„На 20 февруари 1938 г. Хитлер бе заявил пред Райхстага своето намерение „да обедини 10 милиона немци”, живеещи зад източните граници на Германия. На 13 март той „обедини” австрийските немци. Оставаха чехословашките. На 1 октомври в резултат от Мюнхенското съглашение германските войски нахлуха в Чехословакия и окупираха не само Судетската област, но и редица покрайнини без немско население.”
Това пише хронистът на миналия век Димо Казасов в спомените си. (Димо Казасов, „Видяно и преживяно”, Издателство на НС на ОФ, София, 1969 г.) С Мюнхенското споразумение започва трагичната съдба на чехите през Втората световна война. Всеобщо е мнението на историята, че на практика те са предадени на Хитлер от западните държави. Стават жертва не само на амбициите на фюрера. Покрай това споразумение Словакия става самостоятелна държава и през войната се води като съюзник на Хитлер. Поляците откъсват апетитни области. Не закъсняват да се възползват и унгарците. Преди чехите да станат първа жертва на амбициите на Хитлер за световно господство (не броим австрийците, които са посрещали сънародника си с цветя и целувки като „бащица” на новия Фатерланд), Прага е имала договор за взаимопомощ и защита с Франция. Така косвено чехите са можели да се надяват на помощ от Съветския съюз, който от своя страна е бил в договорни отношения с Париж. Но както сочи развитието на събитията договор с Москва, едва ли би гарантирал съветски дивизии на германско-чешката граница. Само след година
предстоял пактът Молотов–Рибентроп
позволил на Хитлер и Сталин да поделят Полша. А и съветската в
оенна машина по това време е била все още непригодна да се изправи срещу Вермахта, както личи от сраженията от 22 юни 1941 г. до битката при Москва.
Така през 1938 г. е решена съдбата на Чехословакия, която на следващата става „Протекторат Бохемия и Моравия” на Райха. Опитите през септември 1938 г. да се запази мирът в Европа са включвали само предоставянето на Судетите на Райха. Това е била позицията на британския и на френския премиер-министър Чембърлейн и Даладие. Така е виждал нещата и българският владетел Борис III, който играе важна посредническа роля между Чембърлейн и Хитлер, само и само оръдията да не затрещят още през 1938 г. Това се вижда от личните записки на маршала на двореца д-р Георги Ханджиев, който е придружавал българския владетел в почти всички негови задгранични пътувания и срещи и лично е занесъл едно
важно писмо в Лондон
Тези записки са част от веществените доказателства по време на Народния съд – 1944 г., където пред Първи състав е изправен и д-р Ханджиев като един от най-дългогодишните служители в двореца.
Какво е записал д-р Ханджиев за онази 1938 г., когато над Европа вече надвисвали буреносни облаци? В началото на септември цар Борис е в Лондон. Сред малцината придружители, разбира се, е и д-р Ханджиев. „Борис гостувал на английския крал и на два пъти се срещнал с Чембърлейн. Главната тема на техните разговори била политическата криза между Германия и Чехословакия… Англия, макар и непричастна към Чехословакия, не можела да остане настрана от конфликта, който вече включвал и Франция, която имала договорни отношения с Чехословакия. Чембърлейн бил предупредил Хитлер по дипломатически път, но имал нужда да му се потвърди и от трето лице: Да не действа едностранно, а да разисква въпроса на зелената маса с Англия и Франция.” (Иван Пауновски, „Възмездието”, изд. „Г. Бакалов”, Варна, 1982 г.). Как реагира нашият цар при тази информация. Записките на д-р Ханджиев разказват какво лично е говорил монархът: „Реших при уговорената втора среща с Чембърлейн да му подам пръста, като загатна за евентуалното ми пътуване в Германия, за да посетя престарелия си баща. Чембърлейн веднага ме помоли,
в името на западната политика и социалния мир
в Европа да се срещна с Хитлер и да му потвърдя съобщеното по дипломатически път становище. Приех възложената ми поверителна мисия… Тази среща с Хитлер ми даде възможност освен другото да го видя в образ, съвсем различен от тоя в първата ни среща, когато той правеше началните стъпки на държавен глава. Не допущах, че човешката физиономия може да даде такъв израз на необуздана ярост и дива ненавист, каквато Хитлер показа, след като изслуша кратките ми впечатления от лондонските разговори…” Борис разказва, че е бил потресен от психическото състояние на Хитлер в онзи момент, но в същото време е напълно убеден в твърденията на фюрера, че ако не се изпълни неговата воля за Судетите, той е готов да отиде отвъд границите на тази област. Борис продължава: „Когато свърши, запитах го дали има предвид евентулната съветска намеса и последствията й. Хитлер отговори, че
шантажът с болшевишката опасност
бил вече изтъркана грамофонна плоча.” В този момент едва ли цар Борис III, а и лидерите на западните демокрации са знаели за секретните пътища, по които се е подготвял пактът Молотов–Рибентроп. По това време вероятно само Хитлер и Сталин знаят, че съветска намеса няма да има… ”.
Нашият владетел все пак приема, че декларациите за „западната солидарност” носят някаква надежда: „Този неочакван финал на бурната увертюра на разговора ми подсказа, че не всичко е още непредотвратимо. Изпратих Ханджиев обратно в Лондон с писмо до Чембърлейн, в което излагах заключенията ми от разговора с Хитлер: Судетската област трябва да се пожертва, за да се спасят чехословашката държава и мирът в Европа. В отговор получих от Чембърлейн топло благодарствено писмо.” Сред документите на д-р Ханджиев фигурира и самото писмо, което царят му предоставил…
