Един бърз преглед „по реда на надзора“ на няколко последни съдебни дела и внесени прокурорски обвинения показва, че доста често някои от т.нар. леки случаи се решават по допустимото от НПК споразумение с прокуратурата. За него не е нужно много. Хващат те, признаваш каквото признаваш, приемаш, че си виновен и получаваш присъда под предвидения в Наказателния кодекс минимум.
И това поведение не е изобретение на сравнително дребни мошеници, за които разказваме тук с безпристрастния език на прокуратурата. За него се сети преди доста време станалият напоследък отново популярен Димитър Желязков – Митьо Очите. Когато зловещ атентат погуби съпругата му и други негови близки, той разбра, че единственото спасение за живота му е в затвора. И беше първият, който призна, че ръководи организирана престъпна група за наркотрафик. Така се сдоби с едва четиригодишна присъда. Тъй като тя е под петгодишния праг на наказателна тежест, Митьо не посети Бургаския или някой друг затвор, а беше отдаден на „превъзпитание“ в общежитието с лек режим в Житарово. Там дори успя да стане шампион по волейбол, за което получавал градски отпуски. Така обясниха тогава затворническите власти неговото пребиваване в скъпи заведения в „Слънчев бряг“. Колко се превъзпита Митьо при лекия режим се видя от кървавите събития, разиграли се наскоро в морския ни курорт. Видя се и до какво води тази игра на правосъдие, която едва ли има някакъв смисъл, освен харчене пари на данъкоплатците за издръжка на доброволно признали някаква вина мошеници, с което те постигат удивително леки присъди.
„Краят на Черния орел“
Един друг разказ на О,Хенри, „Краят на Черния орел“ пък ни запознава със съдбата на ловък мошеник, скитник, комарджия, който по стечение на обстоятелствата се превръща в главатар на банда. Но когато настъпва време за решителния удар – обир на влак, разбира се, предпочита, вместо да атакува пощенския вагон, да се прислони в един товарен и да поеме към нови измамнически дела. Така и с нашите герои, телефонни измамници, които предпочели да се предадат, за да постигнат, най-вероятно, също като „колегите“ си от Ябланица, споразумение с прокуратурата, което ще им осигури бърза свобода.
Районна прокуратура-Пловдив привлече като обвиняеми Господин Г., на 28 г., и Галя П., на 26 г., за това, че са възбудили и поддържали заблуждение у другиго с цел да набавят за себе си имотна облага и с това са причинили имотна вреда.
От извършените процесуално-следствени действия са били събрани доказателства, че двамата са съпричастни към извършване на измама спрямо 68-годишна жена от Пловдив, като й причинили имотна вреда от 2000 лева. По същото досъдебно производство са задържани с мярка за неотклонение „задържане под стража“ още две лица.
Установено е, че на 23 юли 2016 г. пострадалата получила телефонно обаждане от непозната жена. Тя се представила за нейната племенница, която живеела и работела в Германия. Обяснила, че изпраща в България колет със спестяванията си от 32 000 евро по куриер на име Иван Иванов. „Племенницата“ помолила пострадалата да плати митническите такси за освобождаването на пратката. Жената обяснила, че има 2000 лева и се съгласила да свърши услуга на роднината си. По-късно по телефона на пострадалата се обадил мъж, който се представил за Иван Иванов и поискал 3200 евро за освобождаване на пратката. Жената отговорила, че не разполага с тази сума и предала 2000 лева, като записала и съобщила по телефона номерата на банкнотите. В хода на разследването е установено, че телефонните разговори с пострадалата жена били провеждани от двамата обвиняеми.
Та са задържани на 4 август 2016 г., когато се явили в полицията в гр. Левски, след като били обявени за национално издирвани по досъдебното производство. Обвиняемите Господин Г. и Галя П. са в ареста за срок от 72 часа с постановление на наблюдаващия прокурор. Под ръководството на Районна прокуратура-Пловдив продължават процесуално-следствените действия по случая.
Почти по О,Хенри “Фантето и хоралът”
Три месеца на острова! За такава присъда мечтае героят на О,Хенри от разказа „Фантето и хоралът” – скитник, бездомник, който, щом почувства, че севернякът започва да вилнее из Сентръл парк в Ню Йорк, търси добро презимуване, осигурено му от тримесечна присъда. Без никакво намерение да се осъзнава и превъзпитава. Нещо такова май се получава и с героите на споразумението с прокуратурата в Тетевен.
Районна прокуратура – Тетевен, постигна осъдителни присъди за двама извършители на кражби по одобрено от съда споразумение, постигнато с Районна прокуратура-Тетевен. Иван Г. и Данаил Й. се признаха за виновни и са осъдени за това, че в периода от 02.10.2015 г. до 17.11.2015 г. в гр. Ябланица, Ловешка област, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършители, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот –разбиване на входна врата на лятна кухня, отнели чужди движими вещи: микровълнова печка, газова бутилка с газов котлон, тостер, миксер от лек автомобил ВАЗ 2107 – акумулаторна батерия, всички отнети вещи на стойност 273.30 лева, от владението на собствениците, без тяхно съгласие с намерението противозаконно да ги присвоят, като до приключване на досъдебното производство отнетите вещи са възстановена на собствениците.
За това деяние Иван Г. е осъден на три месеца лишаване от свобода при строг режим. Наказанието на Даниел Й. е три месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. Споразумението има последици на влязла в сила присъда.
На криво съзнание демокрацията му пречи
Колко години вече наказателното ни законодателство е напълно хармонизирано с европейското, но май се оказва, че още не сме дорасли за неговите твърде хуманни норми.
Така въведохме в НПК и споразумението с прокуратурата. С очакването, че признаването на престъпните действия от извършителя не само ще облекчи процеса на разследване и доказване, но и ще представлява своеобразна форма на осъзнаване на вината. Заради което ще се получава присъда под минимума, предвиден в НК. С други думи – проумял е човекът какви ги е извършил, ще полежи малко или ще се размине условно, след това ще забрави тъмното си минало и ще живее като праведен гражданин. Хубави постановки, които обаче у нас нещо не намират реализация. А станаха удобна вратичка за всякакви дребни или крупни играчи със закона, които все успяват да го „надиграят“. Както се вижда, престъпното съзнание у нас все още е такова, че трябва окончателно да се разделим с илюзиите за затвора като място за превъзпитание. Той си остава единствено като изолация на вредните елементи от обществото. Така че докато на нашенското още криво съзнание демокрацията му пречи, ако не можем да изменим законодателството, нека поне съдиите и прокурорите по-прецизно преценяват при кои случаи и обстоятелства да приемат твърде горещите желания на обвиняемите за споразумения.
