78-годишна традиция в центъра на града и културния живот

Военният клуб в Карлово отбеляза 78 години от своето създаване. През целия този период той е дълбоко свързан с военните формирования, дислоцирани в града.

Каква е неговата история? Карловското офицерско гарнизонно събрание закупува на търг земя в центъра на града и като се събират средства, през 1934 г. започва изграждането на Военния клуб. Но още през 1933 г. военнослужещи от 21-ва Средногорска дружина под командването на полковник Петър Димков – началник на Карловския гарнизон от 1932 до 1935 г., участват във възстановяването на родната къща на Васил Левски. И така средствата се разпределят между двете инициативи.

През 1935 г. Военният клуб е открит… на един етаж, и то с офицерски бал. През 1939 г. са завършени и трите етажа и през септември официално е поставено

началото

на дейността на клуба. За пръв управител на Гарнизонното военно събрание, както се е наричал тогава клубът, е назначен капитан Стоян Михайлов Драгиев. Като една от най-красивите постройки в центъра на града тя става любимо място за отдих и развлечение на военнослужещите и гражданите. Гарнизонният духов оркестър в парадна униформа развличал хората с валсови мелодии и създавал една приятна атмосфера на карловския площад.

След 9 септември 1944 г. Военният клуб се преименува в Дом на народната армия (ДНА). Освен с чисто партийните агитационно-пропагандни задачи той се превръща в средище на художествената самодейност в Карлово. До построяването на новия дом на народно читалище „Васил Левски” през 1968 г. ДНА е единственото място за изяви на местните общественици и творци на изкуството, място за организирана художествена самодейност на военнослужещите в свободното им време. Организират се театрални представления, балове, поетично-музикални вечери, прожектирани са филми на Централната военна киностудия, както и други ленти. Въобще тук са провеждани всички култулните събития в града…

И днес клубът продължава да съхранява традициите, свързани с културния живот на армията и да бъде културно средище в града на Апостола. От творческите състави главният експерт на Военния клуб Веселин Ангелов откроява тези за народни танци и вокален детски, който се състои от три групи, като най-малките деца са на 3–4 години. Школата за вокално пеене с художествена ръководителка Анета Илиева съществува от три години, но нейните възпитаници вече са спечелели множество конкурси. Градът е малък и нямаме възможността да привлечем ръководители, които да отговарят на всички изисквания на наредбите. Затова и художествените ни състави не са много, но пък извършват доста добра дейност, заявява Веселин Ангелов.

Важно направление е

клуб „Приятелина армията”

създаден през 2008 г. В него през миналата година са участвали 202 средношколци от училища в Карлово и Сопот. Една част от тях са завършили със сертификат обучението си, утвърдено от началника на гарнизона командира на 61-ва Стрямска бригада бригаден генерал Пламен Йорданов.

Как е организиран клубът „Приятели на армията”?  Състои се от 5 секции. Средношколците от всяка секция на свое събрание излъчват председател, а директорът на училището назначава учител, който отговаря за тяхната дейност. В т.нар. клубен съвет  влизат представители на Военния клуб, на организациите в Карлово и Сопот и главните сержанти на 61-ва бригада. Този клубен съвет, в който са канени и кметовете на Карлово и Сопот, определя задачите за всеки период.

Стремежът е не само да се извършва военно обучение на средношколниците, но и да се работи по тяхното военно-патриотично възпитание. Председателят на клуба се излъчва и се избира от клубния съвет. Сега е Петко Терзийски, началник на Военно-отчетното бюро на общината.

Друга характерна особеност за дейността на Военния клуб, това е работата с общинската организация „Васил Левски” на СОСЗР с председател полковника от запаса Антон Мерудийски. С нея, продължава Веселин Ангелов, извършваме целия диапазон от дейности по отношение на военно-патриотичната дейност. Поддържат заедно воински паметници. Една от

инициативите

е алеята на воинската слава – проект, който продължава 6–7 години. Но първите 5 плочи вече са положени и официално открити. Идеята е в алеята да има около 30 плочи. Каквото сме планирали в общинската организация на СОСЗР, винаги е съвместно с Военния клуб. И затова има програма, която се изнася, нашите мероприятия са записани и съвместно ги правим, особено с клуб „Приятели на армията”, подчертава полковникът от запаса Антон Мерудийски.

Веселин Ангелов отбелязва също, че Военният клуб разполага с хотелска част, която е лицензирана с 2 звезди. Той се посещава не само от военнослужещи в командировка с правото си да го ползват безплатно, но и от граждански лица.

Друга дейност е тази със социалната кухня на Министерството на отбраната. Тази година са обхванати 31 човека, които отговарят на условията. Храната се приготвя от кухнята на 61-ва бригада и се доставя във Военния клуб, а оттук и на правоимащите. Много добра е работата с другите културни институции в Карлово, като Националния музей „Васил Левски” и Регионалния исторически музей. Организирани са много тематични вечери, посветени на събития и герои от Карлово.

Особено важно е взаимодействието с 61-ва бригада. Няма събитие, което бригадата да прави и да не участва и Военният клуб. Неговата сграда е в центъра на Карлово и в центъра на… всички културни събития в града.       

Имаме дългогодишна съвместна дейност         

Дългогодишни са връзките ни с Военния клуб и със събитията, провеждани в общината, и които инициира самият клуб. Всяка година съвместно подготвяме културния си календар и уведомяваме Министерството на отбраната какви ще бъдат общите събития, къде общината ще подкрепя Военния клуб и къде Военният клуб ще съдейства на общината. Партнираме си изключително добре не само на общинско ниво, но и на ученическо ниво – учениците от общинските училища също имат програма, по която участват в събития, които организира Военният клуб, или присъстват с неговото съдействие в Дните на отворени врати на бригадата. Ниe не сме ефектни, но сме ефективни в нашата работа, която е свързана преди всичко с патриотичното възпитание на младите хора, на ученическа и не само на ученическа възраст. Не държим на количеството, а на качеството на съвместната ни работа.