– Г-н Кръстев, кои са най-важните предизвикателства пред Европа след атентатите в Брюксел?
– Без да подценявам жертвите и щетите, които те нанесоха, не бих искал да вземам повод от конкретните събития. А предизвикателството е да се намери достатъчно добра форма за нова организация по дейността на службите за сигурност и обществен ред и на международното сътрудничество. За да не се допуска загубване или забавяне на информирането и или пропуски в действията към конкретни заподозрени лица. Не бих употребил израза, че са постигнати пробойни в сигурността на ЕС като цяло. Макар че пропускът да се вземат конкретни мерки срещу конкретни лицаq може да доведе до много сериозни жертви и щети.
– Какво може да направи Европа срещу радикализирането на младите хора като един от рисковете за сигурността?
– Всъщност, радикализиране са преживели много общества в различно историческо време. Така че е важно да си изясним понятието радикализъм днес и дали всяка радикализация е свързана с екстремни действия и към тероризъм. Защото, естествено, разпространяването на радикални идеи и възприемането на радикално поведение създава широка основа за крайни действия. Често се радикализират цели общности, които са маргинализирани, но самите извършители на терористичните действия не са част от тези общности. Част от тях са получили образование в тази среда, която отричат. Но лесният достъп да средствата за разрушаване само по себе си представлява опасност. Защото един радикализирал се човек без достъп до тези средства естествено може да нанесе много по-малко щети.
– Съизмерва ли се вече процесът на радикализация у нас с мащаба му в Западна Европа?
– У нас традиционно живее мюсюлманско население. Разликата с мюсюлманските общности, формирани в Западна Европа, наистина е толкова огромна – същностна и ценностна, че не бих сравнявал тези общности като възможен обект или субект на радикализация. Което и прави задачите на нашите специални служби в някакъв аспект по-различни. Те стават съпоставими със задачите на западноевропейските служби, доколкото миграционните потоци ни засягат все по-силно. И рисковете за сигурността в Западна Европа се проявяват и тук или има потенциал да се проявяват. Но мюсюлманските общности като източник на радикализация са съвсем различни. С това не подценявам възможностите у нас за радикализиране на определен брой лица, които биха могли да създадат проблеми за сигурността ни на различни равнища.
– Доколко това, че вече много имами у нас са образовани и финансирани в Саудитска Арабия и Йордания, провокира опасност от разпространение на радикален ислям и от създаване на спящи терористични клетки?
– Не бих правил такава пряка връзка, защото те биха могли да бъдат обучени и в някоя западноевропейска държава и да са се радикализирали. Дефиниран проблем и в институции, и в академичните среди е липсата на достатъчно добре институционализирано обучение по ислям на ниво висше училище у нас. Това трябва да бъде решено, но така че да не се получи обратен ефект в обществото. Но по-добре е държавата да знае какво се преподава в едно лицензирано висше ислямско училище (сега Висшият ислямски институт няма лиценз), отколкото да търсим кадри, обучени зад граница. Трябва базовото висше ислямско образование да се получава в България, а само допълнителната квалификация да е въпрос на избор. И ограничена, доколкото има и международно отхвърлени форми на обучение.
– До каква степен проектозаконът за тероризма, който подготвяте да влезе в НС, ще пренареди системата за сигурност?
– Твърде е рано да се говори, защото се обсъжда дори рамката на закона. Обсъждат се базови концептуални въпроси, търси се и моделът за такова законодателство, което страни като Франция вече приеха. Очаква се и предстои да се приеме европейска директива за противодействие на тероризма. Ние ще действаме според капацитета на нашите сили. А какво въздействие това законодателство ще има върху армията и МВР, е още по-рано да се говори.
– Какво се промени в синхрона между системата на БА и МВР със съвместните учения?
– Просто този синхрон се подобри. Първо, той получи законова регламентация, каквато нямаше. Второ, вече имаме учения на съвместни действия и те подлежат на анализиране и извеждане на правилните изводи от тях, както и планиране на нови учения. Не е странно, че се правят такива учения, странното е, че не са правени дълго време. Иначе всяка държава е длъжна да го прави, за да се отработват конкретни действия, да се съставят правила и процедури. И както е модерно да се казва, да се направи една комуникационна процедура на държавните институции с обществото и медиите. Има моменти, когато най-елементарните детайли могат да се окажат животоспасяващи или животозастрашаващи. Но ще се научим и на този ред.
– Оказва ли се проблем това, че в системата на националната ни сигурност досега се работеше на парче?
– В момента се работи за подобряване на този синхрон между Министерството на отбраната и вътрешното министерство. Иначе в законодателството вървят промени в закона за защита на класифицираната информация, за МВР. Но няма нищо извънредно в това, че се променя законодателството в системата за сигурност. Важно и в съотвествие и с Конституцията е, че законодателството за противодействие на тероризма не може да бъде извънредно законодателство, както заяви и главният прокурор г-н Цацаров. Извънредни съдилища не се допускат. Прилагане на закон в извънредно положение и извънредно законодателство са две различни неща. Ние не сме в ситуация да говорим за извънредно законодателство. Всички усилия на държавната власт са да не се допуска това нещо, но извънредни мерки – да, в рамките на законодателството. Често се говори, че сме във война с тероризма. И отново, без да подценявам опасностите, но ако говорим сериозно, трябва да внимаваме с думите, които използваме. Защото при война се прилага вече друго законодателство.
– Вървят всякакви очаквания за това дали и откъде да очакваме мигрантска вълна, какви са реалните заплахи?
– В Сирия очевидно нещата се овладяват от режима. Има мирен процес с разбиране, че „Ислямска държава“ и Фронта „Ал Нусра“ не са обект на мирното споразумение. Действията срещу тях продължават от всички държави, които се борят срещу тероризма. И затова няма причина да очакваме бежанска вълна. Ако нещо може да се очаква, това е миграционна вълна, предизвикана от социално-икономически причини, но не и бежанска. Затова трябва да се предприемат съответните на същността на миграционния поток мерки – като към икономически мигранти. Прогнозираният миграционен натиск към Европа е от държави с огромен демографски растеж. Мигрантите търсят по-добър живот. И интернет им показва, че в Европа обществото е добре уредено. Но те на място трябва да си уредят обществата, защото в своите общности тук пренасят техния си ред, но като се ползват от благата на тукашното общество. И ако има криза на мултикултурализма, за каквато ясно говореше и външният ни министър Митов, тя е точно в това, че вече не е възможно да се удовлетворят очакванията на новите гетоизирани общности – че ще се преместят тук и ще живеят по начина, по който са си свикнали, без да приемат правилата на европейските държави и само за сметка на тукашните общества. Досега това беше възможно. С размера на мигрантския поток това вече не е реално. Но доколкото тези миграционни вълни трябва да преминат през уредени държави, каквато е Турция, смятам, че вече не можем да очакваме да се увеличи този поток, особено след последните й договорености с ЕС. Нашата страна чрез министър-председателя Бойко Борисов в последния петъчен парламентарен контрол ясно изрази позицията, че ние знаем процесите и няма да допуснем някоя държава, съседна или не, да си решава проблемите, като нарушава правилата и за наша сметка.
