Емил Ценков, арабист
Парижките атентати потресоха света. За пореден път си задаваме въпроса: защо и докога? При това става дума за координирана терористична операция, изискваща високо равнище на подготовка и професионализъм.
Както вече стана ясно, най-малко трима от терористите са свързани със сирийския конфликт и „Ислямска държава“. Впрочем, последната вече пое отговорност за убийствата. Незабавната реакция на Франция бе предвидима и логична – бомбардировките срещу град Ракка показаха, че Париж има противодействие срещу джихадистката агресия. 
Дали обаче войната от въздуха на коалиционните партньори ще се окаже достатъчна, за да разстрои и ликвидира механизма на насилието, което не признава граници между държавите и континентите? Вече се лансират тези за нуждата от сухопътна операция от типа на антитерористичните мисии на Франция в Африка. Френските власти обаче вероятно си дават сметка, че близкоизточният военен театър е далеч по-непредвидим, поради сложното преплитане на интереси, върху които се гради жилавостта на „Даиш“ (арабската абревиатура на „Ислямска държава“).
Все пак атентатите могат да допринесат за преодоляването на все още битуващи илюзии, че близкоизточният инкубатор на тероризъм не е пряка заплаха за европейците. Онези, които носят непосредствена отговорност за възникването на явлението „Даиш“, както и на другите джихадистки структури в Сирия, са най-заинтересовани от третирането на терористичната заплаха като вътрешнополитически проблем в съответните европейски държави. Всъщност, единствено ефикасният подход в противодействието на тероризма е холистичният, който отчита връзката между конфликти, радикализация и атентати. През 21-ви век не само заплахите, но и войните са асиметрични. Географските разстояния и националните граници вече не са проблем за инфилтрирането на екстремисти от Близкия изток, по същия начин, по който европейски фанатици се инфилтрират в Сирия.
Целта на „Даиш“
Както писа тези дни един от най-прозорливите американски коментатори Стивън Уолт („Форин полиси“), би било погрешно, ако надделее емоцията и попаднем в капана на „Даиш“. Защото джихадистите използват насилието като инструмент на дългосрочна стратегия. Какво всъщност цели „халифът“ Абу Бакр ал-Багдади? Преди всичко, естествено, да накаже самата Франция, която напоследък се включи във войната от въздуха срещу ислямистите, както и да отправи кърваво предупреждение към други желаещи да се конфронтират с „Даиш“. По-далечната цел обаче е да пренесат в сърцето на Европа духа на омраза и верска нетърпимост между мюсюлмани и немюсюлмани по логиката „колкото по-зле, толкова по-добре“.
Подобна или сходна е тактиката на Ал-Багдади и в рамките на самите арабски държави, където целта е разпалването на враждата между сунити и шиити. Защото логиката на джихадисткото воинство се ръководи не само от краткосрочни военнотактически цели, а от далечната перспектива за разпалването на същинска религиозна война, която е и война на идеи и идентичности. Само в такава атмосфера „Даиш“ би могла да разчита на широка подкрепа сред сунитските общности, съставящи мнозинството в арабско-мюсюлманския свят, както и в мюсюлманските общности в Европа. Франция, а и другите страни от антитерористичната коалиция биха попаднали в капан, ако изпратят свои войски в Сирия или Ирак. Това вече го направи Буш-младши, но резултатът е именно възникването на „Ислямска държава“ и задействането на антиколониалния рефлекс сред местното население.
Война и дипломация
Едно от главните предизвикателства на асиметричните войни от типа на тази, която „Даиш“ води срещу Запада, е че тяхното спечелване изисква не само военни, но и дипломатически контрамерки. Има нещо символично, че атентатите в Париж съвпаднаха с поредния тур на преговорите по сирийската криза във Виена. И макар терорът временно да засенчи, поне засега, дипломацията, точно тя би могла да даде ключа за преодоляване на мъртвата точка, до която е достигнал антитероризмът. Определянето на времеви рамки за започването на преговорния процес (1 януари 2016 г.) между враждуващите страни в Сирия и очерталото се сближаване в позициите на САЩ и Русия дават основания за предпазлив оптимизъм. Сега на дневен ред е изготвянето на списък с терористични организации, които няма да са част от тези преговори, а ще са обект на антитерористичните атаки. С тази деликатна мисия е натоварена Йордания, която ще трябва да балансира между противоречиви интереси. Проблемът е, че страни като Саудитска Арабия и дори Турция все още имат разминаващи се оценки за отделни джихадистки структури. Актуалността на задачата по изготвяне на подобен списък отново бе подчертана от Путин в края на срещата на Г-20 в Анталия. Тя е свързана и с успешното съчетаване на дипломация и война чрез прекратяване на сраженията между неджихадистките формации в Сирия и пренасочване на военните действия срещу терористите от „Даиш“, Джебха ал-Нусра и други фанатизирани банди. Дали това ще се случи, пряко засяга интересите на страните-членки на ЕС, на които обаче е отредена второстепенна роля във Виена.
