Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Дрънкат ли оръжие в Прищина?

[post-views]
Дрънкат ли оръжие в Прищина?

Косовските сили за сигурност скоро ще се превърнат в армия
Случи се така, че двама от лидерите на държавите от Западните Балкани – сръбският президент Александър Вучич и неговият колега от Косово – Хашим Тачи, стегнаха по спешност дипломатическата си „бойна готовност” и по различни маршрути отпътуваха за седалището на ООН – Ню Йорк. И двамата имат намерение да участват в заседанието на нейния Съвет за сигурност (СС), свикан по молба на Сърбия, подкрепена от Русия, една от петте му  постоянни членки. Конкретната причина за молбата на Белград е ясна – приемането от косовския парламент на 3 закона, с които Косовските сили за сигурност (КСС), без да променят името си, ще се превърнат в армия на най-новата, с 10-годишна история независима и суверенна държава, Република Косово.

Когато този брой на вестника види бял свят, ще се знаят всички подробности от заседанието на СС: какво е казал сръбският президент, инициаторът на заседанието, и дали е изпълнил заканата си „да каже истината” за това, какво се случва на Косово и позицията на Сърбия по това. Ще разберем и какво е отговорил колегата му Хашим Тачи, който също имал намерение да говори откровено, а може би и да обясни защо за първи път, откакто слезе от косовските планини и навлезе в политиката, 

отново облече военната куртка

за да поздрави строената част от КСС, които ще се превърнат в армия. Снимката с вдигната за поздрав ръка на Тачи по маскировъчен жакет и черни цивилни панталони обиколи света, увеличавайки и без това нарастващото напрежение от решението на партиите в парламента в Прищина да изпълнят заканата и да облекат в закони създаването на своя армия. Всичко това ще е станало ясно след заседанието на СС, от което ще разберем кой подкрепя и кой е против създаването на косовска армия. Макар основните линии на разделение – повече в подкрепа или на отказ от подкрепа, да са вече очертани.

И са очертани така, че ни позволяват да зададем въпроса защо въпреки предварителните предупреждения и препоръки към Прищина тамошните политици продължиха с парламентарната процедура, за да легитимират формирането на своята армия. И по-скоро трансформирането на сегашните Косовски сили за сигурност в редовна армейска сила. Както вече писахме още, когато тази идея беше в зародиш, разликата е, че досегашните КСС нямаха право на тежко въоръжение – танкове, артилерия или т.нар. „офанзивни въздушни възможности”. С решението на парламента това би трябвало да се промени и 5-те хиляди редовни професионални войници, които ще съставляват бъдещата косовска армия заедно с още 3000 човека в резерв, ще ползват и тежко въоръжение. 

Да, името ще бъде запазено – Косовски сили за сигурност. Малка тактическа хитрост от страна на вносителите на законите, защото промяната на името би означавало и промяна в Конституцията на страната. А тя може да стане само с гласовете на депутатите – сърби от Сръбската листа в парламента – без подкрепата на поне 2/3 от тях никаква промяна в основния закон не може да мине. Според косовската конституция от 120 места в парламента 20 са отделени за неалбанските етнически общности. Половината от тях, т.е. 10, са за сърбите в държавата. На фона на останалите 100 за партиите на косовските албанци това може да е малко. Но пак Конституцията казва, че никаква поправка в нея, нито един важен закон не може да мине без подкрепата на две трети от гласовете на депутатите от етническите общности, в това число и най-вече – сръбските. А 10-те пратеници от Сръбската листа винаги са били против формирането на местна армия – и преди, и сега. И зад тази тяхна позиция открито стои Белград.

