По всичко личи, че с изравняването на военните потенциали на двете суперсили – САЩ и СССР по време на Студената война, политическото противопоставяне между тях се изостря. Дейността на всички видове разузнавания – политически, военни, промишлени от двете страни на океана се разгръща в глобални мащаби. НАТО и Варшавският договор стават все по-важни за държавите, които членуват в тях. В края на 50-те години на миналия век Франция настоява пред Комитета на НАТО по сигурността да проучи факторите, които са заплаха за опазването на секретната инфор мация, изпращана в дипломатическите представителства на държавите – членки на НАТО, в страните зад Желязната завеса.
От своя страна Комитетът прави проучване и разпространява документ, който предписва начина на изпращане и мерките за сигурност при подаване на секретна информация в посолствата на държави от НАТО в страни от Варшавския пакт.
Според документа основната заплаха за сигурността на секретната информация идва от това, че на практика в страните от съветския блок обслужващият персонал в западните посолства е от местни хора. Освен това съветските спецслужби непрекъснато се опитват да разкриват човешките слабости на западните дипломатически служители и да ги поощряват с цел впоследствие да ги шантажират и вербуват.
В документа на Комитета на НАТО по сигурността се подчертава, че техническият персонал в западните посолства, който се състои предимно от местни жители, често се използва от спецслужбите на Източния блок. Освен това в повечето столици на Варшавския договор западните дипломати са притеснени от жилищните условия и в същото време непрекъснато се страхуват от злонамерен достъп до секретните документи, пристигащи в посолствата от НАТО.
Според Комитета тези два фактора правят дипломатическите представители в тези столици по-уязвими в работата им, отколкото където и да е другаде по света.
Документът предупреждава още, че в страните от съветския блок редовното и професионално използване на специални подслушващи устройства се смята за нещо, което е абсолютно в реда на нещата. Особено напреднал в това отношение е СССР. Опасността от подслушване в страните от Варшавския договор е една от най-сериозните опасности пред сигурността за НАТО. Фактически в тези страни западните дипломати
35172 22.11.1960 Фрэнсис Гарри Пауэрс в специальной экипировке для длительных полетов в стратосфере – американский шпион, чей самолет-разведчик „Локхид У-2“ был сбит советской зенитной ракетой под Свердловском. Чернов/РИА Новостинямат избор
при намирането на жилище
и са лишени от всяка възможност за контрол по време на строителството на сградите и оборудването на помещенията, в които живеят сътрудниците на посолствата. Накратко, в тези жилища може да е монтирано всичко, но освен това от НАТО предупреждават, че дипломатите не са застраховани от подслушване и на улицата. Другата заплаха идва от възможността на най-неочаквани места спецслужбите от Източния блок да използват най-различна фотографска техника.
В документа е направено категоричното обобщение, че правилата, които важат за опазване на секретната информация в страните – членки на НАТО, са абсолютно невалидни за държавите от Варшавския договор.
В резултат на анализа на заплахите за сигурността на информацията на НАТО всички страни членки спират да изпращат
зад Желязната завеса
документи с гриф COSMIC TOP SECRET. Няколко от страните членки изпращат зад „завесата“ само документи с ниска степен на секретност. Правителството на САЩ допуска в посолството си в Москва само документи на ниво SECRET и дори по-ниско. Освен това Съединените щати са готови да предоставят тези документи за консултации в сградата на посолството си на всеки посланик от страните членки на НАТО в съветската столица.
Комитетът съвсем сериозно предупреждава още, че натовски тайни може да има, както в националните секретни документи, „така и в мислите“ на някои висши дипломатически представители, които те биха могли несъзнателно да изразят гласно. Според Комитета политическите консултации, които от време на време са принудени да водят западните дипломати в страните зад Желязната завеса, също изискват понякога изпращане на секретни документи на НАТО в тези страни.
За да се гарантира
сигурността
на информацията
в такива случаи, Комитетът разработва строги изисквания. На първо място е, както стана дума, да не се изпращат документи с гриф COSMIC TOP SECRET в страните зад Желязната завеса. Комитетът решава, че когато се налага там да се изпратят документи с гриф SECRET и CONFIDENTIAL, трябва да се спазват специални изисквания, които допълват основната инструкция на НАТО за сигурността, а не я заменят.
Водещо сред тях е изискването да се сведе до минимум изпращането в посолствата на такива документи. А след приключването на работата с тях те да бъдат унищожавани.
Персоналът от местни хора също да бъде сведен до минимум, само колкото е достатъчен за нормалната работа на посолствата. И при никакви обстоятелства тези хора да нямат достъп до секретната информация или до местата, където тя се обсъжда. Трябва да се проучват техните характери с оглед не само да нямат слабости, а и да могат да устояват на непрекъснатия натиск на местните спецслужби.
За да се намали рискът от изнервящата за посланиците жилищна обстановка и необходимостта от постоянна бдителност, те не бива да се акредитират за дълго време, а по-младшите сътрудници трябва да работят там за още по-кратки периоди.
Комитетът на НАТО обръща извънредно сериозно внимание на правителствата на държавите членки върху заплахите за сигурността на информацията в посолствата, които работят в страните от Варшавския договор.
Първо главно управление на Държавна сигурност у нас по линия на Трети отдел разгръща
задачите на резидентурите
влиянието на САЩ
върху политиката на френското правителство, за противоречията между тях, американските учреждения във Франция и дейността на НАТО. Трябва да се събира информация и за изясняване на вътрешната и външната политика на френската държава и да се изяснят плановете на френските разузнавателни и контрарузнавателни служби.
Освен това е нужно да се разкрият и пресекат разузнавателната и подривна дейност на българската вражеска емиграция във Франция срещу нашата страна.
Във Франция като „обекти за агентурно проникване“ са набелязани Щабът на Европейското командване на НАТО, Секретариатът на генералния секретар на НАТО, Канцеларията на президента на републиката, Министерството на външните работи, политическите партии Съюз на новата република, Католическата и Социалистическата партия.
Изброени са също така и емигрантските организации: Български национален комитет (БНК) – Представителство в Париж за Европа, Българско емигрантско дружество в Париж, Временно българско представителство, Анархисти и Съюз на свободните журналисти.
В Белгия обект на внимание на българските разузнавателни служби са подкомитетът на БНК, Българският национален фронт, Македонската организация „Тодор Александров“ и Бюрото на Радио „Свободна Европа“.
