Комисията по отбрана в 43-то НС до края намираше консенсус по проблемите на отбраната. И парламентът стоеше зад интересите на хората в армията. Затова тезите в речта на президента Румен Радев в частта за националната сигурност и отбрана намериха отзвук най-вече в членовете на тази комисия.
Нещата в армията зависят от генералите
Не бих приел позицията на президента „Граждански контрол – да, но не и гражданско управление“, тъй като Конституцията и законодателството ни залагат и гражданското управление, защото министърът на МО като политическо лице е едноличният му ръководител, а контролът по-скоро е от гражданските организации. Така че цивилно управление има като в демократичните държави.
Съгласен съм обаче категорично да се издигне ролята на военната експертиза. Но то зависи и от военните, които я създават. Даже и в интегрирания модел на МО началникът на отбраната трябва да е в друго качество. Позицията му, положението и мнението му по военните въпроси не бива да са равни на позицията на директор на дирекция, а да е решаваща пред министъра, включително – над тази на постоянния секретар.
Но когато при промяната на ЗОВС настоявах да се върне и съвета при началника на отбраната, аргументите „против“ бяха такъв съвет да има и при постоянния секретар… А той е чиновник, който управлява други 300 чиновници. Докато началникът на отбраната е пряк началник и командва армията. Така че трябва да има взаимно разбиране в ръководството и тежест на мнението на началника на отбраната. И то да се зачита. Тази задача остава за следващия парламент. Може това на пръв поглед да не е най-важното редом с проблемите за социалния статус на военните, за по-високото заплащане и попълването на БА. Но съпротивата беше, че едва ли не връщаме Генералния щаб.
Но с промените в закона Щабът на отбраната стана Стратегически щаб. Сега задължението на началника му е да го изпълни със съдържание. И такъв Съвет би му помогнал да го направи.
И в моята практика има примери, когато благодарение на военната експертиза България е защитавала позицията си. Когато се поиска от страната ни да увеличи контингента си в Афганистан и той да изпълнява и бойни мисии, именно с експертизата на Щаба на отбраната защитихме в Командването на НАТО позицията си на отказ, след като вече бяхме решили да намалим контингента си там.
А аз ще кажа на господа генералите – вярно е, че нещата в армията зависят и от политическото ръководство, и от министъра като едноличен ръководител, но най-вече зависят от самите генерали. Аз се радвам, че в Комисията по отбрана по въпросите на армията и националната сигурност имаше консенсус, а не политиканстване. Което роди и много необходими законови промени. И нека военнослужещите знаят, че в българския парламент нямаше хора с позиция против интересите на армията.
Като историк смятам, че от промените насам за първи път държавен глава и върховен главнокомандващ отделя такова място в първата си реч на отбраната и на ВС. Всички президенти са отдавали дължимото на армията ни, но президентът Радев като познаващ отвътре проблемите се чувства силен в тази позиция. И мнението му по проблемите на отбраната трябва внимателно да се следи и отчита от всички политически фактори.
Ние остро сме поставяли въпроса да се търси нова военна политика и да се говори за реформа в отбраната за повишаване на отбранителните способности на страната, като се отчита и колективното ни членство в НАТО и международните системи за сигурност. Но динамично променящата се среда за сигурност налага промени, включително търсене на механизми за възстановяване на наборната военна служба, повишаването на потенциала на резерва и ускорено превъоръжаване на кадровата ни армия. Военната реформа трябва да съчетава преимуществата на професионалната армия и допълването с наборна военна служба, което да даде един аспект на териториална отбрана на ВС, способни да отразят конфликт, който днес може би ни се струва невъзможен, но който може в обозримо време реално да възникне в региона. А и в следващите десетилетия, по мнение на анализатори, мигрантските вълни към Европа ще продължат. И в тази среда ни е нужна политика, която да гарантира на България отбранителни способности.
Много точна е позицията на президента, че превъоръжаването не решава проблемите на армията. Ние от ВМРО винаги сме поставяли и въпроса за хората в армията – българските офицери, сержанти и войници. Това е основният капитал на въоръжените ни сили и той не трябва да се топи, а да се съхранят 130-годишните традиции на армията. Без да се игнорира времето и преди, и след Втората световна война. Проблемите се концентрират в думите на президента за сигурност за хората в армията, перспектива във военната кариера и отговорност в служба на родината. Затова управляващите трябва да направят възможно българското воинство да е спокойно, че зад него стои държавата с мощ, финансови възможности и авторитет. Трябва да се направи и закон за Националната гвардия или промени в закона за резерва. Защото по-лесно можем да си купим техника, но по-трудно ще решим проблема с липсата на подготвени мъже и жени за отбрана на страната. Военните ни резерви в хора по житейска логика намаляват във военномобилизационната възраст и системата на сега съществуващите ВС не е способна да попълни тези резерви. И очевидно е нужен дебат, който започнахме в 43-то НС. Надявам се, че в 44-то ще имаме възможност да го продължим и да намерим решение съобразно изискванията на времето. Всъщност генерал Радев постави въпрос, който кратко можем да формулираме като: отбраната на страната – това са хората в униформа.
В кариерата – заради професионализъм
Големият пропуск на управлението на г-н Борисов може би беше лекото заиграване с лоялни кадри в сигурността. Ние ще следим да не се политизира Българската армия, както се направи с МВР, защото предстоят геополитически сблъсъци в региона. Последното е напрежението между Белград и Прищина. Президентът засегна и събитията в Турция, които ние също наблюдаваме, защото процесите засягат пряко сигурността в региона.
Впечатли ни категоричната позиция на президента според правомощията му да работи за по-висок професионален статус на военнослужещите. Смятаме, че те трябва да имат по-голям стимул и че духът на БА и на българския войник трябва да е на нивото на европейска България.
Отбелязваме и позицията му за усъвършенстване на нормативната уредба, организационната структура на ВС и системата на военното образование. Президентът подчерта и ние го подкрепяме напълно, в очертаващите се промени за офицерския състав. Защото трябва да се попълнят празнотите в различните степени в йерархията в състава на армията. Парламентарната ни група посрещна позитивно и задължителния принос към икономиката на страната чрез програмата за превъоръжаване. В национален интерес е да отстояваме този национален интерес. Не беше спомената темата за киберсигурността, но в следващото НС ние ще направим своите предложения, както и в други важни сфери на сигурността. Ние сме доказали и с действия отговорността си към стабилността на страната. Важно е, че основен акцент в речта беше този за членството ни в НАТО и ЕС като стратегически избор. Това са реалностите в България и никой извън святото Народно събрание не може да го промени. Пожелах на г-н Радев след речта му да работи за мира в България и в света.
