свидетел е разпитан Вълкан Хамбарлиев – полицейският служител на ГД „Гранична полиция“, който с изстрела си спря напиращите уж афганистанци. Като свидетели са разпитани и неговите колеги – двама полицейски служители, присъствали на инцидента, съобщиха от прокуратурата.
Пред 7 съдии от Окръжен съд – Бургас, следователи са разпитали като свидетели задържаните чужди граждани, представили се за афганистанци. Преводачи специалисти са установили, че едва половината от тях са наистина от Афганистан. И тези, които са от там нямат право на закрила като бежанци, защото в страната им не се води война. Жестоката истина, най-после призната от цяла Европа е, че няколко локални конфликта в Близкия Изток се превърнаха в оправдание на нахлуващата в Европа вълна от
нелегални икономически имигранти
Липсват данни и доказателства за наличие на снимки и видеозаписи на сцени на насилие от страна на граничните полицаи в телефони, държани от незаконните емигранти. Това твърдение се появи веднага след инцидента. То по начало е абсурдно, защото нашите граничари са били трима срещу добре организирана група от 54 здрави и силни млади мъже, които са се държали крайно агресивно. Защитници на човешките права, които не излизат от лъскавите си офиси и преценяват обстановката само чрез екраните на лаптопите си, надигнаха гласове – защо тримата граничари не са задържали нелегалните? Тук най-резонен е отговорът на главния секретар на МВР Георги Костов. В студената тъмнина и сред пущинаците, когато срещу трима служители на закона връхлитат над 50 агресивни мъже с неизвестен произход и самоличност, които
не се подчиняват на заповедите
да се предадат, всички правила предвиждат респектиране на агресията чрез предупредителни изстрели. Изстрелът е бил само един. Във въздуха. За лош късмет на нелегалните – рикошетът в моста е погубил един от тях. Не е стреляно директно срещу групата и срещу отделен човек от нея, макар, че и това би се наложило, ако обстановката излиза извън контрол.
Сега се завъртат сложни юридически казуси. Основният въпрос е превишени ли са пределите на неизбежната отбрана. Тук има една тънка законова уловка. Като неизбежна отбрана, засега, нашето право приема да се защитиш от заплаха за живота и здравето с адекватно на нападението оръжие. И друг път е ставало дума за дела, в които разтакават полицаи, употребили огнестрелно оръжие срещу нападател с нож. Адвокатите вече са усвоили хватките и пледират, че на нападение с нож не може да се отвръща с изстрел. И друг път сме разглеждали абсурдността на тази позиция – дали полицаите трябва да ходят с ножове, тояги, кирки, брадви и лопати, та ако ги нападнат с такива средства, да отвръщат със същите. Странно защо сега юридически казусът с граничния полицай се разглежда като неизбежна отбрана, а не като изпълнение на задълженията му по закона на МВР, който
разрешава огнестрелно оръжие
макар и в краен случай. Какъв по-краен случай от този, в който имаме нагло нарушаване на държавната граница, още по-нагло неподчинение на полицейски разпореждания и съвсем нагло застрашаване с физическа разправа от страна на 54 яки „бежанци““ спрямо трима гранични полицаи, като не се знае, ако груповата атака не е била предотвратена с предупредителния изстрел, дали днес нямаше да говорим за убити граничари?
След доста експерименти с граничната охрана през последните две години няма как да не се върнем в онези по-далечни времена, за които писахме в „Как се пази граница“. Пази се с всички разрешени от закона средства. Дори когато това се налага – с огнестрелно оръжие. А пътят на истинските бежанци не е през пущинаците по тъмна доба в потаен час, а с документи през граничните пунктове. Там никой не стреля. Но ако при всяко задържане на нарушители на границата над полицаите нависва заплахата от разследване, дали утре някои от тях няма просто да обърнат гръб на поредната тълпа „бежанци“. Така ли ще пазим границата?
Значи може Да се спазва Член 279 от НК
На 16 октомври на влизане в страната от Турция през ГКПП-Капитан Андреево са задържани трима иракски граждани, които представили на служители на гранична полиция иракски паспорти с положени неистински визови немски стикери. Според обясненията им всеки от тях е платил на непознато лице в Истанбул, Турция, по 10 000 долара за поставяне на неистински немски визов стикер. Районна прокуратура-Свиленград е повдигнала на тримата обвинение за преминаване на границата без разрешение на органите на властта и за съзнателно използване на неистински или преправен документ – престъпление по член 279 и член 316 връзка с член 308 алинея 2 от Наказателния кодекс. На 17 октомври на ГКПП-Капитан Андреево – гара при извършена проверка от граничните служители на товарен влак, пътуващ от Турция за България, са били открити двама афганистански граждани, скрити под последния вагон и легнали върху бутилките за въздух. На двамата са предявени обвинения за преминаване на границата на страната без надлежно разрешение на властите – престъпление по чл. 279 от Наказателния кодекс.
Същия ден на ГКПП-Капитан Андреево-гара в товарен влак, пътуващ от Турция за България, между контейнерите на вагоните, са открити трима марокански граждани, които първоначално твърдели, че са сирийци, но впоследствие са намерени документите им за самоличност. Те са привлечени като обвиняеми за преминаване на границата без надлежно разрешение на властите – престъпление по чл. 279 от Наказателния кодекс.
