Родена в Добрич, Красимира Атанасова (1956 – 2016) е поетеса, журналистка, есеистка и редактор. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на поетическите книги: „Зелена равнина“ (1986), „Цвете в сушата“ (1991), „Дуенде“ (1996 ), „Близостта на мълчанията“ (2001) и още две – „Брак по любов“ (художествена проза, 1993 г.), „Отключени обятия“ (философски афоризми, 1996) Тази книга преди това излиза на английски в САЩ (2004) с репродукции от нашия голям скулптор Павел Койчев)
Книгата й „Брак по любов“ може да се види в библиотеките на Ню Йорк, Блумингтон, Москва, Сиатъл, Букурещ, Белград, Бъркли, Париж и др. Творчеството и е високо оценено от Александър Геров, Светлозар Игов, Вера Мутафчиева, Павел Матев и др. 
Разтворих стихосбирката „Цвете в сушата“ и се върнах назад в живота си. Краси трудно допускаше човек, пък бил той и приятел, до своя душевен свят. Тя беше слушателя на чуждите несгоди – като Стената на плача.
Утешаваше ни, изтъкваше доводи, превръщаше драматичните преживявания в шеговити закачки на случая живот. Рядко говореше за себе си.
Но говореше в стихосбирките си. В „Цвете в сушата“(1991) и „Дуенде“(1996) ярко се откроява, това, което се загатваше в първата „Зелена равнина“. Поезията и се родееше с мъжки темперамент и с мисията за съдбовност. Харесваше Цветаева и Ахмадулина, но не все още с тази трагичност при приемането на света. Лирическият герой на Краси приемаше образа на защитник и спасител. Женското начало у нея имаше мисия – не беше личен проблем, а проблем на множеството. Контрастираше като черно-бяла графика на фона на цветните дъги и интимно-дъждовни срещи, в които младата ни поезия се беше заровила.
По-късните и стихове заприличаха на философски монолог – изречението и се удължи, емоцията охладня, а отчаянието сблъскало се с разума роди прозаични прозрения. Такава е тя в книгите си „Отключени обятия“ и „Брак по любов“. Но прозрения има още в
„Цвете в сушата“
„изправени на себе си тежим,
приведени от другите се учим“
или
„Будувам цяла вечност и само миг живея“
Чува се гласът от онова праначало на майката, готова да защити при всички обстоятелства своята рожба. Александър Геров обобщава за нея: „Стихотворенията и са мъдри, модерни и изящни… Най-голямото достойнство е, че чувството е овладяно, а понякога ни смайва със силните си образи. Първичната и земна жизненост… е съчетана със социална извисеност и проникновеност. Потопила се в майсторството на нашия език, в неговата звучност и дълбочина, тя си играе с магията на словото…”
Краси беше дете-еретик. Трудно понасяше компромиса, нечестното и в личния си живот, и в обществения, смяташе че някой трябва да се бори с душевния и със социалния мрак. Избра себе си. В поезията и има малко формален артистизъм. Стихът и е опит да разбие формата, не може да диша в оразмереното пространство на социалното статукво. Драмата в стиховете стига кулминация, напрежението става непоносимо, за да се завърне в охладеното пространство на синтезирания размисъл. В „Дуенде“ драмата почти я няма, тя се отправя по далечните пътища на самотния мъдрец. По това поезията и се родее с творчеството на Дора Габе, но и се различава с чувството за непреодоляна болка.
Да се завърнеш в себе си е вечно.
Пристанище е кратката победа.
Светът е кей на нашите
пристанища.
„Взор“
За есеистичното и писане в „Брак по любов“ (1993) проф. Светлозар Игов казва: „… то е съхранило лирическия импулс на мисълта и учудеността на поетическия поглед към света… поетични мигове, превърнати в есеистична проза, одухотворена от дълбинни озарения“.
Краси намира отговори на замъгленото гражданско съзнание, на постоянния политически световъртеж на обикновения човек.
„Средният талант в политиката се превръща в лисица, която никога не може да предвиди всички капани. Страхът излъсква дори козината и и тя е красива в очите на себеподобните.
Големият талант в политиката запазва човешкия си облик (образ), но усилията за това бавно го разрушават, предимно отвътре. И само най-талантливите имат способността да спрат разрушителната сила. Как ли? С безумство: отказ от всичко/дори от живота/ или залагане на всичко/дори на смъртта“.
Най-цялостно поетично-философския свят на Красимира Атанасова ни се представя в „Отключени обятия” – с изящни афоризми, сентенции. „Животът ни предоставя безброй ситуации, но ние забелязваме само тези, за които сме подготвени.“
Сашо Серафимов