Не мога да гадая 

каква ще е ефикасността на подобна въоръжена сила 

и дали тя може сериозно да заплашва сигурността на някой от съседите на Косово и цялостната стабилност на Балканите. Дори сръбският президент Вучич в интервю, преди да отпътува за Ню Йорк, отбеляза, че каквото и да се случи от тук нататък, „Сърбия ще защити косовските сърби”. По този начин силният човек в Белград намекна, че голямата му грижа не е толкова сигурността на сръбските граници, а повече съдбата и бъдещето на  сърбите в северната част на Косово. Значи, предполага Вучич, ако Прищина създава своя армия, независимо как ще се нарича тя, нейната основна цел не е да гледа извън косовските граници, а да държи  под контрол онези райони от територията на страната, населени предимно със сърби. Тогава за какво бяха тези обиколки на Вучич по гарнизоните на сръбската армия в близост до границата с Косово, за какво бяха подмятанията на министъра на отбраната Александър Вулин, че  армията е готова да атакува и само чакат заповедта на върховния главнокомандващ Вучич. Нищо ново – всяка подобна ситуация е преди всичко терен за психологическа и пропагандна обработка, в която, трябва да се признае, от Белград са майстори. Школа, както се казва.

Не един и двама военни експерти изрично подчертават, че за да може косовската армия, независимо как ще се нарича тя в бъдеще, да се превърне в истинска военна сила, ще са нужни най-малко 5 г., при най-най-оптимистични прогнози. Един от шефовете на КСС Бурим Рамадани смята например, че ще са нужни поне 10 г., „за да се попълни капацитетът на Косовските сили за сигурност и те наистина да бъдат осигурени с всичко, което ги прави армия”. Целта според Рамадани е 

след 10 г. косовската армия да достигне стандартите на НАТО 

и на армията на САЩ. За същия период от време говореше неотдавна и Томас Зилберхорн, държавен секретар в германското Министерство на отбраната. Според него „понятието армия подсеща за това, че става дума за суверенитет и независимост на Косово. Не всички държави признаха Косово и това прави въпроса спорен. На това гледам като на началото на процес на трансформация през следващите 10 г. В този период би трябвало да се решат всички спорни въпроси и тогава ще може да се разясни и въведе терминът армия”.

Прав е германецът – идеята за създаване на косовска армия, колкото и противници да има, е част от стратегията на Прищина за укрепване на държавността на Косово. Каква държава е тази, която няма собствена въоръжена сила, тя е просто протекторат. Не че Косово в момента е нещо друго. Според резолюцията 1244 на СС на ООН от 1999 г., на територията на Косово право на присъствие имат само силите на НАТО – КейФОР. И те още са там, макар и в редуциран вариант в сравнение с първите дни от навлизането на частите на НАТО на територията на тогавашната сръбска провинция през лятото на 1999-а. 

И ако все пак косовските лидери успеят да удържат на съпротивата и наистина формират свои въоръжени сили, ще се получи – какво? – две армии на територията на държавата. И вероятно загрижен за съдбата на мироопазващата мисия на НАТО в Косово – КейФОР, генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг е толкова постоянен и директен в препоръките си към Прищина да не дава ход на процеса на формиране на косовските ВС. Ако към КейФОР се добави и наличието на американската военна база „Бондстийл”, нещата стават още по-материални. Вярно, имаше периоди, когато тактиката на международната мироопазваща мисия бе тя да дава видимост, че е там и че всичко е под контрол. Пътувал съм по това време със съпругата си през цялата територия на Косово и тя ми е споделяла, че никъде на никое друго място не се е чувствала толкова сигурна – на всяко кръстовище по пътищата имаше видимо присъствие на въоръжени войници и техника. 

Сега нещата са далеч по-дискретни, но това не означава, че сигурността е по-малка. Напротив, присъствието на КейФОР, пък и на американците в „Бондстийл”, е  аргумент против всички страхове, умело внушавани от Белград за съдбата на сърбите, особено онези в четирите общини на север от Митровица. Досега КейФОР е дал достатъчно основания да се вярва на мисията му да гарантира стабилността вътре в Косово, без да се вълнува и да се намесва в политическите процеси там.

Така че битката продължава. Всъщност наистина – дрънкат ли оръжие в Прищина? Или на някого така му се струва…    

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Костадин Филипов

Най-ново

Единична публикация

Избрани